Меню Затваряне

Дискусията за „патриотизма“ в Руската църква продължава

След случая от 11 февруари на епархийското събрание на Московската епархия на РПЦ, на което свещ. Алексей Шляпин влезе в спор със своя архиерей патриарх Кирил Гундяев по въпроса за патриотизма в Църквата, публикациите по темата в интернет пространството продължиха, излезе и пълното видео от разговора между двамата, в което отец Алексей изразява несъгласие с практиката думите „отечество“ и „родина“ да се пишат с главна буква в църковните документи. Той казва, че това са земни понятия, а за християнина отечество и родина е Царството небесно. „Просто исках да изразя несъгласие с тази патриотична тенденция в църковните документи и въобще в живота на нашата поместна църква. Задължението на свещеника е да води хората към Царството небесно, а не да се занимава с патриотизъм“, заяви отец Алексей.

Реакцията на епархийското началство е светкавична след отговора на патриарха в златата – сайтът на свещеника вече е блокиран. Телеграм каналът SOTA съобщава, че на 12 февруари сутринта той вече не е бил достъпен, а когато подготвяхме публикация в същия ден, опитахме да дадем линк към сайта на о. Алексей Шляпин, но той вече не беше активен. (виж Свещ. Алексей Шляпин влезе в богословски спор за патриотизма с патриарх Кирил • Християнство.бг)

Архив на сайта можете да четете чрез Wayback mashine.

В същия ден телеграм каналът „Православие и зомби“ публикува съобщение:

„След изтичането на фрагмент от вчерашното заседание на Московската митрополия се наложи патриаршията да разпространи пълния запис на отговора на патриарха на въпрос на свещеник Алексей Шляпин. Освен това архиепископ Сава Зеленоградски смята, че „Картината е напълно различна от това, което първоначално беше представено от различни либерали, които използваха изрязаното видео в опит да тролят патриарха и цялата Руска православна църква. С какво е различно?“ Ето и пълният отговор на патриарха:

„Това е страхотно, нали? За първи път го чувам! Вие, отче, да не би случайно да сте от Западна Украйна? Идете, седнете и помислете сериозно за всичко, което изтърсихте тук. Ако църквата беше заела позицията, която предлагате… По време на кървавите гоненията на църквата, а след това и в започналата Велика отечествена война, църквата не помнеше тежкото си положение – тя правеше всичко, за да вдъхнови своя народ за борба. И до какво доведе това? До радикална промяна на положението на църквата у нас. Църквата не може да не бъде с народа си, не може да не е отговорна за съдбата на страната. Много хора биха искали да не се намесваме в това. Но ако вървим по този път, ще се откажем от това, което са направили Александър Невски, Дмитрий Донски, преподобни Сергий и целия сонм наши светци, които са били патриоти и защитници на нашето Отечество. И в буквалния смисъл на думата, и в духовния“.

Коментар на „Православие и зомби“:

„Това е самото кредо на неосергианството. Подкрепяхме СССР и позицията на Църквата се промени, но ако не го подкрепяхме, гоненията щяха да продължат. Нека подкрепим Путин и ще се промени още повече. На това стои и ще стои. Шляпин му разказва за спасяването на човека, а той в отговор му разказва за корпоративните интереси на Руската православна църква“.

Коментар на телеграм канала „За Църквата и хората“:

„Център „Хризма“ публикува пълния отговор на патриарх Кирил към свещеник Алексей Шляпин. По-добре да не бяха го правили. Нещата се оказаха още по-зле и излезе наяве пълното неразбиране на патриарх Кирил за мисията на Църквата.

Пълният отговор на патриарх Кирил до свещеник Алексей Шляпин съдържа няколко тези, които пряко противоречат както на духа, така и на буквата на Евангелието.

1. Според патриарха, за да оцелее, Църквата трябва да търси защита от властта и да подкрепя държавната власт, независимо от естеството на тази власт. Като пример той цитира ситуацията, когато веднага след кървавото преследване на Църквата започна Втората световна война и позицията на Църквата, която подкрепяше страната, се промени радикално: „По време на кървавото преследване на Църквата, а след това и в началото на Великата Отечествена война, Църквата не си спомняше тежкото си положение – тя направи всичко, за да вдъхнови своя народ да се бори. И до какво доведе това? Към радикална промяна в положението на Църквата у нас“.

Оказва се, че Църквата трябва да угоди на властите, за да избегне репресиите. Но Христос предупреждава: „Горко ви, когато всички хора заговорят добре за вас” (Лука 6:26). Църква, която се страхува от преследване повече, отколкото се страхува от греха, губи своята същност. Апостолите отиваха на смърт, но не си мълчаха! (Деян. 5:29) Освен това историческият пример, даден от патриарха, не е верен: сътрудничеството на Сталин с Църквата по време на войната е било тактическо, а след победата гоненията са възобновени. Това доказва, че сделката с държавата в името на оцеляването винаги е път към духовно робство (тази забележка важи за всички без изключение). Но нека попитаме патриарха: означават ли думите му, че и днес, страхувайки се от преследване от страна на властите, Църквата трябва да заема именно тази позиция?

Само че, първо, има си граници на лоялността, и второ, канонизираните като новомъченици бяха точно тези, които не искаха да заменят верността си към Бога със служба на държавата. Освен това, наистина ли Евангелието казва, че ние, християните, трябва да търсим одобрението на властите и че Църквата „трябва да бъде с народа си“? Съвсем не, там има съвсем други думи: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави” (Мат. 6:33). Ето защо проповядването на Царството Небесно не е абстракция, а основна задача на Църквата. И когато патриархът отговаря със сарказъм на този призив, нещата изглеждат много зле. Освен това неговият отговор директно заменя евангелската мисия на Църквата с разни земни интереси.

2. Патриархът твърди, че Църквата „не може да не бъде отговорна за съдбата на страната“, цитирайки примерите на светци, защитили страната. Той обаче смесва духовното служение с политическата позиция и лоялността към властите.

Въпрос: Свети Александър Невски беше канонизиран заради победата си при Чудското езеро, или заради покаянието си в манастира и заради това, че умря като християнин? Според нас отговорът е очевиден. Църквата не канонизира хора за победа над враговете. Канонизирането се свързва с духовни постижения, а не с политически заслуги. Патриархът превръща светците в символи на държавността, като пренебрегва това, че основната им цел е била спасението на душите, а не защитата на държавните граници. Ако говорим за отговорността на Църквата „за съдбата на страната“, отново не можем да се съгласим с патриарха. Защото от гледна точка на Църквата отговорността за съдбата на страната се крие в напомнянето на Евангелските нравствени принципи на властите, а не в безусловното оправдаване на действията им. Отговорността за съдбата на страната е скрита в изпълнението на Божиите заповеди и проповядването на Царството Небесно, а не в подкрепата за политическите партии или курса на правителството.

3. Патриархът заявява, че Църквата е длъжна да се занимава с патриотизъм, в противен случай тя ще изостави това, което са направили светиите. Отново много странно твърдение. Защото, както ние всички знаем, светците трябва да се занимават със спасението на душите, а не с оправдаването на действията на държавата.

От друга страна, не каза ли Христос: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37)? Патриотизмът, издигнат до нивото на религиозна добродетел, се превръща в идол. Църквата трябва да обединява хората в Христос, а не да ги разделя по националност (Гал. 3:28). В същото време по някаква причина фактът, че понятието патриотизъм (ако говорим за него в религиозен контекст) не винаги означава пълна и безусловна подкрепа за тези, които в момента управляват държавата, напълно убягва от вниманието на патриарха. Може всъщност и да е обратното. Например пророци от Стария завет като Илия, Йеремия и Йоан Кръстител порицаваха царете и властите, вместо да им служат. Но най-тъжното е, че патриархът всъщност признава, че Църквата зависи от държавата („радикална промяна на ситуацията“ след получената подкрепа от властите), но Христос основа Църквата върху кръвта на мъчениците, а не върху политическите споразумения и лоялността към властта!

