Меню Затваряне

Деца от цялата страна участваха със свои творби в различни конкурси

Диян Христов

Наташа Войкина

Деца от цялата страна участваха със свои творби в различни конкурси.

Единадесетокласникът от Професионалната  гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“ в Попово Диян Христов бе за един ден IT директор на Българската стопанска камара – София (БСК).

Той спечели първа награда в националния литературен конкурс „Бих инвестирал в…“, което му даде право да заеме една от водещите ръководни длъжности в институцията на 27 май – Деня на отворените врати на БСК.

Националният конкурс бе проведен с институционната подкрепа на Министерство на образованието и науката (МОН) и на Министерство на икономиката и индустрията (МИИ). В него участваха 128 есета, изпратени от 43 населени места.

Целта му бе да провокира мисленето на подрастващите за приноса на предприемачеството в българското общество, за необходимостта от инвестиции за по-доброто бъдеще.

Ментор на Диян е Владимир Стойков – учител по гражданско образование на отличения поповски гимназист.

Общо 154 деца и ученици от цялата страна участваха със 167 свои творби – есета и стихотворения, в Националния конкурс „Живеем в земята на Ботев“, съобщиха организаторите от Центъра за работа с деца във Враца.

Литературният конкурс за млади дарования се организира от центъра в партньорство с Министерството на образованието и науката, Националния дворец на децата, Регионалното управление на образованието и община Враца. Провежда ежегодно в рамките на националните чествания „Ботеви дни“ във Враца, които тази година са посветени на 146-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета. По традиция победителите в различните категории и възрастови групи се награждават на церемония в Регионалния исторически музей във Враца по време на честванията.

Първа награда за стихотворение в първа възрастова група тази година получава седмокласничката Кристи Веселинова от Средно училище „Христо Ботев“ – Враца. Втора и трета награда са за стихотворенията на Йоанна Петрова от Частно училище ЕСПА – София и Андреа-Симона Баева от училище „Христо Ботев“ в Сунгурларе.

За стихотворение във втората възрастова група (седми-дванадесети клас) с първа награда е отличена Вайа Митова-Мингас от литературен клуб „Ботевци“ към СУ „Христо Ботев“- Враца. Творбата на Даяна Дурчева от Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот получава втора награда, а трета е Карина Спиридонова, също възпитаничка на клуб „Ботевци“.

В раздела за есе първа награда при по-малките получи четвъртокласникът  Димитър Иванов от Сандански. Втора награди в тази възрастова група е за Дева-Константина Радославова от Стара Загора, а трета – за Ивелина Димитрова село Овча могила, община Свищов.

Първа награда за есе във втора възрастова група получи творбата на Елена Ценова от  СУ „Христо Ботев“ – Враца.

С втора и трета награда са отличени есетата съответно на Радостина Георгиева от Перник и на Никол Бояджиева от литературен клуб „Касталия“ на Общинския детски комплекс-Варна.

Възпитаничките на варненския клуб Биляна Кралчева и Карина Цветкова получават специалните награди на Министерството на образованието и науката и на Националния дворец на децата – София. Журито на конкурса даде още десет поощрителни награди. Церемонията по традиция завърши с четене на част от наградените ученически литературни творби.

Публикуваме есето на Диян Христов за деня на Ботев.

„Живеем в земята на Ботев“

В злокобната за българския народ 1876 г. в небето изгряват плеяда нови звезди, които и до днес бдят над България. Това са светилата на загиналите въстаници, това са душите на невинните жени, деца и старци, погубени от ятаганите, куршумите, огъня и от модерните оръдия на една болна империя – Османската. На небосвода, на 20 май изгрява още една ярка звезда – тази на Христо Ботев. Поетът революционер, приятелят и съратникът на Левски, водачът на дружина млади бойци-патриоти поема по пътя към безсмъртието! Загива като в „Моята молитва“. Загива за свободата на България, ненавършил 30 години!

