Християнство.бг
Доц. Костадин Нушев
На 19 ноември 2025 г., Богословското училище на Вселенската патриаршия на о. Халки беше посетено от съвместната делегация на православните и римокатолическите епископски конференции на Бенелюкс, водена от митрополит Атинагор на Белгия и римокатолическия архиепископ на Брюксел Люк Терлинден.
В делегацията участваха още епископ Йоаким Аполониадски, епископ Доситей от Църквата на Грузия, протопрезвитера на Вселенския престол Евангелос Псалас, както и от римокатолическите епископи Йохан Бони, Жан-Пиер Делвил, Лоде Аертс, Лоде Ван Хеке и Жан-Люк Хъдсън, заедно с отец Томи Шолтес и други сътрудници.
Йерарсите и тяхната делегация бяха посрещнати на входа на училището от игумена, епископ Касиан от Арабисос, който ги поздрави топло. В словото си той говори за историята на училището и неговия значителен принос за междухристиянския диалог, както и за продължаващите усилия за укрепване на отношенията между християнските общности. След това почетните гости посетиха параклиса „Света Троица“ и бяха разведени през историческите класни стаи и различните помещения на училището.
В това богословско училище в миналото е имало манастир, наричан Халкински манастир „Света Троица“ и школа на св. Фотий Константинополски за обучение на духовници преди ръкополагането им и много български митрополити са завършили тази Халкинска висша школа, сред които са и Симеон Варненски и Доситей Самоковски, Неофит Рилски и екзарх Антим са били и преподаватели в нея.
Неофит Рилски преподава там църковнославянски език и създава и издава за целите на това обучение своята „Граматика на църковнославянския език“. А в знак на почит към делото на патриарх Фотий също така превежда на български език и издава „Служба за прослава на свети патриарх Фотий Константинополски“.
Училището в Халки е известно през 9 век като школата на св. Фотий Константинополски за обучение на духовници. Тъй като манастирът, на чиято територия е построено богословското училище е носил името на Света Троица, затова и св. Фотий е бил много чувствителен към православното учение и Символа на вярата и е реагирал на проблема „Филиокве“. Тогава започват споровете за „Филиокве“ с римските представители заради добавката към Символа на вярата и той прокарва решение на Константинополски събор през 879-880 година да не се допълват думи към текста на Символа на вярата, предаден на Църквата от Вселенските събори.
Затова и днес е впечатляваща срещата на епископи от двете църкви там, която се състои под знака на св. Фотий и началото на богословските спорове за „Филиокве“ през IX век, което може да се тълкува днес като търсена на общи знаци за междуцърковен диалог и помирение между Източната и Западната църква.
