Маргарита Генчева
Сметище. Това е останало от ромското гето в столичния квартал „Захарна фабрика“. През Страстната седмица по разпореждане на кмета на район „Илинден“ са разрушени домовете на 200 души от ромски произход, включително деца и болни хора.
Макар вече да са предложили на част от семействата дом в убежища за временно настаняване, гетото си остава мястото, където някои от тях са прекарали цял живот.
Ромското гето е било разрушено преди Великден въпреки решение на Европейския съд по правата на човека.
Храм „Св. Троица“ на ул. „Константин Величков“ инициира доброволческа мисия за събиране на хуманитарна помощ за бедстващите от ромското гето (публикацията вече не е достъпна). Храм „Св. Димитър“ в ж.к. Панчарево със своите енориаши и свещеника – Кръстин Апостолов също обявиха, че ще се включат в доброволческата акция.
В подкрепа акцията на храм „Св. Троица“ бул. „Константин Величков“ в Неделя – Пасха в нашия храм в Панчарево ще бъде проведен Великденски базар с благотворителна цел. Всички приходи ще бъдат използвани директно за хуманитарна помощ за бедстващите деца и техните родители. Всеки, който желае може да донесе нужните продукти и предмети от изброените по-долу в списъка в храм „Св. Димитър“ или да се обърне директно към посочения контакт в публикацията долу. Нека окажем милост на страдащите по примера на нашия Господ Иисус Христос!
„Важно е да се разбере, че не заемаме политическа позиция, а помагаме на децата, които за Възкресение Христово останаха без домове“, подчертава отец Кръстин.
Решихме да видим какво е положението на място. Първото ми впечатление, когато видях гетото, беше, че това е военна зона. Но, не! Това е в София, а разрушенията са причинили не бомби, а най-обикновени булдозери.
Едно дребно момиченце ровеше в боклука, сигурно за да намери някоя своя изгубена играчка сред отломките на дома си. Отец Кръстин се заговори с децата, като ги учеше да пеят „Христос воскресе“.
– Ти каква искаш да станеш като пораснеш?
– Шофьор на такси, отговаря му уверено Валерия, момиче с дълга коса и любопитен поглед.
Сред доброволците, дошли да донесат хуманитарната помощ, беше синът на Миряна, която работи като социален работник за хора с интелектуални увреждания.
Без никакво колебание момчето веднага се заигра с децата от гетото. Личеше си, че в детското му сърце не са намерили място много от предразсъдъците, които част от българите имат по отношение на ромите и като цяло чужденците.
Ще запомня този Разпети петък. Видях на дело какво е да си християнин. И да проявиш чисто човешко състрадание към този, който е изпаднал в беда – независимо от социалния му статус, пола или друга негова характеристика.
