Християнство.бг
ДЕКЛАРАЦИЯ на Петдесетните и харизматичните църкви в България по повод нарастващата агресия сред подрастващите и необходимостта от нравствено оздравяване на българското общество
„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:35).
Убийството на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив, за което като обвиняеми са привлечени непълнолетни лица, отново изправи българското общество пред тревожния въпрос за нарастващата агресия сред подрастващите. Без да предрешаваме вината на когото и да било преди окончателното произнасяне на съда, не можем да останем безучастни пред насилието, обезценяването на човешкия живот и нравствената дезориентация на част от младите хора.
Изразяваме искрената си съпричастност към семейството и близките на загиналия. Отправяме молитва и за всички деца и младежи, въвлечени в прояви на агресия и престъпление, както и за техните семейства. Християнското състрадание не оправдава злото и не отменя отговорността, а съхранява за всекиго възможността за покаяние, поправяне и духовно възстановяване.
Трагедията в Пловдив е нравствено предупреждение към цялото българско общество.
Като християни вярваме, че всеки човек е сътворен по Божи образ и подобие (Бит. 1:26-27) и поради това човешкият живот притежава неприкосновено достойнство. Посегателството срещу човека засяга не само отделната личност, но и нравствените основи на обществото. Христовата църква не може да остане мълчалив наблюдател, когато страхът, омразата, жестокостта и безразличието започват да се приемат като нещо обичайно.
Насилието не се ражда за един ден. То се натрупва там, където семейството отслабва, унижението остава незабелязано, нравствените ориентири се обезличават, различният се превръща във враг, а чуждото страдание – в средство за развлечение. Затова противодействието на агресията не може да се изчерпи само с по-тежки наказания и засилени мерки за сигурност. Законът е необходим и справедливостта трябва да бъде възстановена, но трайното оздравяване на обществото започва с възпитанието на съвестта.
Евангелието ни учи: „Не се оставяй да те побеждава злото, но побеждавай злото чрез добро“ (Рим. 12:21). Прошката не е отказ от справедливост, нито освобождаване от лична отговорност. Тя е отказ от отмъщението и от разрушителното възпроизвеждане на омразата. Истинското милосърдие назовава злото, защитава пострадалия и оставя отворен пътя към покаянието и промяната.
В съзнание за своята християнска и обществена отговорност ние, Петдесетните и харизматичните църкви в България, се обръщаме към християнските църкви и останалите вероизповедания, към държавните институции, родителите, училището, медиите и младите хора със следните призиви:
Призоваваме всички християнски църкви и деноминации в България, както и представителите на останалите вероизповедания, да обединим усилията си за нравственото и духовното оздравяване на българското общество. Различията в нашите вероучения не трябва да бъдат пречка пред съвместната ни грижа за човешкото достойнство, семейството и детството и за утвърждаването на мира, милосърдието и уважението към ближния.
Изразяваме своето уважение към Българската православна църква – Българска патриаршия, чиято историческа роля, духовно достойнство и първенствуващо място в живота на българския народ признаваме и почитаме. Заявяваме готовността си да ѝ съдействаме при осъществяването на инициативи за нравственото възпитание на подрастващите и духовното оздравяване на обществото, основани върху евангелските принципи за добро, милосърдие, миротворство, любов към ближния и прошка.
Обръщаме се към Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на образованието и науката, местните власти и всички компетентни институции с настояване да бъдат изградени последователни и дългосрочни политики за превенция на агресията. Необходими са подкрепа за родителите, достъпна психологическа помощ, ранна работа с деца в риск, достатъчно подготвени специалисти и възстановяване на уважението към учителя и училището. Младите хора се нуждаят не само от контрол и санкции, но и от доверие, личен пример, смислена среда и възрастни, които умеят да ги изслушват и направляват.
Настояваме инициативата за въвеждане на учебния предмет „Добродетели и религии“ в предложените му разновидности действително да служи на нравственото възпитание, културата на диалога и познаването на религиозните традиции при зачитане на свободата на съвестта, правото на родителите и достойнството на всяко дете.
При разработването и преподаването на този предмет не трябва да се допуска политическо инструментализиране на религията, внушаване на религиозно или нравствено превъзходство, насаждане на страх от различния или прикрито въвеждане на език на омразата чрез политизирани религиозни послания. Обучението не бива да противопоставя православни, католици, протестанти, мюсюлмани, последователи на други вероизповедания и деца, чиито семейства не изповядват религия. Неговата цел следва да бъде изграждането на нравствена отговорност, уважение към човешкия живот, състрадание и способност за мирно съжителство.
Призоваваме пастирите и служителите на християнските църкви да отделят още по-голямо внимание на децата и младите хора, да подкрепят семействата, да разпознават своевременно признаците на насилие, самота и отчуждение и да насърчават младите хора към доброволчество, взаимопомощ и служение на ближния.
