Ренета Трифонова
Две икони с изобразени мъченици на комунистическия режим бяха премахнати от Покровската катедрала в Гродно (Беларус). Местни пропагандисти заявиха в проправителствен телеграм канал, че според тях иконите съдържат „сцени на насилие и враждебност, които са неприемливи за такова благочестиво място“.
„Всяка църква трябва да учи на религиозна толерантност и уважение към историческото и културно наследство на всеки народ. Отивайки в Божия храм, човек търси спокойствие, включително и чрез визуалния си светоглед. Изображенията на лицата на светците трябва да вдъхновяват положителни емоционални преживявания и да насърчават правилното етично и морално възпитание“, пише каналът.
Изданието Hrodna.life отбелязва, че на много икони има изобразени сцени на насилие. В историята на църквата има мъченици, включително сцената с бичуването на самия Иисус Христос, които традиционно се изобразяват на икони. Следвайки логиката на властите, би трябвало да се премахнат не само двете икони, но и останалите, на които има такива житийни сцени.
През 2006 г. в централния кораб на храма са поставени 8 икони, които наистина съдържат сцени на насилие. Наричат ги „разстрелянски ред“ или „ред на разстреляните“ (подобно на наименованията на иконите от „царския ред“ или „апостолския ред“ на иконостасите), тъй като на тях са изобразени свещеници по време на мъченическата им смърт за Христос, разстреляни от болшевиките. Две от иконите обаче „изчезват“ от катедралата още в началото на октомври, за което тогава съобщи сайтът „Християнска визия“ в своя телеграм канал. Тези две икони са се намирали най-близо до олтара и на тях са изобразени процесът срещу свещеномъченик Владимир (Богоявленски), митрополит на Киев (мъченически убит през 1918 г.) и екзекутирането на свещеномъченик Вениамин (Казански), митрополит на Петроград (разстрелян през 1922 г.). Палачите носят на главите си разпознаваеми шапки будьоновки с червени петолъчки – това са войниците от Червената армия и офицерите от НКВД, облечени в униформите си.
В катедралата сега са останали 6 икони, които изобразяват:
– убийството на свети мъченик Ермоген (Долганов), епископ Тоболски (1918 г.);
– убийството на свещеномъченик Йоан (Помер), архиепископ на Рига (1934 г.);
– екзекуция на свещеномъченик Петър (Полянски), митрополит Крутицки (1937 г.);
– екзекуция на свещеномъченик Павлин (Крошечкин), архиепископ на Могильов (1937 г.);
– екзекуция на свещеномъченик Йоан (Пашин), епископ Туровски (1938 г.);
– арест на преподобномъченик Серафим (Шахмут), Жировички архимандрит (1944 г.). Между другото, бъдещият светец е арестуван в Гродно, а на снимката долу зад гърба на фигурата със синята шапка на НКВД се вижда Покровската катедрала.
Дмитрий Корнеенко, православен християнин от Витебск, изпраща имейл до Гродненската епархийска канцелария със запитване за съдбата на изчезналите икони и получава отговор: всичко това са „ремонтно-възстановителни работи“. И в същото време съдържат упрек, като посочват колко пъти тези икони са били „местени“ в рамките на „ремонтно-възстановителните работи“ и досега това на никого не е направило впечатление.
Причина за такова безпокойство сред много вярващи се появява още през 2020 г., когато кампанията срещу иконите е започната от Олга Бондарева (в статията тя е наречена доносник, информатор, бел. прев.). Атаката срещу иконите обаче започва много по-рано, още през 2012 г., както разказват документите по случая.
Историята на тези две икони е история за това, как държавата оказва натиск върху Църквата, използвайки за това представители на самата Църква. Ето каква е предисторията на иконите от „разстрелянския ред“, за която разказва сайтът „Християнска визия“, като показва и документи от 2012 г.
***
През ноември 2012 г. комисия от администрацията на Беларуската православна църква идва в Гродно за проверка с шестима души, сред които епископ Вениамин (Тупеко), настоящ митрополит на Минск и екзарх на Беларуската православна църква и архимандрит Антоний (Доронин), настоящ архиепископ на Гродно. Комисията се отчита пред патриаршеския екзарх на Беларус митрополит Филарет (Вахромеев, 1935–2021), който по това време вече страда от тежко заболяване.
