Ренета Трифонова
В Сръбската православна църква (СПЦ) се наблюдава засилено вътрешно напрежение. Дисциплинарните действия и натискът се упражняват върху духовници, които не следват официалната линия, като митрополит Юстин и други критично настроени свещеници. Паралелно медиите започнаха серия публикации, които фокусират вниманието върху членовете на т.нар. „светосавска инквизиция“ – Ириней Булович, Велибор Джомич, Методий Остоич, като показват скандални истории за тях и начина, по който упражняват контрола и централизацията в църквата. Събрахме източници от медии и социални мрежи, активни по тези въпроси напоследък, за да създадем анализ на тези вътрешни напрежения. Особено критични сред тях са публикациите на Балша Кнежевич за сръбската медия „Актуално“: „Светосавската инквизиция: инквизиторите на Вучич сеят страх в СПЦ“ и „Само заветът на Амфилохий може да защити Йоаникий от инквизицията на Вучич“, където авторът разкрива по-дълбоки разделения в Сръбската църква, отколкото се виждат на повърхността. И един малко коментиран в църковните среди въпрос – какво се случи с наследството на митрополит Амфилохий Радович в Черна гора?
Ръководният орган на Сръбската православна църква (СПЦ) – Св. Архиерейски Синод, започна през октомври миналата година разследване срещу архиепископа и митрополит на Жича Юстин с аргумента, че „начинът, по който досега е ръководил Жичката епархия, е под въпрос“.
Същият този орган на Сръбската православна църква на 18 февруари взе решение да отстрани Юстин от длъжност. Решението не изненада никого, тъй като Жичкият митрополит от известно време подкрепя студентските протести и отправя критики към властта в Сърбия.
Преследването на Юстин обаче е само повод и една от задачите, поради които Синодът на СПЦ създаде специална комисия, която междувременно стана известна като „светосавска инквизиция“, съставена от твърди лоялисти на Александър Вучич.
На прицел на тази „светосавска инквизиция“ се оказаха и теолозите Благой Пантелич и Вукашин Миличевич, които в началото на февруари бяха отстранени от общение със Сръбската православна църква. Освен това Миличевич беше лишен и от свещенически сан по решение на Църковния съд на Белградско-Карловацката архиепископия.
Обвинителният акт срещу Пантелич и Миличевич е изготвен от един от ключовите оперативни фигури в СПЦ – Велибор Джомич, в качеството му на църковен прокурор на Белградско-Карловацката архиепископия.
Съмнения за натиск върху свещеници от Жичката епархия
Междувременно се появиха и твърдения за възможен натиск върху духовници от Жичката епархия във връзка с делото срещу митрополит Юстин.
Според източници от църковните среди протойерей Миролюб Попадич, свещеник от Жичката епархия и предстоятел на храма „Света Троица“ в Кралево, преди около две седмици е посетил Бачката епархия – Ковил, Нови Сад и Кач. По време на това посещение той е бил придружаван от Велибор Джомич, член и главен следовател на синодалната комисия, която води процедурата срещу митрополит Юстин, както и от Владан Симич, секретар на Бачкия митрополит Ириней Булович.
По време на това посещение свещеникът изглеждал притеснен и силно натоварен. В същото време в църковните среди се поставя въпросът каква е била целта на срещите и какви разговори са били водени.
В отсъствието на официална информация се появяват и подозрения, че при липса на достатъчно доказателства срещу митрополит Юстин се оказва натиск върху негови сътрудници и свещеници от епархията с цел да се получат показания, които да подкрепят обвиненията на синодалната комисия.
Ако подобни твърдения се окажат верни, това би поставило сериозни въпроси относно начина, по който се водят църковните процедури срещу един архиерей. Наблюдатели подчертават, че духовниците не бива да бъдат подлагани на натиск, страх или изнудване, а църковните процеси трябва да се основават на справедливост и истина. В този контекст се отправят призиви вярващите в Кралево и в цялата Жичка епархия да проявят съборност и подкрепа към своето свещенство, ако съществуват съмнения за подобни форми на натиск.
Страх от „инквизицията“
По информация от източници, близки до синодните среди на Сръбската църква, след последните действия срещу „непослушните“ представители на СПЦ, инквизиторската комисия вече се е превърнала в истински източник на страх. Тя се ръководи от сивия кардинал на СПЦ – Бачкия митрополит Ириней Булович. В нея участват и лоялисти на управляващата Сръбска прогресивна партия– митрополит Методий Остоич, както и неизменният член и основен оперативен кадър на църквата Велибор Джомич.
