Младен Янев
И тази година за пореден път отпразнувахме Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, в град Торки, Южна Англия. Празничната света литургия беше отслужена в храма „Св. Андрей“ от отец Траян Горанов.
Торки се намира на значително разстояние от мястото, където живеем, но това е най-близкият до нас български православен свещеник. Българската общност тук не е многобройна, но се отличава с постоянство във вярата, молитвата и църковния живот.
Макар от години да идваме тук именно за този празник, едва миналата година осъзнах, че нещо липсва. Преди и по време на светата литургия се оглеждах за икона на светите братя от Солун – равноапостолните Кирил и Методий, за да се поклоня пред нея и да благодаря за тяхното просветителско и апостолско дело сред славянските народи.
Погледът ми се луташе между множеството икони в храма, закупен преди десетилетия от кипърската православна общност в града. Църковната община принадлежи към Гръцката архиепископия на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия. Въпреки това се надявах да открия икона на двамата свети братя. Уви, такава не намерих и в душата ми се прокрадна мисълта, че може би не съм достоен да бъда на този празник.
След края на богослужението пристъпих към отеца, за да поискам благословението му. Повдигнах очи и го попитах:
– Отче Траяне, всичко премина прекрасно, но през цялото време търсих иконата на светите Кирил и Методий, за да се поклоня пред нея. Къде сте я скрили?
На тази моя реплика получих отговор, изречен с тъга:
– За съжаление не можеш да я намериш, защото такава икона в този храм няма.
Тогава тихо помолих за благословение да съдействам за изработването на такава икона, която да бъде доставена за празника през 2026 година.
– Имаш благословението ми! Бог да бъде с теб и да ти помага! – отвърна отецът.
Милостив Господ! Тези думи прозвучаха като елей за душата ми. Благодарихме на отец Траян и си тръгнахме с надежда и радост.
Както е известно, изписването на една икона е бавен, но благодатен и молитвен процес. Нашият иконописец, който е и иподякон в англоезичната Антиохийска православна църква в Стоук он Трент, Централна Англия, където редовно посещавам богослуженията, започна работата по поръчката почти веднага.
Средства за иконата бяха събрани както от православните в Торки, така и от родолюбиви дарители в България. А аз продължих да помагам според силите си и непрестанно се молех за успешното завършване на делото.
С Божията помощ и с вярата на всички участници в това начинание трудът ни беше увенчан с успех. Така тази година отново се събрахме за празника, но вече в присъствието на прекрасна икона на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. По традиция бяха изработени и малки хартиени иконки, които раздадохме на присъстващите вярващи, за да ги занесат в домовете си и да ги поставят в своя домашен молитвен кът.
След светата литургия споделихме традиционната празнична трапеза, а по-късно се отправихме към плажа на Торки. Там продължихме братските разговори за вярата, за живота в Христа, за делото на светите братя Кирил и Методий, за историята на Църквата в Моравия по тяхно време и за спасителния Божи промисъл.
Освен нас, българите, сред присъстващите имаше и много православни англичани и кипърци, както и представители на Русия, Украйна и Северна Македония.
Благодаря Ти, Господи, за Твоята неизчерпаема благодат и за всички небесни дарове!
Из лични записки от поклонническото пътуване за Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май 2026 г., и празника на светите равноапостолни братя Кирил и Методий.
