Ренета Трифонова
Разговор с протодякон Андрей Кураев за масовите заразявания и смърт от коронавирус на свещеници, монахини, предстоятели на храмове. Не е ли наказание това за възвишената самозаблуда, че коронавирусът не засяга православните? Отец Андрей дава примери от историята как се е държало свещенството в Русия при епидемии и обяснява високата заболеваемост сред днешното духовенство.
Пълно е с полиция в Дивеево. Десетки монахини от Серафимо-Дивеевския манастир са заразени с Covid-19, а в Киево-Печерската лавра около двеста свещенослужители са заболели от коронавирус. Трима са мъртви.
Предстоятелят на храма в Елхово отец Александър Агейкин и неговият протодякон Евгений Трофимов, а епископ Железнигорски и Лговски Вениамин е един от първите жертви на епидемията сред представителите на РПЦ…
– Андрей Вячеславович, разболяха се свещеници, манастирски братя. Каква е причината за тези случаи – дали са пасхалните празници?
– Да започнем с манастирите. В тях днес се случва същото, което и във всички други колективи – военни, трудови, учебни, религиозни, без значение. Заразените в Киево-Печерската лавра са от същото естество, каквито са тези в американски самолетоносач или кадетите от Нахимовското морско училище. Когато хора живеят заедно в тясно закрито пространство, където има обща столова, класни стаи, спални и т.н., те заедно и боледуват.
А ето, че свещениците се заразяват по различен начин, в това число и когато посещават болни. Макар в Москва патриаршията вече да разясни, че когато извикате свещеник вкъщи, трябва да уточните дали има подозрение за коронавирус. Ако има, трябва да откажете и да предадете информацията по-нагоре. В патриаршията работи група свещеници, които са специално обучени да извършват тайнства в подобни ситуации – те имат и подходяща дреха, и средства за обезопасяване.
– Но защо до неотдавна много в РПЦ смятаха, че само вярата ще ги спаси от вируса?
– Печално е, че периодът на самохвалството в нашата среда се проточи два месеца. Суеверието във време на епидемия е опасно. Но когато завеждащият мисионерския отдел на РПЦ митрополит Йоан публично заявява, че камбанният звън убива всички вируси, това не е на добро. Когато на столичани им беше казано, че не бива да посещават църквите в Москва, те веднага се втурнаха към съседните области и не е изключено да са разнесли инфекцията. Страната ни е голяма, но ¾ от заболелите са от Москва и Санкт Петербург.
– Всички правила за безопасност са написани, за да ни предпазят от смърт. Пръв почина от короновирус предстоятелят на храма в Елохово отец Александър Агейкин, след него се спомина и протодякон Тимофеев…
– За съжаление, по-голямата част от свещениците се заразяват един от друг. Нашето общуване предполага взаимно целуване на ръце, „христосване“ на Пасха. Храмовете, в които има зараза, са затворени.
Има и индивидуални запрещения за служение. Знам например, че на един свещеник предстоятелят забрани да се появява в храма, защото има пет малки деца. Стараят се да се погрижат за възрастните свещеници и тези, които имат малки деца. А в Оренбургска област местният епископ Ириней забрани на всички семейни свещеници въобще да ходят при заразени болни. Каза: аз съм монах, сам ще отида на опасните места.
– Доколко може да се заразим от предмети на култа – тези, които се използват по време на извършване на религиозните тайнства – лъжички, чаши за причастие?
– У нас обичат да повтарят, че църквата за своята многовековна история е изработила методи за борба с каквото и да било. Това не е така, а и много от действително изработеното се оказа забравено.
Когато в началото на март „златоустите“ натякваха, че причастието по определение е безопасно и само по себе си е средство против всички болести, аз дадох пример от „Пидалион“ – сборник с църковни правила от края на 18-ти век. Неговият автор св. Никодим Светогорец е дал конкретни инструкции как следва да се причастяват заразените болни: оказва се, че за тях трябва да се оставят в друг съсъд св. Дарове, те сами у дома трябва да се причастят, сами след това сами да измият в оцет съсъдът и лъжичката. Това е конкретно доказателство за това, че още преди две столетия Църквата е признавала възможността от заразяване при вземане на причастие. След три седмици за този текст си спомни и патриаршията…
Карантинният устав на Руската империя още през 1832 година е упълномощавал градоначалниците при епидемия да прекратяват службите в храмовете. Адмирал Ушаков, почитан в Руската православна църква като светец, е постъпил по този начин, когато в поверения му Херсон започва епидемия. В средните векове в Московията порядките са били още по-жестоки – например трябвало е да изгорят свещеника, който е причастил умиращ от чума.
