Меню Затваряне

„Дойде времето ние, Христовите свещеници, да свидетелстваме за Божията Истина“

Архим. Михаил (Зюбин)

Отворено писмо от архимандрит Михаил (Зюбин) от Киев, който напусна УПЦ-МП

Всички „изповеди на напускащите“ в много отношения си приличат. Не искам да повтарям грешките на другите, които за сбогом хвърлят обвинения към онези, с които живяха и се молеха заедно дълги години. Аз не съм революционер и няма да правя призиви за смяна на каноничната система или нещо подобно. Това е просто една история от моя живот, една важна част от него.

В първите дни на март напуснах Зверинецкия манастир [в Киев], където живях малко повече от девет години. Манастирът, в който посветих живота си на Бога, приемайки монашество и свещенство. Обителта на първото покаяние – това обикновено е името на манастира, където човек е започнал своя монашески път. Сбогувайки се, споделих болката си с игумена, разказах му за причините, които ме доведоха до това трудно решение.

Ето някои откъси от моя прощален монолог:

„Всеки от нас, веднъж избрал за смисъл на своя живот да бъде ученик на Христос, прави първата си крачка от тъмнината към Светлината. Въпреки многото трудности, които възникват по нашия път, ние се стараем да бъдем верни на нашия Божествен Учител и Неговите заповеди. А те са прости и добре известни. Всъщност всички те се отнасят за любовта. Само с наличието на любов в сърцето човек доказва своята вярност към Бога. Много красиви думи и поучения са казвани по този повод. Всичко това е добре известно на нас, „служителите на Любовта” – хората, които Господ е призвал да свидетелстват за Него в този свят и да бъдат Негови „ръце” в проповедта и умножаването на любовта.

Знаем признаците за приближаването на последните времена. Знаем, че тогава любовта у мнозина ще оскъднее. И днес, в тези ужасни дни, самите ние, служителите на Бог Слово, с всички сили сами приближаваме този край. Боли ме да слушам как моите братя, с които живеем под един покрив, оправдават ужасната [цензурирано], която се случва днес в нашата земя. Те с ентусиазъм говорят за действията на един човек, който е дотолкова заслепен от жаждата си за власт и вярата в собствената си изключителност и дори богоизбраност, че вече не може да прави разлика между очевидни неща. И тук изобщо не става дума за политика. Става дума за Христос и Неговото благовестие. За способността да се прави разлика между светлина и тъмнина, истина и лъжа и да бъде следван Бога, Когото се опитват да прогонят с всички сили от нашия живот.

Живял в нашия манастир малко повече от девет години, днес се чувствам като абсолютен чужденец тук. Призивите на братята за освобождение на страната ни от северната ни съседка са ми напълно чужди. Презрителното им отношение към моя народ ми е чуждо. Църквата е съюз на хората около Христос. Съюз на обичащите. Но очевидно всеки от нас вижда Христос и разбира Неговата любов по свой собствен начин.

Сега дойде времето, когато ние, Христовите свещеници, сме призвани с особена сила да свидетелстваме за Божията Истина. За съжаление вече не е възможно да правя това в поверения ви манастир. Както не е възможно да пия от една и съща Чаша и да ям един и същ Хляб с тези, които са избрали пътя на Каин.
С благодарност за всички хубави неща, случили се през изминалите години.

Архимандрит Михаил (Зюбин)

———

Превод: архим. Никанор (Мишков)

Източник: Олександър Солдатов

Posted in Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!