Eлисавета Георгиева
В православната благосфера е препълнено с обсъждане – с акцент на осъждането – снемането на сана от архимандрит Андреас Конанос. По мое мнение, обсъждането на постъпката му е не само грозно, но и душевредно. „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи“(Рим.14:4). Бившият архимандрит с Господ сам ще се разбере, но за вероятната причина за неговото оттегляне си заслужава да поговорим, тя касае всички нас.
Има такава притча. Веднъж двама монаси съгрешили с един и същ грях. Като епитимия им определили да пребивават в уединение. Единият излязъл от килията си, измъчен от пост и сълзи, а другият, светещ от радост за това, че Господ го е избавил от робството на греха. Духовният път на тези монаси старците признали за равноценни. РАВНОЦЕННИ!
В руското православие се признава само първия път, пътят на покаянието с плач, признаването на себе си „по-лош от всички хора“. „Ден и нощ плач и сълзи за греховете мои“.
Да, и наистина, двухилядният опит на православните подвижници показва, че такава стратегия на поведение привлича Божията благодат.
Все пак съществува и друг път, път на радостта от богообщението. „Господи, добре е да бъдем тука“ (Мат. 17:4). Добре е да бъдем с Бога и радостно да усещаме как Бог не само прощава греховете ни, но и ни освобождава от тях, променя възприятието ни за себе си и света, прави ни подобни на истински хора. Този път също „работи“. И са го прилагали също светиите, можем да споменем св. Григорий Богослов и св. Исаак Сирин. Но в нашето православие такова световъзприятие е практически забранено. Ревнителите за първия път го определят като прелестно.
Архимандрит Андреас вървеше в православния път на радостта и се стремеше да ни го покаже. Обаче стереотипът на мрачността е толкова разпространен и силен, че мнозина видяха (или сега твърдят, че са видели) в неговите думи сладникавост, прекалена претенциозност, и изобщо той им изглежда подозрителен. Не е изключено той просто да се е уморил да пробива с главата си тази стена на неразбиране.
„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.“ (Фил.4:4). Не се страхувайте да отивате към Бога по пътя на радостта! (спазвайки, разбира се, „техниката за духовна безопасност“).
Строгите ревнители на благочестието си заслужава, според мен, да погледнат на Андреас и на себе си от позицията на апостола, който казва: „За чистия всичко е чисто“ (Тит. 1:15).
На брат Андреас истинска благодарност за труда, извършен в името Господне.
Бог да Ви помага, много и благи години!
Превод: Елисавета Георгиева
Източник: vk.com
Галина Русо е доктор по геология, в момента работи като социален педагог. Православен деятел, автор на много статии и книгата „Приоткроем дверь в Православие“.