Ренета Трифонова
Действията на Руската православна църква и на нейния патриарх Кирил отговарят на руската външна политика.
Българската дипломация трябва да спре да мисли с щампите на съветската дипломатическа школа.
Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов, специалист по средновековна история. Той е автор на многобройни изследвания и монографии, сред които „От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското нашествие (1354-1571 г.)“. Проф. Матанов е директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
В предаването той коментира неотдавнашните действия на патриарха на Москва и Цяла Русия Кирил, който постави ултиматум на православните църкви да направят избор между Москва и Вселенската патриаршия. Това негово изявление идва на фона на кризата около Украйна, свързана със струпването на огромни руски сухопътни части по границите на тази държава. Самият религиозен конфликт между Москва и Вселенската патриаршия избухна преди няколко години, след като патриарх Вартоломей реши за даде томос за автокефалия на Православната църква на Украйна.
Според него изказването на руския патриарх по-скоро може да се тълкува като геополитическо, в него се усещат и нотките на една позабравена схема, която определя Москва като Трети Рим.
„Със сигурност може да бъде намерено геополитическото противопоставяне в това изказване. Сегашният руски патриарх е член на Съвета за национална сигурност към президента Владимир Путин. Неговите действия отговарят на руската външна политика. Както тя бележи някакво изостряне, така и неговото изявление е сравнително остро“, подчерта историкът и експерт по религиозните въпроси.
Той е категоричен, че една поместна църква не може да прави такъв избор, пред какъвто го поставя патриарх Кирил – или Москва, или ада.
„Не може една поместна църква да избира този или онзи. Въпросът е, че не би трябвало малките църкви да се поставят пред такъв избор. Вселенският патриарх е пръв между равни. Изказването на патриарх Кирил повлиява на единственото на православните църкви“, заяви проф. Матанов.
Руската православна църква е под пряко подчинение на политическите фигури в Кремъл.
„Сегашното управление в Кремъл много набляга на християнството като обединяващ фактор. Възстановиха унищожените по времето на болшевизма църкви. Руската патриаршия следва политиката на Кремъл“, категоричен е историкът.
Според него Русия няма интерес от прерастването на кризата около Украйна в горещ конфликт.
Проф. Матанов заяви, че в днешната ситуация България не може да не заеме позиция.
„От историческа гледна точка България е била добре, когато балансира. Когато твърдо заеме една страна, има повече проблеми. От друга страна нещата са сложени така, че един баланс означава липса на позиция, което не се гледа с добро око от останалите партньори в НАТО“, заяви историкът.
„България трябва да се отърве от съветската дипломатическа школа, която ни внушаваше, че сме малки и от нас нищо не зависи. Това траене, това, че дипломатите ни мълчат, е резултат от една насадена политика в дипломатическия ни елит“, заяви проф. Матанов.