По-долу накратко ще представим членовете на тази спорна комисия, за да стане по-ясно защо тя предизвиква толкова силен страх сред клириците на Сръбската църква.
„Вучич в расо“
Бачкият митрополит Ириней Булович е известен като човек, който е бил любимец на всички власти – от 90-те години до днес. Той се смята за фигурата, която контролира финансите на Сръбската църква, а също така е известен със своите остри публични изявления.
През април миналата година, по време на посещение в Москва заедно с патриарха на СПЦ Порфирий, той се срещна с руския патриарх Кирил и с президента Владимир Путин. По този повод заяви, че студентските протести в Сърбия са част от „цветна революция“.
Сред поддръжниците на Ириней Булович има духовници със спорна репутация, които активно действат чрез социалните мрежи, различни сайтове и форуми. До него се нареждат и противоречиви фигури в СПЦ като Василий Качавенда (пенсиониран поради морални скандали), Георги Джокич (отстранен заради каноничен хаос в Канада), Филарет Мичевич (пенсиониран заради различни злоупотреби) и Пахомий Гачич (обвиняван в педофилия, но освободен поради изтичане на давността).
За образа му говори и фактът, че е бил централен персонаж в едно от предаванията от документалната поредица „Героите на злото време“ в епизода, озаглавен „Вучич в расо“ на покойния и известен журналист Славиша Лекич – бивш президент на Независимата журналистическа асоциация на Сърбия.
„Черногорската връзка“
Останалите двама членове на така наречената „светосавска инквизиция“ – Велибор Джомич и Методий Остоич – често са наричани „черногорската връзка“.
Джомич години наред е бил оперативен представител на СПЦ, отговарящ за Черна гора, докато Остоич наскоро беше издигнат до митрополитски ранг, за да неутрализира влиянието на Йоаникий, който се оказа нелоялен към режима на Александър Вучич.
Джомич е известен и с това, че е предал своя бивш благодетел и духовен ръководител – митрополит Амфилохий Радович, тъй като с договора между СПЦ и бившия премиер на Черна гора Дритан Абазович на практика е било заличено наследството на покойния Амфилохий.
За читателите ще бъде интересно да разберат, че приживе Амфилохий носеше разширената титла „архиепископ Цетински и митрополит Черногорско-Приморски“, която подчертаваше историческата традиция на Цетинската катедра и особения авторитет на Митрополията на Черна гора и Приморието. Паралелно с това в страната функционираше Епископски съвет на Православната църква в Черна гора като орган за координация между епархиите на Сръбската църква на територията на държавата, който на практика осигуряваше известна степен на регионално съгласуване и самостоятелност. След смъртта на митрополит Амфилохий обаче този съвет беше премахнат, а архиепископската титла не беше запазена за наследника му митрополит Йоаникий.
Според редица наблюдатели това довежда до по-силна институционална централизация в рамките на Сръбската православна църква и до отслабване на специфичния статут на митрополията, който в миналото често се свързва с историческата Цетинска архиепископия и с идеите за по-широко вътрешно обединение на православните в страната в рамките на каноничната църква, тъй като вече съществува неканонична структра „Черногорска православна църква“.
Сред последователите на покойния Амфилохий именно Велибор Джомич е посочен като основен виновник за тази „предателство“. Като главен юрист на СПЦ той е считан за основния автор на текста на т.нар. „Основен договор“ между Сръбската православна църква и държавата Черна гора, подписан през 2022 г. (след смъртта на Амфилохий и избора на нов митрополит), който урежда правния статут на църквата в страната. Според критиците на документа в окончателния му текст са отпаднали редица елементи, за които приживе е настоявал митрополит Амфилохий, включително подчертаването на особения исторически статут на Черногорско-Приморската митрополия. Вместо нейното име, в текста на договора е вписано „Сръбска православна църква“. Така някогашната влиятелна митрополия на Черна гора и Приморие е сведена до равнище на обикновена епархия.
След тези събития Джомич е върнат в Белград, където се превръща в един от ключовите оперативни кадри на режима на сръбския президент Александър Вучич и на патриарх Порфирий.
