Днес заедно пеят ангели и човеци

Свещ. Ивайло Борисов

Денят на Рождеството на Христос е велик и знаменателен за целия човешки род – на земята се ражда в плът самият Бог. „Христос се ражда – славете Го! – приканва св. Григорий Богослов – Христос слиза от небесата, срещнете Го!“

Но защо пък песента, която зазвучава днес – „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук. 2:14) – да е двусъставна, изпята от ангели и човеци? Всички знаем, че са пели ангели. Така казва и Евангелието. Ако отчетем обаче данните на църковната химнография, ще се убедим в правдивостта на заглавието на този кратък текст.

В тази тиха и свята нощ ангелите запели чудна песен. Песен, непозната на древните хора. Песен, задаваща ни ориентир по отношение на живота ни като християни. „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“. И този химн, възвестяващ раждането на Богочовека Иисус, се разнесъл не над императорския палат в Рим, а над бедната Витлеемска пещера, приютила светото семейство.

Първите слушатели на този химн не били висши имперски сановници, а обикновени овчари, пазещи стадото си на полето. Нормално е да предположим, че ангелите са пели на родния език на овчарите – арамейски, който е бил говоримият по това време от евреите. Иначе как биха могли въобще да схванат този химн едни обикновени хора, грижещи се за животните си?

Преданието, свързано с Рождението на Спасителя, ни казва, посредством кондака на преп. Роман Сладкопевец (VI в.), че към ангелския лик се е присъединил и „овчарският хор“:

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват –

заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.

„Ангели с пастири славословят“. Всеки от нас знае каква притегателна сила има въздействащата музика, тя те кара да се слееш с мелодичния ѝ поток. Така вероятно са направили и овчарите – запели са от радост. Една възхвала, подхваната от ангелски език, към която се е присъединил и човешкият. А дали овчарите са помнели и предавали на поколенията след тях чудната ангелска мелодия, е въпрос, на който трудно бихме могли да отговорим.

Знаем, че когато празнуваме дадено събитие в храма, ние реално участваме в него. Защото Църквата ни прави част от Вечното. Струва ми се, че това важи и за вдъхновената музика, родила се и раждаща се под лъчите на Христовата светлина.

Нима в музикалната тъкан на Рождественския химн не се е таяла в зародиш появата на редица творци на сакрална музика, като споменатия св. Роман Сладкопевец († ок. 556 г.), св. Григорий Велики († 604 г.), преп. Йоан Дамаскин († 749 г.), св. Касия, преп. Йоан Кукузел († 1360 г.) и много други? Струва ми се, че в молитвените му акорди можем да чуем и разпознаем музикалния гений на композитори като Палестрина († 1594 г.), И. С. Бах († 1750 г.) и други.

Ехото на „Слава във висините Богу…“ не е замлъкнало.

То кънти и днес.

Християнската ни надежда ни кара да вярваме, че то ще докосне сърцата и на идващите след нас.

Източник: Вяра и Дело, брой 6 (56), година XI, декември 2025