свещ. Михаил Трифонов
На 27 декември 2021 г. се навършиха двадесет години от ръкоположението на о. Траян Горанов в свещенически сан. О. Траян, който понастоящем е клирик на Тиатирската архиепископия (т. е. на Великобритания) на Вселенската патриаршия, е добре познат на българската общност в южната и западната част на Англия и не само там, но и сред всички българи в Англия. Този добър емигрантски отглас на нашата диаспора на острова е следствие от неговия неуморен и всеотдаен труд – духовен и физически, в обгрижването на всеки, който е потърсил от него съвет, морална и всякакъв вид подкрепа. Нека обаче да чуем какво каза самият той след края на литургията от амвона на църквата „Св. Андрей Първозвани“ в гр. Торки на този знаменит за него ден, когато Православната църква чества паметта на св. архидякон и първомъченик Стефан.
„Идеята да поема по пътя на свещенството се настани в съзнанието ми още през 1994 г., докато бях в православен студентски лагер в Румъния. Тогава бях студент по икономика, родителите ми се надяваха да стана банкер, но сърцето ми беше далеч от бизнеса. И така, двама румънци, които не се познаваха, от двата края на тяхната страна, ми казаха: „Помисли да работиш за Църквата!“. С годините загубих контакт и с двамата, иначе днес можеха да бъдат тук поканени на моето тържество.
И така, веднага след като завърших икономика, се записах в Богословския факултет в София през 1996 г. Във факултета се запознах със съпругата си. Синът ми се роди по време на нашето обучение, вероятно затова сега и той учи богословие. На 27 декември 2001 г. в родния ми град Лом, в църквата „Св. Никола“, при силен сняг и студ навън, Видинският митрополит Дометиан ме ръкоположи за дякон. Два дни по-късно във Видин в църквата „Св. Теодор Тирон“ бях ръкоположен за свещеник. Два месеца бях прикрепен към местния свещеник в родния ми град, за да ме обучава, след което митрополитът ме изпрати да служа в едно малко градче на двадесет и пет километра от дома, нарича се Брусарци. Църквата там е посветена на св. Параскева. Сърцето ми остана завинаги там и казах на децата си: когато умра, искам да бъда погребан там, зад олтара. След две години служение в Брусарци се преместихме в Пловдивска епархия, където бях пратен от вече покойния митр. Арсений в с. Драгойново, Първомайско (2003-2005 г.). След това пак се върнах в Брусарци.
Всичко беше хубаво и гладко в живота ми до 2010 г., когато един ден, както си чатих по скайп с моя състудентка от третото ми образование (Албена Стоянова, сега живее в гр. Екситър), тя ми каза, че е дошла да работи в Англия. И аз на шега ѝ писах: „Попитай шефовете си дали имат нужда от мене“. На следващия ден тя ми се обади и каза: „Идвай“! Не бях готов да тръгна. Помолих митр. Дометиан да ме пусне за една година и той се съгласи. Но колкото повече стоях тук, толкова повече ми харесваше да съм в Англия. Само трябваше да намеря местна православна църква, по възможност да служат на църковнославянски, за да мога да взимам участие. Българите тук не знаеха за такава, но Майкъл, приятелят на Албена, ми каза, че е чувал за православна църква в Тотнес. По онова време живеех в Ситън, нямах кола, така че един ден взех автобус и отидох до Тотнес. Не можах да намеря о. Венедикт – той беше от Сурожката епархия на покойния вече митр. Антоний (Блум). Помолих една дама да му даде моя телефонен номер, но той така и не се обади. След няколко месеца успях да го видя там. Помоли ме да донеса отпустително писмо от митр. Дометиан. При първото си посещение в България отидох при митрополита и той каза: „Не мога да те спра, но винаги си добре дошъл обратно“. След няколко месеца канцеларията на Видинската митрополия ми изпрати това писмо. Отново не можах да намеря о. Венедикт. Но тогава намерих параклиса „Св. Анна“ в Екситър (към Руската екзархия за Западна Европа на Вселенска патриаршия), където дякон Петър беше много приветлив към мене. Той ме помоли да му дам това отпустително писмо. Какво се случи след това, все още не знам.
