Ренета Трифонова
Прот. Георги Флоровски
Както и на планината на Преображението, в литургичния опит има толкова много Божествена светлина, че не ти се иска да излизаш навън и да се връщаш назад към суетата на света. И въпреки това любовта не търпи бездействие: патосът на единението и единството, придобит в литургичното бдение, не може да не се излива в дела. Делата на любовта продължават богослужението, защото и самите те са богослужение, служене и хвала на Бога — на Любовта. Затова от Евхаристията се отваря път към житейския подвиг, към търсенето на мир за света. “Пълнотата на Твоята Църква запази… мир на Твоя свят дари” — с такава молба ние излизаме “с мир” от храма, както с мир трябва и да влизаме в него… С желание целият свят да стане Божи свят, сияйно изпълнение на всеблагата воля на Всеблажения Бог. Служението на мира става задача за причастниците на Чашата на мира.
Раздорът в света не може да не тревожи и да не ранява християнското сърце — и особенно раздорът в света на Христа, размирицата в християнския свят, разделението зад евхаристийната трапеза. В този раздор и разделение има скръбна тайна — тайната на човешката измяна и противене. Това е страшна тайна, защото се разкъсва нешития хитон Господен, Неговото Тяло. Само любовта побеждава това разкъсване, само Христовата любов, действаща в нас чрез Духа на мира. Вярно е, че каквито и усилия да прилагаме за “съединението на всички”, тези усилия винаги се оказват недостатъчни. И пътят на Църквата се разпилява на множество пътища, и завършва отвъд пределите на историческия хоризонт, в невечерното царство на бъдещия век. Скитането ни ще свърши едва тогава, когато дойде Царят и се разкрие Неговият триумф.
И дотогава с мъка и копнеж ще звучи молитвата на Църквата за осъществяването й. Както тя звучи още от първите дни: “Както този хляб, някога разпръснат по планините, бе събран и стана едно, тъй и Твоята Църква събери от всички краища на земята в Твоето Царство!”
–––––––
1929.III.11/24, Неделя Православна
Източник: Православие.бг