– Да го изгорят жив? Защо тогава се е съгласявал да отиде при болен от чума?
– Новгородската лепотис свидетелства за това от 1572 година: „В которой улице человек умрет знаменем (от чумы) и те дворы запирали и с людьми и кормили тех людей улицею, и отцом духовным покаивати тех людей знаменных не велели, а учнет который священик тех людей каяти, бояр не доложа, ино тех священиков велели жещи с теми же людми з болными“[1].
Тук не е казано нищо за мотивите на свещеника. Възможно е да е рискувал доброволно, или да е поръчано от църковното началство, или от знатен спонсор. Някои тълкуватели предполагат, че глаголът „жещи“ означава не „изгарям“, а „убивам [умъртвявам]“[2], но в речника по древноруски език няма такова значение.
– Тоест лъжа е, че в средновековните градове по време на чумата само в църквата хората са намирали спасение от заразата?
– Работата е там, че чумата и холерата се предават по друг начин, не като грипа. Бубонната чума[3] – тази, която в летописите се нарича „знамение“, се предава чрез бълхи, а холерата – чрез водата и хранителните продукти. А днешната зараза се разпространява по въздушно-капков път. Въобще, примерите от миналото винаги трябва да се дават точно. Свети Йоан Шанхайски причастявал жена, която страдала от бяс (хидрофобия)[4], тя получила припадък и изплюла частица от причастието на пода, а светителят я взел и я изял. „Какво правите! – извикали му. – Това е заразно!“ – „Това са Свети Дарове, нищо няма да се случи“ – отговорил владиката.
– И не се е разболял?
– Бесът (хидрофобията) не се предава от човек на човек. Но за това разказвачите предпочитат да замълчат. Манипулациите, недомлъвките, интерпретациите днес са много и всеки ги прави както му е угодно в своя полза – такава е и патосната църковна риторика. Казвате, че чрез вземане на причастие не можете да се заразите? Но посредством причастието хората дори са убивали! Слагали са отрова в чашата с вино и толкова. И не само при католиците, но и в нашия православен свят. През 985 година грузинския цар Давид е отровил по този начин архиепископ Иларион – впрочем, на Пасха. А през 1452 година в Москва така са отровили княз Михаил Сигизмундович.
– След месец на самоизолация много руснаци буквално полудяват. Атеистите имат нужда от психоаналитик, вярващите – от покаяние. Възможно ли е да се разреши онлайн-изповед временно, тъй като ние все едно по други начини живеем във виртуалния свят?
– Всичко, което излезе в интернет, остава там. Така че, преценете сами…
– И все пак за първи път ли в историята има такава безпрецедентна църковна карантина като сегашната?
– Всичко вече се е случвало, не един път. Например, интердиктът, който е временна забрана за всички църковни действия и треби, се е налагал от римския папа или епископът на отделния град и дори държава, не само по епидемиологични причини, но и по политически, и по религиозни. И при нас го е имало това.
През 1363 година при 15-годишния княз Дмитрий Донски, митрополит Алексей се е намесил по въпроса за суздалското престолонаследство (двама братя не са могли да разделят един престол), и неговите посланици наложили интердикт на Нижни Новгород, който заповядвал да се затворят всички храмове (често, но погрешно за посланик на св. Алексей се е смятал преп. Сергий Радонежски).
– Днес в църковните среди се разраства движението на ковид-дисидентите, тоест на тези, които смятат, че коронавирусът не съществува и епидемията е нереална.
– Нека тези ковид-дисиденти да пробват да обяснят смъртта на младия отец Александър Агейкин. Добри би било още те самите да отидат в болницата, да видят как хората в реанимация се задъхват, да поговорят с лекарите от „червената зона“. Мисля, че след това техните възгледи ще се променят. Макар че има такива умници, които смятат, че масоните в бели халати специално заразяват именно монасите…
– Има гледна точка, че тези действия са на църковната опозиция, която противостои на патриарх Кирил, конкретно сега по въпросите за затварянето на църквите и манастирите. Какво ще стане по-нататък?
– Аз не съм прозорлив старец, за да предскажа какво ще стане и какви са нечии скрити мотиви. Но противостоенето действително съществува, и когато патриархът заяви, че трябва да се затворят храмовете, съборът на монасите от Троице-Сергиевата лавра например, отказа да изпълни неговото искане.