Награда за политическа лоялност на митрополит Методий Остоич – войник на „сръбския свят“
Що се отнася до третия член на комисията Методий Остоич, той е издигнат до митрополит по решение на Синода на Сръбската църква, като според редица наблюдатели това е станало и под влияние на сръбския президент Александър Вучич. Повишението му се възприема от критиците като очаквано, тъй като той се е утвърдил като ревностен защитник на идеологията на т.нар. „сръбски свят“ – концепция, която съчетава национална и религиозна реторика и се свързва със сътрудничество между сръбските власти, ръководството на СПЦ и службата за сигурност на Сърбия – Security Intelligence Agency (BIA). Тази линия на политика предполага и постепенното изместване на наследството на покойния митрополит Амфилохий Радович, който дълго време е духовен наставник на самия Методий. Показателно е, че след подписването на ревизирания „Основен договор“ между Черна гора и Сръбската православна църква през август 2022 г., Методий също не изразява публично несъгласие.
През последните години той активно популяризира четническата идеология и участва в политически инициативи, свързани с проекта „сръбски свят“. Същевременно се твърди, че е показал лоялност към църковното ръководство и в един от най-деликатните въпроси – прикриването на скандали, свързани със злоупотреби в духовните среди.
Също така при преброяването на населението в Черна гора, опоненти на СПЦ твърдят, че техни представители са участвали в кампании, насърчаващи повече граждани да се самоопределят като сърби. В този контекст през октомври 2023 г., малко преди преброяването, патриарх Порфирий посещава Подгорица и отправя послание към вярващите, което някои тълкуват като подкрепа за подобна кампания. Методий публично защитава изявленията му, заявявайки, че патриархът просто е „насърчавал хората свободно да се определят като сърби“.
Следващата мишена
Според една от последните публикации на Балша Кнежевич, на прицела на „светосавската инквизиция“ може да се окаже следващият високопоставен представител – Черногорско-Приморският митрополит Йоаникий Мичович.
Митрополит Йоаникий отдавна не е по вкуса на „централата“ в Белград, тоест на тандема Александър Вучич – Порфирий Перич, който на практика ръководи Сръбската православна църква. Причината е, че през март миналата година той, заедно с още петима владици – сред които и отстраненият Юстин – публично подкрепи студентските протести.
В една от последните публикации на Актуално се обсъждат перспективите пред митрополита на Черногорско‑Приморската митрополия и поради още два ключови негови „гряха“. Първо, той не е желаел да ескалира напрежението в Черна гора така, както би искала „светосавската върхушка“ в Белград, и второ – показал е определена форма на политическа независимост и отказ да следва линията на политическия режим, което е особено критично в условията на силна връзка между църковното ръководство и властта на Александар Вучич.
В публикацията се описва, че митрополит Йоаникий е бил отстранен от ръководството и неговите функции са били прехвърлени на по‑лоялен духовник – гореспоменатия митрополит Методий Остоич, който се възприема като по‑готов да следва линията на „светосавската инквизиция“ и политическите интереси на режима.
Според автора, пред Йоаникий стои ясен избор: или да се посвети на изпълнението на завещанието на покойния митрополит Амфилохий Радович – идеите за църковна независимост и реализация на Православната църква в Черна гора, която би се разграничила от компрометираните структури на СПЦ, или да остане маргинализиран и потенциално отхвърлен от сегашното ръководство.
Тази идея се свързва с критика към действията на „централата“ на СПЦ, която според публикацията е „брутално погазила“ завета на Амфилохий и е подчинила институционалните механизми на „светосавската инквизиция“, която прокарва конформизма и силовите методи на управление в Сръбската църква.
Поява на компрометиращи обвинения срещу фигури от църковното ръководство
В медиите се появи и съдебен документ, според който свидетел – тогава непълнолетен ученик от семинария – е дал показания през 2003 г. пред Общинския съд във Враня по дело № Ki 14/03. В протокола се съдържат обвинения за предполагаеми сексуални посегателства, извършени през 1995 г. в манастира „Св. Прохор Пшински“.
В показанията се споменава и името на тогавашния монах Алексей Богичевич. Днес той заема ключова позиция в Сръбската православна църква – председател е на Църковния съд на Белградско-Карловацката архиепископия и викариен епископ на патриарх Порфирий.
Журналистите са потърсили становище от Архиерейския Синод на СПЦ, както и от канцеларията на патриарх Порфирий. Свързали са се и с епископ Алексей Богичевич, който е потвърдил получаването на документа, но към момента на публикуването на материала не е дал официален коментар.
