Християнство.бг
Западният, комерсиализиран, „коледен сезон“ (който изглежда всяка година започва по-рано!) е в най-лошия случай празник на консумацията – време за пиянски купони, разглезване на децата, за угаждане, самоугаждане… В Свещеното Писание откриваме думата за „угаждане“ – ἀκρασία – свързана с излишък, липса на задръжки, кражба, невъздържаност (в най-широк смисъл). Да постиш – с вяра и бдителност – означава да обявиш война на самоугаждането, кражбата и невъздържаността.
Оставете угаждането на другите, ние трябва да се молим. Нашето християнско угощение трябва да почака още малко. В момента сме в последната част на Рождественския пост; постигането на „добър пост“ става по-голямо предизвикателство: отминаха дните на рибата и виното, времето стана по-студено… Светият пост е период на очистване и подготовка. Готвим се да бъдем във Витлеем с Христос, в светия храм, в деня на светото Му рождение; и така да се очистим, че да бъдем достойни да се причастим от светите Му Тяло и Кръв.
Да се причастим на светата Евхаристия на 25 декември е единственото предназначение и цел на нашия пост. Причастието към Светата Евхаристия на Господа в деня на Неговото Рождение е безценният трофей в края на нашата 40-дневна надпревара! Понякога изглежда, че атеистите ще вдигнат най-голям шум около слагането на „обилна трапеза“, наслаждавайки се на „добра Коледа“; невярващите, много от които се тласкат към дългове, ще пилеят щедро големи купчини пластмасови боклуци върху децата си и ще готвят най-големите ястия. Но всички подаръци, огромната вечеря от пуйка и „всички гарнитури“ – безсмислени жестове, кухи, извън контекста, просто „дървета, сено, слама“ (ξύλα, χόρτον, καλάμην – 1 Кор. 3:12) са нищо без чистата християнска вяра .
Християнинът тихо се захваща с молитва и пост, изповядва се… устоява твърдо на изкушението да омаловажи светото Рождество Христово и да го превърне в поредния секуларизиран „семеен празник“. А когато празнуваме, ние го правим с истинска радост и имаме предвид първоначалния, еврейски контекст на „празник“; не нещо импровизирано или направено по хрумване, а מוֹעֵד („mo`edh“): „събиране“ в „определени дни“.
Празниците на Рождество Христово са от 25 декември до 5 януари. Двата големи празника Рождество Христово и свето Богоявление (6 януари) са свързани с „дванадесетте дни на Коледа“. Разбира се, ние не правим безочливи твърдения, че християнинът е по-добър от другите хора. Със сигурност не сме! Често сме лицемери и най-големите грешници. Християнинът обаче притежава по-изострено чувство за яснота, отговорност и цел. Отговорност към Бога, отговорност към другите хора и непоклатима вяра, че животът в Христос е единствената цел на човешкото съществуване.
Именно в този смисъл ние отправяме призив: моля, молете се за онези, които нямат вяра в Христос, нямат разбиране за това, което е Коледа, няма от кого да се научат на любовта на Господ. Нека се молим сърцата им – пък и нашите – да са напълно отворени за Христос, Който е Светлината на света. Нека с радост да прегърнем добрите обноски и да станем свидетели (вж. 1 Петр. 2:12); жив „знак“, сочещ винаги към Царя на царете. Нека Христос Бог наш да даде на всички ни успешно завършване на светия пост и да се удостоим да се причастим с пресветите Му Тяло и Кръв в деня на Неговото свето Рождество!
С любов и молитви, в Христос,
грешният и недостоен свещеник отец Яков
Презвитер, Вси Светии Северен Бенфлийт
————-
Превод: свещ. Траян Горанов
Източник: Православна църква „Всички светии“, Базилдън, Есекс
Антиохийска православна християнска архиепископия на Британските острови и Ирландия (Патриаршия на Антиохия и целия Изток)