Комисията започва посещението си в областния изпълнителен комитет, където разговаря със заместник-ръководителя на региона Игор Жук и ръководителя на отдела по религиозните въпроси Игор Попов. Тя представя исканията си на покойния вече Гродненския архиепископ Артемий (Кищенко). Има няколко оплаквания, включително предполагаемия луксозен живот на духовенството, нежеланието им да си сътрудничат с Беларуския републикански младежки съюз, високите цени на услугите (причинени до голяма степен от факта, че през май 2012 г. областният изпълнителен комитет повишава тарифите за комунални услуги за енориите, които достигат до тези на търговските организации). И тук за първи път в документите се появяват думите: „разстрелянски ред“.
„…Поставянето на икони върху колоните на Свято-Покровската катедрала в Гродно, изобразяващи исторически точни сцени на насилие от страна на безбожните власти над православните мъченици. В обществото има израз, който се е превърнал в нарицателно: „разстрелянски ред“. Има оплаквания както от възрастни енориаши, така и от туристи, посещаващи града и катедралата.“
Признавайки сюжетите на иконите за „исторически достоверни“ и отхвърляйки всякакви въпроси по същество за иконите, комисията все пак „помоли“ Синода на Беларуската ПЦ да вземе решение: ще останат ли тези икони в катедралния храм или не.
Експертната оценка, според мнението на комисията, е трябвало да бъде направена от Архитектурно-художествения съвет на Минската епархия. Въпреки че комуникацията между епархиите в Православната църква е строго хоризонтална: нито една епархия, дори и столична, няма право да се намесва в живота на друга.
Разглеждането на казуса от Синода на Беларуската ПЦ е можело да доведе до сериозни промени в Гродненската епархия, включително и до оставката на архиепископ Артемий. Архиереят, заедно със солидарното духовенство, решава да следва реда и до Синода е изпратено обръщение с епархийски отговор, в който се обяснява ситуацията. Копие от него получава руския патриарх Кирил.
Още в първите редове на своя доклад, адресиран до патриарха, архиепископът твърди, че заключенията на комисията са „антицърковни“, че това е неприкрита държавна поръчка, пасивно изпълнение на волята на чиновници, живеещи ментално все още в СССР.
„Особено безпокойство предизвиква фактът, че деструктивните настроения към Църквата се поддържат от някои йерарси на Беларуския екзархат, които в съответствие със своя сан и християнско име би трябвало да ги потиснат“, пише архиепископ Артемий. В обръщението на епархийския съвет се казва: „Този ред (на „разстреляните“, бел. ред), който предизвиква раздразнение сред някои другари, ни повече, ни по-малко – е за слава и похвала на нашата Руска православна църква“.
Не е известно дали Архитектурно-художественият съвет на Минската епархия в крайна сметка е дал своята оценка за иконите. Но има две заключения от знакови личности в тогавашната система на духовно образование на Руската православна църква. Ректорът на православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет (Москва), декан на Факултета по църковни изкуства на същия университет, двама професори от Санкт Петербургската духовна академия, а също и известният историк Андрей Зубов – по това време човек от системата, професор в МГИМО, член на Междусъборното присъствие на Руската православна църква. След 2014 г., когато се обяви против анексирането на Крим, той вече е персона нон грата.
И двете заключения са положителни. Няма въпроси относно каноничните, художествените, историческите, етическите аспекти.
През 2012 г., може би благодарение на активна дейност, става възможно да се защитят както иконите, така и като цяло вътрешната политика, провеждана в епархията от архиепископ Артемий.
През 2020 г. по време на протестите срещу Лукашенко, режимът демонстрира, че вижда същият „разстрелянски ред“ в протестиращите, щом те си спомнят своето конституционното право да сменят властта. Архиепископ Артемий се застъпи тогава за хората, за да бъде спряно насилието срещу тях и с това подписа отложената си присъда като управляващ архиерей. По-малко от година по-късно той беше отстранен – от ръцете на архиереите на Църквата, които бяха готови в името на „конструктивните отношения“ да предадат всичко и всички на държавата.
Чужденците, които влязоха в Гродненската катедрала, казаха, че иконите на мъчениците от 20 век дават надежда, че Руската православна църква не е клон на КГБ. Сега това вече не е очевидно.
––––––
За случая с отстраняването на архиепископ Артемий заради протестите в Беларус виж още:
Спрете! Вие не постъпвате според Евангелието! • Християнство.бг