По това време, 2011 г., Екзархийският архиепископ Гавриил вече беше много болен. Две години по-късно той почина. Избран беше нов архиепископ – Телмесоски д-р Йов (Геча). През 2014 г. той дойде на патронния празник на енорията и устно ми каза да започна да служа. Мислех, че документите ми са били обработени, но две години по-късно, когато архиеп. Йоан (Ренето) смени Йов, един местен клирик ми каза, че трябва да спра да служа. Не знаех какво се е случило и търпеливо чаках решение. Най-после през 2018 г. архиеп. Йоан дойде на патронния празник в Екситър и ми каза, че е писал до Видин, но за съжаление нямал отговор. Не знаех какво да правя, защото митр. Дометиан току-що беше починал. Тогава реших да се обърна за съдействие към българския митрополит за Западна Европа Антоний. Но нищо не се получи и така останах „алитургитос“ (без да служи литургия, бел. ред.).
По това време Бог благослови о. Григорий Палама (англичанин с рождено име Дейвид Карпентър) от гръцката Тиатирска архиепископия да ме намери и да ме вземе под крилото си. Той беше и е голяма помощ за мене. Завинаги ще помня доброто, което ми стори. Защото той написа писмо на Тиатирския архиепископ Григорий (Бог да го прости!) за мене, че иска да служим заедно (или поотделно) в двете енории в Плимът и Торки. И така трябваше още една година да чакам документите ми да бъдат обработени. Най-накрая на Петдесетница 2019 г., когато е рожденият ден на Църквата, беше поставено началото на моето служение тук.
В началото си мислех: гърците и кипърците няма да ме приемат, защото съм българин, но сбърках. Това се оказа много гостоприемна енория, чиито миряни имат правилното понятие за православието като истинска Христова църква, в която „няма юдеин, ни елин“, която не е сбор от общности на етническа основа, а всички са едно в Иисус Христос. Затова сега, в деня на двадесетата годишнина от моето ръкоположение, искам да ви кажа, че не намирам достатъчни думи, за да изразя благодарността си към Бога, че така подреди живота ми. Тук се чувствам у дома сред вас. Обичам ви. Бог да ви благослови!“.
Православните християни в градовете Торки, Плимът, Екситър познават о. Траян и той тях, „зове ги по име и те слушат гласа му“ (Иоан 10:3), и се грижи за тях в Христовата кошара. Някои от тях са българи, но мнозинството са кипърци и гърци, руси и белоруси, и украинци, и румънци, и англичани, и др. Към различните националности на паството се прибавят дяконът-канадец и жена му, която е църковен певец, а с нея пее и една индийка. И като завършек: в олтара му помага китаец, православен богослов.
О. Траян служи на църковнославянски и на английски, общува с всички в старанието си да им бъде полезен като добър пастир. Мечтае да се завърне и да служи в България, но пътят назад често се оказва много труден. Новият Видински митрополит му е заявил същото като покойния си предшественик: „Винаги си добре дошъл обратно!“.
Засега о. Траян е в Англия, пет дена в седмицата работи за прехраната си и за подкрепа на семейството си в България, а в събота и в неделя, и на празник служи на Бога и на православните в района. Опитва да се събере повече българи около себе си и да създадат, ако е възможно, отделна българска православна църковна община. Тази надежда винаги остава.
В малкото свободни часове отецът се занимава с преводи на съвременен български език на богослужебните текстове от вечерната и утринната за неделите на осемте гласа и за празниците (тук), за да могат сънародниците ни в чужбина, но и в страната да участват съзнателно в богослуженията, а и да си четат тези текстове като лични молитви, когато нямат възможност да присъстват на богослужение в храма. Защото тези текстове са високопоетични, те носят в себе си богатата православна традиция на цели две хилядолетия и е жалко, когато остават неразбрани. Радостното е, че във все повече църкви певците ползват неговите преводи, публикувани на личния му блог, за да се молят за себе си и за хората „на език разбран“ (1 Кор. 14:19).
Двадесет години служение на Бога са не малко време. Всички обаче се молят Бог да даде на о. Траян Горанов още много години живот и здраве, за да даде трудът му богати плодове на Господнята нива. Да бъдe!
Източник: Двери бг
