Меню Затваряне

Джордж Уайгъл: “Нужен е икуменически рестарт”

Джордж Уайгъл

Джордж Уайгъл

Когато в началото на 90-те години се срещнах с Кирил – сега патриарх Московски и на цяла Русия, той се казваше Владимир Михайлович Гундяев и беше главен икуменически служител на Руската православна църква. Поводът беше вечеря, организирана в Библиотеката на Конгреса от покойния и велик Джеймс Х. Билингтън, чиято история на руската култура „Иконата и брадвата“, остава класически труд по темата1Проф. Джеймс Х. Билингтън (1929) е директор на Конгресната библиотека на САЩ, инициатор за създаването на свободната Световна цифрова библиотека (World Digital Library), открита официално в интернет на 21 април 2009 г. Той е известен изследовател на руската култура, преподавал е история в Харвард (1957–1962) и в Принстън (1964–1973). В периода 1973–1987 г. е директор на Международния център „Уудроу Уилсън” във Вашингтон. Автор е на класическите изследвания по руска история: Иконата и брадвата (1966), Пожар в умовете (1980), Преобразената Русия – пробив към надеждата, август 1991, Лицата на Русия (1998). В продължение на дълги години е член на редакционните съвети на изданията Foreign Affairs и Theology Today, както и науправителния съвет на стипендиите „Фулбрайт”. Публикуваният тук текст Orthodoxy and Democracy е публична лекция, четена в Бостънския университет на 25 март 2004 г. с подкрепата на Института „Кенан” към Международния център „Уудроу Уилсън” (Бел. прев. според биографията на Билингтън в “Християнство и култура”)..

Митрополит Кирил, както го наричаха тогава, ми се стори изтънчен космополит, свикнал с по-фините неща от живота; в него нямаше нищо от достоевската аскетика или мистика. И ако той изглеждаше не толкова църковник, колкото учтив и светски дипломат в църковно облекло, човек можеше да бъде впечатлен от хладнокръвието, с което играеше тази роля. Голяма част от разговорите на масата и последвалата дискусия след вечерята се въртяха около възможността Русия да се превърне във функционираща демокрация – перспектива, за която, ако не ме лъже паметта, Кирил показа значителен, макар и вежлив, скептицизъм. Изследвайки биографията му по-късно, някои неща за Кирил придобиха по-ясен фокус.

През 1971 г., едва на двадесет и пет години, тогавашният архимандрит Кирил е изпратен от Московска патриаршия като представител на Руската православна църква в Световния съвет на църквите в Женева. Десет години по-рано съветският режим, който тогава провеждаше драконовско гонение, затворило половината православни църкви в страната, „позволи“ на Руската православна църква да се присъедини към Световния съвет (ССЦ, бел. прев.).

Мотивите на режима обаче едва ли са били икуменически. Руските православни представители в Световния съвет бяха внимателно подбрани от КГБ – съветската тайна разузнавателна служба. Тяхната задача беше да блокират всяко предизвикателство срещу нарушаването на религиозната свобода от страна на Съветския съюз, като същевременно превръщат Световния съвет в постоянен критик на Запада. Всичко това е описано подробно в Мечът и щитът: Архивът на Митрохин и тайната история на КГБ2Василий Никитич Митрохин (3 март 1922 – 23 януари 2004) е майор и старши архивист от чуждестранната разузнавателна служба на СССР, работил в Първа главна дирекция на КГБ. Митрохин се установява в Обединеното кралство през 1992 г., след като предоставя на британското посолство в Рига огромна колекция от негови бележки, отнасящи се до писмени копия на файлове в КГБ. Те стават известни като Архивът на Митрохин. Разузнавателните файлове, дадени от Митрохин на MИ-6 (Тайната разузнавателна служба на Великобритания) разкриват значителен брой руски агенти, включително Мелита Норууд. Митрохин е съавтор с Кристофър Андрю на Архивът на Митрохин: КГБ в Европа и на Запад, масивен документален разказ за съветските разузнавателни операции, базиран върху копия на материали от архива. Вторият том, Архивът на Митрохин II: КГБ в света, беше публикуван през 2005 г., скоро след смъртта на Митрохин. и още може да се намери на българския книжен пазар (бел. прев.).. От този безценен ресурс е невъзможно да не се заключи, че Кирил е бил най-малкото актив на КГБ; той може да е бил агент на КГБ като друг – Владимир Путин.

Църковната кариера на Кирил процъфтява през десетилетията на Путин и според известията той става богат човек – ако не в колосалните мащаби на самия Путин, то до момента, в който веднъж беше сниман, за негово неудобство, носейки часовник Breguet за 30 000 долара, скрит под одеждите му. Руската църква започна стрелба от пропаганда, предполагаща, че снимката е била подправена, въпреки че впоследствие аерографската снимка, пусната в защита на Кирил, нескопосано показва отражението на часовника върху лъскав плот. Каквото и да е финансовото му състояние, безспорно е, че Кирил е бил верен служител на руската държава още от избирането му за патриарх през 2009 г. И макар руските реакционни кръгове да гледаха с отвращение на срещата му с папа Франциск в Хавана през 2016 г., той трябва да е знаел, че каквато и да е вътрешната опозиция от антиримско духовенство и конгрегация3Конгрегацията е обединение на католически общини в рамките на един орден. Така се наричат още и ръководните органи на Католическата църква в Рим (бел. прев.)., Кремъл,  без чиято зелена светлина срещата в Хавана нямаше да се случи, е неговият господар и е зад гърба му.

