Ренета Трифонова
Днес всичко се върти отново около смъртта – Covid, ваксини , талибани, терористи.
На фона на събитията в Афганистан, където дори жените са готови на саможертва, за да отстояват правата си, ние се гърчим в дрехата на малодушието, опитвайки се да се оправдаем, изтъквайки високо духовни мотиви. Защо сме уплашени? Егоизмът обезсмисли живота ни, а той винаги поражда страх. Страх, защото не сме готови да се откажем от удобствата, изобилието, комфорта, привилегиите, защото искаме да надхитрим смъртта, заобикаляйки я. Да я надхитрим с или без ваксина, с кислородна или сребърна вода, с лекарства или без лекарства за четириноги и т.н.
Всичко сме готови да опитаме, за да надхитрим тази зла вещица, но само към едно не сме готови – към саможертва. Уникалната поливалентна ваксина, дадена от Небето! Стои над логиката на този свят, а логиката на този свят е страх.
И за пореден път не проумявам, но гледам в изтъпление – ислямистите ни дават урок, че този свят може да се радикализира не чрез насилие, а чрез саможертва. Чия беше тази запазената марка? На християните от първите векове.
Да приемем тезата на конспираторите, че ваксинирането е нов вид тероризъм. Казвам го без ирония. Безспорно има елит, който желае да преобразува света, да го радикализира чрез сила – хуманна сила. Но изведнъж този свят се оказа жалка карикатура, защото те, „ислямистите, успяха да превърнат собствената си смърт в абсолютно оръжие срещу една система, която живее от изключването на смъртта, чийто идеал е нулевата смърт” (Жан Бодрияр).
Моят задочен диалог е, разбира се, с християните, които чакат друг да реши вместо тях (например за или против ваксините); чакат техния духовник да им благослови, чакат „небесната“ застраховка. Нещо омерзително има в това да чакаш друг да поеме отговорност за твоя живот. Господ е дал разделение на „властите“ – на свещениците и на лекарите. Властта на първите произтича не според земната логика, но според земните правила.
Месеци наред търся извори къде св. Отци са се занимавали с лечението по време на пандемии. Не открих. Но днес животът не се преживява като дар, а като собственост, която трябва да опазим от болести. Днешният християнски свят напълно е откъснал болестта от греха, независимо какво декларира. Кой пастир се наема да съветва например за или против ваксините?! Това не е неговият домейн.
Едно и също ли е, ако приема ваксина, за да послужа на болни в Covid отделение или приемам ваксина, за да мога свободно да се разхождам по света?! Кой се осмелява да ме съветва, дори само чрез намеци? И кой в случая е грешник?! И в единия, и в другия случай аз мога да презирам онзи, който не е направил подобния на мен избор.
Но какво ни казва един мъдър пастир: „Грехът е болест, от която боледуваме всички. Презирането на грешника е презиране на болен човек. Този, който сам има потребност от прошка и милост, този, който сам се мъчи и умолява Господа да открехне, да отвори, да смекчи сърцето му, за да може сам да прости и да окаже милост, той дава от здравето си на болния и с това, благодарение на това даване, здравето му укрепва още повече. А който презира болния, който гледа на болния през очите на гордостта, осъждането, неприязънта, той в крайна сметка подкопава собственото си здраве, собствената си способност да проси милост, да проси прошка от Господа с чисто сърце, със сърце нераздвоено дотам, че да се разкъсва на всяка крачка“.
Дано пред настъпващата нова вълна на пандемия проумеем дали сме направили правилната застраховка, която няма да „подкопае собственото ни здраве“. Нашата битка е да се завърнем при Онзи, Който ни избави от смъртта, и тогава Той ще воюва вместо нас. В противен случай ще умрем от страх, тревожност, несигурност, подозрителност, ще загубим радостта от живота и ще обезсмислим съществуването си. И децата ще имат пред погледа си не родители, а креатури.
Текстът е от профила на автора във фейсбук