Призоваваме родителите да не отстъпват своята възпитателна отговорност на училището, държавата, социалните мрежи или интернет. Детето се нуждае не само от материална грижа, но и от присъствието, вниманието, личния пример и нравствената последователност на своите родители.
Обръщаме се към учителите и училищните ръководства с уважение към тяхното трудно и отговорно служение. Училището трябва да бъде не само място за придобиване на знания, но и защитена среда, в която детето се учи на отговорност, взаимно уважение, състрадание и мирно разрешаване на конфликтите.
Призоваваме медиите и създателите на съдържание да отразяват проявите на насилие отговорно – без сензационност, без превръщане на човешката трагедия в зрелище и без публично заклеймяване на деца. Свободата на словото предполага и отговорност за въздействието на публично разпространяваните послания.
Обръщаме се към младите хора в България: не приемайте агресията като доказателство за сила или смелост. Истинската смелост не се проявява в унижението на слабия, а в неговата защита; не в присъединяването към множеството, което напада, а в способността да се противопоставиш на неправдата. Вашият живот и животът на човека до вас притежават неприкосновено достойнство и смисъл.
Евангелските ценности не са идеологически лозунги. Те се разкриват в любовта към ближния, в грижата за слабия, в защитата на унижения и в милосърдието към страдащия. Христос каза: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене“ (Мат. 19:14). Тези думи възлагат особена отговорност на всички нас.
Днес България не се нуждае от поредното краткотрайно възмущение, а от пробуждане на съвестта. Ако не възпитаме децата си в уважение към човешкия живот, милосърдие и отговорност, утре отново ще се изправяме пред последиците от собственото си бездействие.
Време е Църквата, държавата, семейството и училището да застанат заедно не само срещу насилието, но и в защита на човека.
Петдесетните и харизматичните църкви в България заявяват готовността си да участват в това общо усилие – чрез молитва, обществен диалог, работа с деца и семейства, подкрепа за хората в риск и сътрудничество с всички, които искрено се стремят към мир, справедливост и нравствено възраждане.
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ – Мат. 5:9
От името на Петдесетните и харизматичните църкви в България:
Почетен епископ Павел Игнатов
София, 12 август 2026 г.
Почетният епископ Павел Игнатов е роден на 11 ноември 1948 г. в София. Повече от пет десетилетия той посвещава живота си на проповядването на Евангелието и развитието на петдесетното движение в България. Наред със своето национално служение развива активна международна църковна и обществена дейност, участва в световното ръководство на Church of God и представлява българските Божии църкви пред международни християнски организации и форуми.
Като пастор на Централната Божия църква в София и дългогодишен главен старейшина на Божията църква в България той има съществен принос за обединяването на нерегистрираните през комунистическия период църковни общества, за изграждането на национална църковна структура и за утвърждаването на общ устав и вероучителни положения. Заради активното си служение е подлаган на натиск, арести и интерниране от комунистическата власт.
След настъпването на демократичните промени Павел Игнатов допринася за институционалното укрепване и разрастване на Божията църква, за развитието на служението сред ромските и други уязвими общности и за защитата на религиозната свобода в България. В международните си контакти поставя въпросите за равнопоставеността на вероизповеданията, преодоляването на религиозната нетърпимост и сътрудничеството между християнските общности. Неговото пастирско, обществено и международно служение е отразено в християнски периодични издания, академични изследвания и архиви на световното петдесетно движение.
Автор е на трудовете „Безкръвното гонение на църквата: Тоталитарната държава срещу Божията църква в България 1960-1991 г.“ (София: ЛИК, 2004), „Проблеми на евангелизма“ (София: ЛИК, 2006), „Отвъд стената: Духовни и обществено-политически аспекти на прехода от тоталитаризъм към демокрация“ (София: Мисия Възможност, 2010), „Наръчник на свещенослужителя“ (София: Мисия Възможност, 2011) и „Влиянието на протестантската духовност в град Самоков“ (София: Нов човек, 2019).
Първите си две книги – „Безкръвното гонение на църквата“ и „Проблеми на евангелизма“ – Павел Игнатов представя пред академична аудитория в Харвардския университет, САЩ. В своите трудове той изследва историята на протестантството и петдесетното движение в България, преследването на евангелските християни през комунистическия режим, духовните и обществените измерения на демократичния преход и практическите въпроси на пастирското служение.
Днес Павел Игнатов продължава своето служение като почетен епископ на Божия църква в България и старши пастор на Централната Божия църква в София. Със своя дългогодишен духовен, пастирски и международен опит той е сред доайените на петдесетното движение в страната.