Затова не трябва да е изненада, че патриарх Кирил се опита да прикрие непредизвиканата и брутална агресия на Путин срещу Украйна, за която Кирил дълго настояваше, че е част от „Руский мир“, от „Руския свят“. Войната в Украйна, каза той на четвъртия ден от руската инвазия в [територията на] съседа й, е била причинена от „тъмни и враждебни външни сили“, „силите на злото“ и „атаките на лукавия“.

За Кирил да действа като инструмент на руската държавна власт не е нищо ново. Той прави това от десетилетия. Изявлението му от 27 февруари обаче постави нов минимум, който умишлено се позовава на християнски образи, за да фалшифицира случващото се в Украйна. Техническата дума за такова умишлено, безнравствено използване на Божиите неща, е богохулство. Профанният агитпроп на Кирил подкопа и неговата собствена църква в Украйна, чийто лидер, митрополит Онуфрий, осъди руската инвазия.

Още от началото на 60-те години на миналия век Ватиканът е увлечен от идеята за двустранно споразумение с руското православие. Каквито и да са благородните му намерения, това е глупава задача и е крайно време за икуменически рестарт. Ако две от най-продажните, корумпирани организации на планетата – Международният олимпийски комитет и ФИФА – световният футболен хегемон – могат да прекъснат отношенията си с Русия поради смъртоносната ѝ агресия, Ватиканът със сигурност може да информира патриарх Кирил, че икуменическите контакти на Светия престол с руското православие са преустановени, докато Кирил не осъди инвазията в Украйна, като по този начин докаже, че е нещо различно от марионетка на Путин.

———-

Джордж Уайгъл (роден през 1951 г.) е теолог, историк, писател, политически анализатор и социалог, биограф на папа Йоан Павел ΙΙ; автор на неговата биография и бестселър Свидетел на надеждата и Транквилитас Ординис: Настоящият провал и бъдещото обещание на американската католическа мисъл за войната и мира, както и на The Next Pope: The Office of Peter and a Church in Mission. В момента е старши научен сътрудник в Център за етика и обществена политика. Уайгъл е основател и президент на фондация “Джеймс Медисън”.

———-

Превод: Ренета Трифонова

Източник: First Things

  • 1
    Проф. Джеймс Х. Билингтън (1929) е директор на Конгресната библиотека на САЩ, инициатор за създаването на свободната Световна цифрова библиотека (World Digital Library), открита официално в интернет на 21 април 2009 г. Той е известен изследовател на руската култура, преподавал е история в Харвард (1957–1962) и в Принстън (1964–1973). В периода 1973–1987 г. е директор на Международния център „Уудроу Уилсън” във Вашингтон. Автор е на класическите изследвания по руска история: Иконата и брадвата (1966), Пожар в умовете (1980), Преобразената Русия – пробив към надеждата, август 1991, Лицата на Русия (1998). В продължение на дълги години е член на редакционните съвети на изданията Foreign Affairs и Theology Today, както и науправителния съвет на стипендиите „Фулбрайт”. Публикуваният тук текст Orthodoxy and Democracy е публична лекция, четена в Бостънския университет на 25 март 2004 г. с подкрепата на Института „Кенан” към Международния център „Уудроу Уилсън” (Бел. прев. според биографията на Билингтън в “Християнство и култура”).
  • 2
    Василий Никитич Митрохин (3 март 1922 – 23 януари 2004) е майор и старши архивист от чуждестранната разузнавателна служба на СССР, работил в Първа главна дирекция на КГБ. Митрохин се установява в Обединеното кралство през 1992 г., след като предоставя на британското посолство в Рига огромна колекция от негови бележки, отнасящи се до писмени копия на файлове в КГБ. Те стават известни като Архивът на Митрохин. Разузнавателните файлове, дадени от Митрохин на MИ-6 (Тайната разузнавателна служба на Великобритания) разкриват значителен брой руски агенти, включително Мелита Норууд. Митрохин е съавтор с Кристофър Андрю на Архивът на Митрохин: КГБ в Европа и на Запад, масивен документален разказ за съветските разузнавателни операции, базиран върху копия на материали от архива. Вторият том, Архивът на Митрохин II: КГБ в света, беше публикуван през 2005 г., скоро след смъртта на Митрохин. и още може да се намери на българския книжен пазар (бел. прев.).
  • 3
    Конгрегацията е обединение на католически общини в рамките на един орден. Така се наричат още и ръководните органи на Католическата църква в Рим (бел. прев.).
Posted in Публицистика, Църква и политика

Вижте още:

error: Content is protected !!