– Интересно, а те какво мислят днес, разбирайки, че цялата Киево-Печерска лавра е обхваната от епидемия – това шега ли е, след като почти двеста души са заразени?
– Аз вече сравних манастирите с военна казарма. Ако в казармата заболеят войниците – те не са виновни за това.
Но казармата не е притегателно място за други хора. Там няма обичайните цивилни лица, които идват да целунат знамето на полка. А днешните манастири, уви, не са изолирано място от света за монасите. Напротив, те всячески приветстват и поощряват поклонничеството, освен това рекламират себе си и своите светини като панацея и лекарство против всякакви болести. И тези лекарства действат само с контактни методи.
В тези условия при първото известие за идващото бедствие беше нужно веднага да затворят, да си „включат главите“, да осъзнаят отговорността не само за своя живот, но и за живота на поклонниците. Вярващите, които идват, могат искрено да се заблудят, че именно тук опасността не ги заплашва. Тази самозаблуда напълно ги разоръжава пред болестта, доколкото в храма те не са настроени да съблюдават дори елементарни предпазни мерки.
В такива условия конфесионалното самохвалство и лицемерие стават не просто глупави, но и престъпни. Същото каза преди два дни и патриарх Кирил. Уви, само преди два дни, а не в деня на своя „кръстен ход“ по улиците на Москва…
Свещениците, които призовават да се отива в храмовете по време на епидемия са сродни с древните фарисеи. Както и те, днешните вирусо-дисиденти са някак твърде безстрашни. В крайна сметка заради самохвалството им Бог може да ги запознае с болестта, на която те уж не са повдластни. И когато представяйки се пред Твореца, поискат награда за своята принципност и вяра, сигурни ли са, че ще чуят похвала, а не осъждане?
За да усложня търсенето на отговор на този въпрос, ще им напомня за неопротестантските пастори, които си играеха с отровни змии, вярвайки, че тяхната отрова не е страшна. Но лошото богословие на тези пастори заплашва тях самите. А егоизмът на вирусо-дисидентите заплашва множество други хора. Това е форма на благочестив егоизъм.
Ако някой разбутва хората, за да отиде първи до Чашата – на такъв причастието се вменява за грях. Но имам и опасения, че така може да стане и с тези, които в условия на епидемия гонят хората към Чашата.
– Това, което се случи в Киево-Печерската лавра сега е известно на целия свят. Но ето че и другите православни обители, в Украйна, в Русия, не е изключено да не бързат да съобщят за случващото се при тях зад затворените стени.
– Да, в Лаврата светската власт започна тотална проверка на всички братя. В резултат на която се изясни, че всички са заразени. Но много манастири просто не пускат проверяващите, а сами заявяват, че при тях всичко е наред… Между другото, те имат свои гробища, а аутопсията на телата на монаси е забранена.
– Съдейки по това, което става в Москва, властите могат да бъдат много сурови по отношение на тези, които не искат да спазват правилата.
– Според мен това е имитация на суровост. В такива случаи църквата напомня, че е отделена от държавата… Понякога я поддържа на регионално ниво, и се договаря с нея, но уви, не винаги се получава.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: mk.ru
[1] Новгородската втора летопис можете да разгледате тук. Бел. прев.
[2] „Положить“ на руски език може да има различни значения, едно от които е „,убивам“, „умъртвявам“. Бел. прев.
[3] Чумата има различни форми на заболяване, една от които е бубонната форма. При нея чумната бактерия преодолява защитата на кожата и стига до лимфните възли, размножава се и ги възпалява, те се подуват и срастват в характерни пакети – бубони. Без лечение смъртността от бубонната чума е около 90% (това е и причината тя да е споменавана като страшната чума от легендите – след нея остават 10% оцелели, които разказват). При навременно, категорично антибиотично лечение прогнозата ѝ е добра. Бел. прев.
[4] В текста е използвана думата „бешенство“, с която се обозначава заболяване, наречено още рабиес (лат. rabies), а по-старото е хидрофобия (от др. гр. ὕδωρ ‘вода’ и φόβος ‘страх’) – особено опасно смъртоносно инфекциозно заболяване, чиято летателност сред заразените е 99%. Хидрофобията е признак, който се проявява при заболяване от бяс и тетанус. При беса това състояние се явява във възбудния стадий на болестта и продължава до смъртта. Поради парализата на глътката жертвата е със затруднено преглъщане, показва паника, когато ѝ се предоставя течност за пиене. Хидрофобията е много характерен признак за поставяне на клинична диагноза бяс. Явно за такъв случай става въпрос и при св. Йоан Максимович. Бел. прев.