За злокобна година ли говорех? А може би това е една от  светлите години за народа български, пренесъл себе си в курбан за Свобода? Това е годината на българската саможертва в името на възкресението на България.

Мнозина от нас познаваме прощалното писмо на Ботев. Последните му думи са написани на кораба „Радецки“ до неговата съпруга и до невръстните му деца-до милата Венета, Димитър и бебето Иванка. Писмо кратко, изпълнено със съпружеска и бащина обич! Ако поетът-революционер би имал повече време, сигурно би излял душата си пред най-близките, но уви! Днес, съзнавайки напълно величавостта, саможертвата и човечността на Ботев, аз мислено ще се превърна в неговата десница, за да допълня започнатото – писмото до любимите му! Дано неговият дух ми прости за младежката ми дързост! Простете ми и вие!

***

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке, пиша ви от кораба „Радецки“, с мисълта, че може повече да не се видим. Пиша ви за това, което в момента ме вълнува. За мощта на „Радецки“, порещ сините вълни на Дунава, за възбудата в душата ми, след като с моите бойни другари го овладяхме и насочихме към българския бряг. Моля ви, простете ми, че тръгнах към любимата, поробена България без да ви предизвестя и без да поискам прошка. Ще отмине още време, ще дойде друго време, когато това няма толкова да ми тежи…

Аз тръгнах, защото така трябваше. Потеглих по трънливия път, за да изпълня дълга си към българския род и Родина. Да премахна това, което от години ме задушаваше – нашенското овчедушие и нежеланието за борба. Тръгнах, за да разтърся и пробудя народа ни български с пример, който не ще бъде забравен! Барем така се надявам да бъде.

Тръгнах, защото чувствам дълг към Хаджи Димитра и Караджата! Тръгнах, защото нощем, в съня си още оплаквам Дякона български и приятел свиден – Васил Левский. Събрах голяма дружина, преметнах пушка и препасах сабя, за да вляза и аз в битката за Свобода. Отивам там, където моите братя вече се бият и мрат, проклинайки и сечейки омразния им агарянин.

Едно е сигурно – с мен или без мен Димитър и Иванка вече няма да бъдат роби! Те ще вдишат свежия въздух на Свободата, защото тя ще изгрее. Тя винаги изгрява! Техните деца ще играят на воля без да чуват тракащите копита на конете агарянски и без да треперят пред злодействата на кръволоците башибозуци и черкези! За тебе не зная, но те ще живеят свободни в земята на Ботйов! Ще живеят така, както днес живеят в Европата – честно и достойно! А ако Свободна България не изпълни заветите на борците за свободата ѝ, ако поеме по друг, по неверен път? То тогава Димитър да хване здраво калъчката, а Иванка да ушие знамето и да тръгват на бой, защото свободата кървава с кръв се брани!

А теб, скъпа ми Венето, те заклевам! Аз, синът на калоферския даскал Ботю и на гордата Иванка, те заричам: Бъди достойна за пролятата ни кръв. Възпитай децата така, че да бъдат първом българи, а после и европейци, да тачат род и Родина! И моля те, прости! Прости, че тръгнах в помощ на роба без сбогом и благословия! Сълзите ти щяха да ме възпрат, душата ми да изгорят!

Днес пред българския народ има само един път и това е пътят към Свободата! Отчаяна борба за свобода, чрез оръжие и саможертва! Да загинеш за Отечеството не е просто смърт, а висша Божествена благодат!

А ако се завърна при теб, Венето, значи и България се е завърнала! Значи над земята на Левски и на Караджата слънцето отново е изгряло и пролетта на Свободата отново е настъпила! Няма да има по-честити от нас, но първом да прогоним агаряните! Да ги върнем там, откъдето някога са дошли, за да го бъде българския род! За да станем отново свободен и горд народ!“

Posted in Новини, Новини от страната

Вижте още:

error: Content is protected !!