Меню Затваряне

Канонизация на преподобния Силуан Атонски

Деяние на светия Синод на Вселенската Патриаршия за канонизацията на преподобния Силуан Атонски

Прот. № 823

Достойно и много полезно е за пълнотата на Църквата да уважава и почита и след кончината им онези, които с добродетелни деяния са просияли още приживе в тяло и да ги ублажава с ежегодни служби и хвалебни песни, понеже тази похвала, отдавана на прекаралите живота си в добродетел, се възпраща към Самия Бог, от Когото е всяка добродетел у хората – както, богословствайки, обявява съименикът на богословието Григорий; а също понеже похвалата на добрите дела възбужда нехайните и ленивите и им вдъхва ревност да вършат добродетел, а на онези, които трудолюбиво се подвизават в нея, помага още повече да преуспяват.

С такива изключителни добродетелни деяния се отличи и монахът Силуан, родом от Русия, който живя почти половин век на Света гора в светата патриаршеска и ставропигиална обител на светия всехвален великомъченик и целител Пантелеймон, и с преподобния си и свят живот представи себе си като образец за живота в Христа и като жива икона на добродетелта, а с разнообразните си Православни и душеполезни писания стана апостолски и пророчески учител на Църквата и на Христоименитата й пълнота, достигнал високата духовна степен да е съсъд на Светия Дух и да се подвизава като малцина в любовта, и заради всичко това бе почетен от Бога с дарбите да изцелява болни и страдащи и да има поразителна прозорливост.

Затова наше Смирение заедно с Преосвещеннейшите и високопочитаеми Митрополити, в Светия Дух наши възлюбени братя и съслужители, имайки предвид неговия богоугоден живот, деяния и наставления, както и общата полза за вярващите решихме, съгласно с божествените отци – наши предшественици и според общия обичай на Църквата, да му отдадем подобаващата на божествените мъже чест.

Ето защо съборно постановяваме и определяме и в Светия Дух заповядваме отсега и за вечни времена старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата, почитан с ежегодни свещенослужения и служби и ублажаван с похвални песни на 24-ти септември – деня, в който той блажено отиде при Господа.

Като доказателство и потвърждение на това е и настоящото наше Патриаршеско и Синодално Деяние, положено и подписано тук в Свещения Кодекс на нашата Света Велика Христова Църква и изпратено в същата и неизменна форма до Свещения Кинот на Света гора, с цел да бъде поставено в техните собствени Архиви.

В спасителната година 1987 в 26-тия ден на месец ноемврий

Архиепископ Константинополски + Димитрий

+ Иероним Родополски

+ Максим Ставропулоски

+ Симеон Принкипониски

+ Евангел Пергаски

+ Константин Деркски

+ Иоаким Мелитински

+ Фотий Имвроски и Тенедоски

+ Хрисостом Мирски

+ Гавриил Колонийски

+ Калиник Листрски

+ Атанасий Еленуполски

+ Вартоломей Филаделфийски

Източник: Софроний Сахаров “Св. Силуан Атонски”, “Омофор”, 2008

Posted in Светогорие, Святост, Съвременна святост

Подобни: