Днес виси на дърво Този…

„Днес ви­си на дър­во То­зи, Кой­то над­ве­си зе­мя­та над во­ди­те; с ве­нец от тръ­ни се увен­ча­ва То­зи, Кой­то е цар на ан­ге­ли­те; в лъж­ли­ва баг­ре­ни­ца се об­ли­ча То­зи, Кой­то об­ли­ча не­бе­то с об­ла­ци, плес­ни­ца прие, То­зи, Кой­то в Йор­дан ос­во­бо­ди Адам; с гвоз­деи се при­ко­ва Мла­до­же­не­цът на Цър­к­ва­та; с ко­пие се про­бо­де Си­нът на Де­ва. Пок­ла­ня­ме се, Хрис­те, на Тво­и­те стра­да­ния. По­ка­жи ни и слав­но­то Твое въз­к­ре­се­ние“(из службата за вечерта на Велики Четвъртък).

Предаваме Христа с нашето малодушие и неверие.

Не мислете, че само древните викаха към Пилат: Разпни Го!

И ние днес също крещим за смъртта Му. Защото не можем да Го понесем. 

Не можем да понесем безкрайната Му благост, доброта и прошка!

Не можем да понесем, че Той „като овца на заколение“ беше поведен да умре от най-страшната смърт, която човек е можел да измисли.

Какво ужасяващо чудо: Самият Бог умира като Човек, заплют, победен, оставен дори от своите!

И в това поражение, Той побеждава и смъртта, и ада, и злото веднъж и завинаги. 

От кръста простряните Му ръце прегърнаха целия свят… дори и неговите мъчители…

Тази всепобеждаваща, обезоръжаваща злото Любов покъртва и най-тъмните ъгли в сърцата ни.

Това смирение на Бога, което уми нозете на предателя и го причасти заедно с останалите апостоли, разтърсва слънцето и звездите.

Светът повече не може да остане същият.

Дори храмовата завеса не издържа и се разкъса на две. 

Защото Неговото Царство е вътре в нас. 

Защото старият свят със своята фарисейщина, злоба, ненавист, пресметливост и липса на всякаква милост към човека, не може да съществува ведно с доброто, с тържеството над смъртта, със светлината, милосърдието, кротостта и радостта.

Защото прошката на Прощаващия победи законничеството на онези, които крещяха Той да бъде разпнат.

Защото смирението на Смирения победи пресметливостта на предателството.

Защото изнемощялото „Жаден съм“, излязло из дълбината на човешкото Му страдание, победи саркастичните подмятания на минувачите: ако си Син Божий, слез от кръста. 

Защото последният вик: Отче, прости им, не знаят какво правят, разтърси из основи ада и го остави празен, жалък, нищожен…

А Животът победи!

Тъмната нощ на кръстните страдания доведе до утешителното „Радвайте се! Той възкръсна. Няма Го тук“. Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи (Деян. 2:24). 

И тази радост няма никой да ни отнеме!