Християнство.бг
На 19 октомври, в деня, когато Българската православна църква почита паметта на преп. Йоан Рилски Чудотворец, Русенска митрополия отбеляза 135 години от построяването на Митрополитския дом в престолния град. В катедралния храм „Света Троица” в Русе беше отслужена св. Литургия от Русенския митрополит Наум в съслужение с Тивериополския еп. Тихон, викарийния Главиницки еп. Макарий и свещеници от епархията.
На св. Литургия беше извършено дяконско ръкоположение, освещаване на св. антиминси и молебен за здравето на Кириарха на епархията. Митрополитът посрещна поканените гости за своя личен празник на традиционен годишен прием в Русенска митрополия със приветствено слово, в което каза:
„Приветстваме ви с „Добре дошли” на традиционния годишен прием на Русенската света митрополия, провеждането на който през последните няколко години беше невъзможно по обясними причини, засегнали живота и общуването между хората.
Уважаеми гости,
Щастливи сме обаче от обстоятелството, че днес – в деня на св. Йоан Рилски Чудотворец, за пореден път сме заедно с представители на Мюсюлманското вероизповедание, Католическата и Арменската църкви, представители на местната власт, държавни институции и политическите партии, общественици и труженици на културния и на образователния сектор в престолния ни град Русе, за да отбележим 135-годишнината от построяването на този архиерейски дом, цялостно ремонтиран и благоукрасен в края на настоящата година.
През изминалите десетилетия тук са живели и са се потрудили нашите предшественици – Доростоло-Червенските митрополити Григорий, Василий, Михаил и Софроний, както и Русенски Неофит, които според възможностите си, са положили усилия за духовния и материален възход на епархията ни.
До скоро всички ние живеехме в един свят, който, въпреки неизбежните си несъвършенства, изглеждаше относително спокоен и предвидим, докато човечеството не беше изправено пред изпитанието да преживее една пандемия, отнела живота на хиляди хора по света.
Сега за жалост сме свидетели и на два нови опустошителни военни конфликта, които ежедневно погубват животи и оставят стотици семейства без дом и нормално съществуване, а ние изглеждаме почти безсилни пред отприщилите се с такава ярост сили на злото.
С тревога следим ужасяващите новини за войната в Украйна и войната в Близкия Изток, като се опитваме да осмислим как всичко това е възможно в двадесет и първото християнско столетие, когато от народите се очаква да са станали по-мъдри и разумни, по-състрадателни и по-щедри и да са извлекли нужните поуки от всички натрупали се през хилядолетията свои грешки.
С покруса сме принудени да признаем, че независимо от целия материален и културен напредък на човечеството, или поне на една голяма част от него, то не е променило съществено склонността си към саморазрушение, и че ненавистта и алчността продължават да вземат връх над гласа на разума, над милосърдието и човеколюбието; че ценностите, които Бог ни посочи и остави като свой Нов Завет, продължават да бъдат пренебрегвани.
Къде са днес добродетелите, на които Христос ни научи и за които продължава да свидетелства светото Евангелие? Къде е днес любовта към Бога и към сътворения по Негов образ и подобие човек? Къде е праведността, която Той иска да види сред нас?
Но макар картината на цялата тревога, която е всеки ден пред очите ни, да е подтискаща, ние нямаме право на отчаяние, защото знаем, че във всяко изпитание – дори привидно най-тежкото и непоносимото, Бог е нас и не спира да ни обича.
Всичко, което вършим в живота си, нека бъде съпътствано от човеколюбие и милосърдие; към добри дела и към усилия за ограничаване и изкореняване на злото в нашия свят. Тогава ще можем да пребъдваме и в мир със себе си и с нашите ближни, имайки пълнотата на онази светла радост, към която ни призовава и Апостолът на народите, когато казва: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ (Фил. 4:4).
Благодарим на всички вас за доброто сътрудничество, подкрепа и уважение през изминалите години, чрез които винаги е било подчертавано хармоничното разбирателство между институциите и обществениците в Русе, където се стараем да живеем толерантно и братолюбиво, без значение от своето вероизповедание и политически пристрастия.
Не на последно място изказваме специалната си благодарност на потрудилите се за ремонта и благоукрасяването на митрополитския ни дом в лицето на г-н Свилен Стоянов, ръководител на строителния екип, както и на художника-иконописец г-н Георги Панайотов, възстановил изяществото на този приемен салон.
Божият мир, Неговата любов и благословение да бъдат с всички нас, амин!
————-
Източник: Русенска митрополия