Съдилищата в Сърбия също са били запитани за автентичността на документа. Основният съд във Враня е съобщил, че делото е препратено към Основния съд в Ниш, откъдето отговарят, че архивната документация междувременно е унищожена съгласно правилата за съхранение на съдебни дела. В отговора не се твърди, че документът е фалшив, но се посочва, че съдът вече не разполага с пълната документация.
Връзка с църковните дисциплинарни процеси и старият скандал около епископ Пахомий
В същото време епископ Алексей Богичевич е един от хората, които участват в решенията на Църковния съд срещу критици на ръководството на Сръбската православна църква. Сред тях е богословът и свещеник д-р Вукашин Миличевич, бивш преподавател в Православния богословски факултет в Белград, който наскоро беше отлъчен от СПЦ. Официалният мотив е „блудство“, тъй като се е оженил повторно след развод, но според негови поддръжници причината е критичното му отношение към църковното ръководство.
Подобна съдба сполетя и богослова Благой Пантелич, който беше изключен от църковно общение заради публично изразени критики към определени архиерейски становища и решения на СПЦ, свързани със студентските протести.
Свидетелските показания срещу епископ Алексей Богичевич са били част и от делото срещу епископ Пахомий (Томислав Гачич), обвинен в сексуално насилие над непълнолетни. Няколко младежи твърдят, че са били подложени на неподходящо поведение в помещенията на Вранската епархия. След години съдебни процедури делото приключва през 2006 г., когато обвиненията са прекратени поради изтичане на давностния срок.
Нови обвинения около патриарх Порфирий
В същото време се появиха и нови твърдения, които поставят под натиск Архиерейския Синод на Сръбската православна църква.
Бившият свещеник на СПЦ в Любляна Желко Лубарда заяви публично, че прокуратурата в Словения е повдигнала обвинение срещу сръбския патриарх Порфирий заради събития от времето, когато той е бил митрополит на Загреб и Любляна.
Според Лубарда обвинителният акт е свързан с предполагаеми злоупотреби, нарушения на трудови права и тормоз по време на неговото служение като енорийски свещеник в Любляна. По неговите думи конфликтът започва още в началото на 2010 г., когато той сигнализира за предполагаеми финансови злоупотреби на друг духовник в енорията.
Към момента няма официално потвърждение от словенската прокуратура, че срещу патриарх Порфирий действително е внесен обвинителен акт, а от Сръбската православна църква също не е публикувана официална позиция по въпроса. Ако съдът в Любляна приеме обвинението за допустимо, той ще трябва да реши дали да започне съдебно производство по случая.
Критики към начина на управление на патриарх Порфирий
В нов анализ, публикуван в богословския портал Teologija.net, се прави критична оценка на управлението на Сръбската православна църква през последните пет години от патриарх Порфирий. Авторът използва понятието „технология на управление“, за да опише съвкупността от механизми и практики, чрез които патриархът консолидира властта си в рамките на църковната йерархия.
Според анализа, въпреки че в църковната традиция властта се разбира преди всичко като служение, в този период се наблюдава засилена централизация на решенията и стремеж към утвърждаване на патриарха като основен център на власт и авторитет в Сръбската православна църква.
Текстът обръща специално внимание на ролята на Архиерейския събор, който по канонична традиция е върховният орган за управление на църквата. Според автора през последните години се наблюдава отслабване на неговата роля и постепенно изместване на решенията към по-тясно ръководство около патриарха и синода.
Тази тенденция, според критиците, има значение не само за вътрешната структура на управление, но и за самото разбиране за църковна съборност – принцип, който традиционно е основа на православната еклисиология.
Разделение в църквата
Съвкупността от дисциплинарни процедури, медийни публикации и критични анализи показва, че в Сръбската православна църква се натрупва напрежение между различни групи духовници и богослови. От една страна, поддръжниците на настоящото ръководство виждат в предприетите мерки необходим опит за запазване на единството, авторитета и институционалната стабилност на църквата. От друга страна, критиците ги тълкуват като признак за засилена централизация на властта и ограничаване на вътрешната дискусия в църковния живот.
Така вътрешните конфликти в СПЦ постепенно се превръщат не само в институционален, но и в по-широк богословски и обществен спор – за границите на църковната власт, за ролята на съборността и за мястото на публичната критика в живота на Православната църква и най-вече – за политическата злоупотреба с църковната власт.
