Вчера на вечернята, утринната и в първия час за първи път през тази година четох молитвата на св. Ефрем Сирин, призоваваща ни да видим своите грехове и да не осъждаме. Идва Великият пост. До Неделя на прошката останаха броени дни.
И когато настъпи това тихо време на предпасхалното покаяние, не знам ще имаме ли съвест със сълзи на очи да искаме прошка от тези, които ние в своя вътрешен мир изправихме до стената за разстрел?
Ще си кажем ли мислено, че няма за какво да им искаме прошка, че сами са си виновни, че са си го търсели? Какво например, трябваше да се направи? Можеше ли и занапред да се търпи всичко това?
Но нека сега сами разберат как цивилни остават без крака, как убиват деца и роднини, разбиват домовете ни, спират тока и водата…
Нека тези жени и възрастни хора, деца и защитници (както си въобразяват) на своето Отечество, да платят за изгорените в Одеса и убитите в ЛДНР вече със своите руини и мъката си, за да се влюбят най-сетне в руския свят и руската правда и да не смеят да се сприятеляват с враговете на Русия.
И следователно, ако молим за прошка тези, които са били наранени, тогава това не се отнася за тези подчовеци. Защото те имат лъжлив начин на мислене, вдъхновен от вражеската пропаганда. И това ни дава право да нарушаваме заповедта „Не убивай“ без угризение на съвестта.
Да погледнем в сърцата си – няма ли точно така да сегрегираме хората според тяхното местоживеене?
Няма ли да наденем овчата кожа на православието върху вълчата муцуна на патриотизма, преминаващ във фашизъм?
Ако не, нека намерим смелост да бъдем верни на Христос. Ако да, тогава ще чуем от Него: ваш баща е дяволът, не ви познавам и не разпознавам Себе Си във вас.
Евангелието не оставя избор – каквото е вътре, такова е и отвън.
Ако си изпаднал в мислено блудство, то ти с нищо не се различаваш от явния развратник.
Ако ти още в своето сърце си започнал да изграждаш апология на кървавото насилие и вакуумните бомби, убили съседите, живеещи на спорна граница, ти не си по-добър от Давид, убил човек заради хубавата му жена.
Давид също оправдавал своето беззаконие с върховната необходимост. Е, цар ли е той или не е цар? Няма ли право да вземе това, което му харесва, дори ако то изисква подло да постъпи с другите? Няма ли той привилегията сам да постави границата между добро и зло?
Давид бил изобличен от пророк Натан, когото ние споменаваме всеки път, когато четем в требника молитвата преди изповед. Той плакал горчиво и написал покайна молитва, предназначена да излекува неговата закоравяла душа и помраченото му сърце. Познаваме я като „50-ти псалом“.
И ако изкушенията, за които стана дума по-горе, не са чужди на нашия разум, нека да прочетем този псалом и да помолим Господ да ни даде истинско покаяние, истинско отрезвяване и осъзнаване на ужаса, в който страната, смятаща се за богохранима (пазена от Бога), въвлече себе си, своите съседи и целия свят.
Трябва да се срамуваме от безчовечността си и ако ни запушат устата с цензура и репресии, поне тайно да бъдем верни на Спасителя, Който се молеше за палачите в Своите предсмъртни мъки.
Източник: Ахилла