Християнство.бг
Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Наистина ми е трудно и тежко да пиша за покоен събрат, с когото според Промисъла Божий се познавахме. Но счетох, че трябва да го сторя, защото великият Павел казва да помним нашите наставници във вярата. А за мен о. Николай бе точно такъв.
Първият спомен, за който ще пиша е свързан с времето, когато о. Танев прие председателството на храм „Покров Богородичен“ от о. Иван Петкин. Още от първите му дни пролича неговата разсъдителност. Знаете, че това често става – идва нов председател, разтуря почти всичко или дори всичко, което е заварил от предшественика си, защото „историята започва от мен и само моето трябва да остане“. О. Николай обаче въобще не бе такъв човек. Напротив, всичко добро, което завари, според апостолското наставление той продължи да надгражда върху вече построеното.
И така животът в енорията продължи своето възхождане от сила в сила. После обаче дойде време на изпитание – времето на разкола, в което трябваше да се проведат редовни избори за църковни настоятели. И разколниците, заедно с политическите им покровители, се опитаха да превземат непреминалите към тях енории точно чрез намеса в тези избори. Тогава о. Николай се прояви като истински Христов пастир. В тази атмосфера на напрежение, омраза и опити за завземане на енорийските управления, в деня на изборите той чрез точни, ясни и добре подбрани думи, укроти страстите, накара едни партийно заслепени хора да прогледнат.
Вследствие от това, изборите преминаха спокойно, честно и енорията получи работещи настоятели, а не политиканстващо-бесуващи типове. Помня добре този ден, защото (това беше пълна изненада за мен) тогава ме избраха в контролната комисия (предишният Устав допускаше хора на моята тогавашна възраст да бъдат избирани в нея).
Вторият ми спомен трябва да е назидателен за всички – нищо, че не съм пряк, а косвен свидетел. Спомняте ли си едно журналистическо разследване, показано по национална телевизия с грозното лице на търгашеството в някои енории? Ще ви припомня: подставеното лице, снабдено със скрита камера, обиколи няколко столични храма, за да поръча кръщение за детето си, като накрая казваше, че е самотна майка и няма възможност да заплати таксата. Тогава комерсиалците я показаха какви са в същност– натирваха я. До момента, в който това момиче – главният изпълнител на разследването – влезе в храма „Покров Богородичен“ и се срещна с о. Николай. Тя беше приета с внимание и когато каза, че няма пари, видя се тогава какъв е истинският Господен пастир.
О. Николай веднага я успокои. Каза, че кръщението е по-важно от таксата и, че момичето може да я плати чак когато има възможност, независимо колко време ще мине. И че може да разчита на помощ от енорията. Така с доблестното си поведение и истински грижовно отношение към изпаднала в беда ближна душа, точно о. Николай Танев бе този, който изми срама от лицето на столичното свещенство и Софийска епархия, лепнат от (доста) непристойното поведение на едни комерсиалци, сложили маски на пастири.
Споделих тези спомени, защото се притеснявам (това особено се отнася за втория), че те могат да бъдат подминати и дори съзнателно укривани. Защото със своята честност и прямота о. Николай е поставял в неудобно положение доста лицемери – не защото е искал да уязвява, а защото при среща с него всякакво притворство и коварство у другите веднага ставаха явни.
Затова нека помним такива добри спомени, от тях да се поучаваме и в деня, когато ще се извърши погребението на о. Николай Танев, където и да се намираме, от сърце да отправим молитви за душата му!