В резултат на това вместо да влияе на властта, Църквата стана нейна слугиня. Църква, която се страхува повече от загубата на привилегии, отколкото от загубата на души, губи своята същност. Нейната задача не е да „вдъхновява борбата” срещу врага, а да напомня, че „ние не се борим срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу владетелите на тъмнината на този век” (Еф. 6:12). Нека накрая да си припомним и думите от службата към новомъчениците и изповедниците на Русия: „Свята Рус, пази православната вяра, защото в нея е твоето утвърждение!“ Виждате ли в какво е „утвърждението“? Не в лоялността към властта, не в патриотизма, а в запазването на православната вяра! Светата Рус се утвърждава чрез вяра, а не Църквата – чрез лоялност към държавата. Възможно ли е да не разбираме толкова прости неща?“

Коментар на Сергей Чапнин, бивш главен редактор на списанието на Московската патриаршия и директор по комуникациите в Центъра за православни изследвания на Университета Фордъм, през 2009-2015 г.

1. Фактът, че патриархът си позволява грубост в разговорите със свещеници, особено млади, отдавна не е тайна. Те са „консуматив“ за него, няма незаменими свещеници. Публично обаче да се унижи възрастен свещеник (отец Олексий ще навърши 50 години през есента на 2025 г. — бел. ред.) на събрание на духовенството е специален цинизъм. Но още по-ужасна е реакцията на „поп публиката“. Смях за свещеника и аплодисменти за патриарха. Около една четвърт от публиката реагира по този начин. Това е ясен знак за духовния фалит на част от корпорацията. Не ходете при такива свещеници никога и никъде!

2. Самият факт обаче, че свещеник Алексей Шляпин отиде до микрофона и публично зададе на патриарха неудобен въпрос за патриотизма, е акт от голямо значение. Първо, това показва, че РПЦ не е толкова идеологически хомогенна, колкото патриархът и Кремъл биха искали (и както мнозина на Запад си го представят). Второ, това е доказателство, че „изкуството на автоцензурата“ сред младите свещеници не е толкова развито, колкото биха искали църковните власти. С други думи, не всички все още се страхуват истински от патриарха. И, от друга страна, все още не всеки се е сблъсквал с грубостта му. Между другото, смехът е реакцията на тези, които много се страхуват от патриарха.

3. Защо това се случи вчера? За това има обяснение. Факт е, че тези събирания са нова практика. Патриархът провежда общо събрание на духовенството на Московска област за втори път и сам ги председателства. Преди това нямаше такива срещи (това беше направено от митрополит Ювеналий, който се „пенсионира“ след разделянето на епархията си на пет части без негово съгласие, а след това и от митрополит Павло). А това означава, че духовенството край Москва все още не е научило „простата истина“ на патриарха: епархийските срещи не са място за дискусии. Това е масово събиране, за да се демонстрира обща лоялност към патриарха. Такива гръмки изненади като въпроса за патриотизма са случаен провал на системата. Все още не всеки знае как да се държи. На следващата среща няма да има такъв „позор“.

4. И накрая, трябва да се каже за „приказките“ на Кирил за Западна Украйна. Очевидно той е готов да счита за „нормален“ всеки патриотизъм, с изключение на един – украинския, а в неговата картина на света този патриотизъм съществува само в една форма – западноукраински, защото останалата част от Украйна ако не изрично, то тайно иска да бъде с Русия и Руската православна църква. Такъв патриарх е безумец.“

И тъй като редакцията на сайта често е обвинявана в „русофобия“ и „омраза към Русия“, прилагаме линк към публикацията на Сергей Чапнин, под която могат да се прочетат мнения на богослови, свещеници и християни – руснаци и украинци за спора между патриарх Кирил и отец Алексей. Страницата на г-н Чапнин и коментарите са публично достъпни. Цялата статия на Сергей Чапнин с някои допълнения за The Moskow Times ще ви представим в отделна публикация.

Posted in Публицистика

Вижте още: