Архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир
Както е добре известно от житието на преп. Кирил Славянобългарски, след неговото успение тялото му е положено в римската базилика „Сан Клементе“ – мощите на светеца, чието име носи храма, той успял да намери в Херсон и да донесе в Рим, с което твърде много зарадвал папа Адриан – голям почитател на този римски епископ.
Св. Методий е описал сравнително точно мястото, където е бил погребан брат му: горе вдясно от светия олтар на базиликата, в мраморен саркофаг. При направените разкопки в началото на XX век обаче археолозите и църковните историци се спират на друго предполагаемо място, където е бил поставен саркофаг с мощите на св. Кирил – отляво, по-скоро в централния наос (кораб) на базиликата. Там през 1929г. за пръв път е поставена паметна плоча на български език, след което примерът е последван и от други славянски народи. По-късно, при посещението на българския държавен ръководител Тодор Живков в Рим, на отсрещната стена е поставена и голяма мозайка на светите братя с надпис: „От признателния български народ“.
Какво ни разкрива археологията на базиликата „Сан Клементе“?
Този християнски храм е построен на мястото на по-стара, домашна църква (domus eclesiae), съществувала от апостолски времена, в която е напълно възможно да е служил и самият еп. Климент Римски. Домът е бил разположен в съседство с римска обществена сграда, чиито зидове с огромни дялани блокове са частично запазени и до днес.
След спирането на гоненията, през IV век е построена голяма базилика, надвишаваща по размери сегашната. Именно в нея са положени донесените от Херсон мощи на св. Климент, а след смъртта му е погребан и донеслият ги преп. Кирил Славянобългарски. От тази древна базилика днес са запазени мозаечни подове, колони, мраморни иконостасни прегради, изработени в Константинопол в работилниците на „Св. София“, стени и и отделни стенописи, за един от които ще разкажем по-нататък.
През XII век старата базилика е престроена на по-високо ниво. От нея са извадени всички ценни и свещени предмети, включително саркофага с тялото на св. Кирил и са качени в новата, значително по-малка базилика (побираща се в рамките на главния кораб на античната). Нивото на пода на днешната „Сан Клементе“ съответства на нивото на капителите на колоните на старата църква.
Впоследствие, през 1719г. църквата претърпява още един голям ремонт на фасадата.
През 1670г., в резултат на гоненията срещу църквата в Ирландия, предприети от Кромуел, в римската базилика „Сан Клементе“ намират убежище ирландски монаси-доминиканци, които с папска була получават правото да живеят на това място и да се грижат за него. Това продължава и до днес.
При завладяването на Рим от наполеоновата армия в самото начало на XIX век, всички светини от базиликата са събрани в ковчежета и предадени на един от кардиналите за съхранение. От този момент следите на мощите на св. Кирил Славянобългарски се губят чак до 1960г., когато една съвсем малка част от тях са предадени от папа Павел VI обратно на ирландското братство и се покоят и до днес в базиликата, където са изложени за поклонение. Доминиканците се отнасят ревниво към светинята, което дава основание за известните коментари по нашите медии през месец май миналата година.
Къде точно е гробът на св. Кирил?
Сегашният игумен на доминиканското братство в „Сан Клементе“ абат Пол Лоулър се отнася скептично към възприетите схващания относно мястото, на което се е намирал саркофагът с тялото на славянобългарския просветител и предпочита да се довери на свидетелството на неговия брат св. Методий.
Това го отвежда до една ниша точно от дясната страна на някогашния олтар на античната базилика, при началото на олтарната абсида. В нишата е запазен стенопис на възкресението, известен иконографски като „Сошествие во адъ“, изобразяващ слезлият в ада Христос, стъпил върху разбитите адови порти и държащ за ръка праотеца Адам. Долу в краката на Спасителя е изобразен демон (с къдрава рижа коса, според абат Пол – несъмнено ирландец 😀), който се опитва да задържи Адам за глезена. На същия стенопис, вляво долу на сцената е изобразен портрет (в квадратна рамка) на мъж в монашеско покривало на главата по източната традиция, без ореол, и държащ книга – по оформлението най-вероятно – Евангелие. Прави впечатление, че надписите на стенописа – както на иконата, така и на портрета, са изчегъртани. Под целия стенопис в зида на стената на нишата се вижда жлеб, оформил се от изваждането на (плоча), която е била частично взидана.
Именно това е реалното място, на което според абат Пол Лоулър е бил първоначално погребан нашият просветител св. Кирил Славянобългарски.
Жлебът в стената категорично говори, че там е имало хоризонтална плоча, вероятно капакът на мраморния саркофаг, в който по думите на св. Методий е било положено тялото на св. Кирил.
Сцената на възкресението над гроба е повече от уместна, а портретът на източен монах без ореол не би могъл да бъде нищо друго, освен изображение на самия св. Кирил.
В допълнение и потвърждение на тази хипотеза имаме и книгата, която той държи – Евангелие (освен по оформлението, за това ни говори и начинът, по който е хванато – без да е докосвано с голи ръце – както е и до днес в коптската традиция и при изнасянето му на утренята в неделя за целуване във византийския обряд).
Кой може да е този погребан в базиликата „Сан Клементе“ монах от източния обряд, държащ в ръцете си Евангелие?
Обикновено с Евангелие на ръце се изографисват епископи и по-рядко свещеници, но никога – монаси.
А съществува ли изображение на св. Кирил Славянобългарски, на което той да не е показан с книга?
Абат Пол единствено не можеше са си обясни премахнатите надписи на стенописа. Тук се опитах да му бъда полезен, като му спомена, че съгласно византийското разбиране, иконата се счита за довършена и за свещено изображение от момента, в който ѝ се постави надпис. И може би именно затова, при изоставянето на долното ниво и преди засипването му, надписите от стенописите са били изчегъртани – за да престанат те да бъдат свещени и последващото им затрупване да не бъде светотатство.
Аз съм повече от убеден в аргументите на този келтски абат и смятам, че научните установки will soon follow suit.
Говорихме ли за светите мощи на двамата братя? Обсъдихме ли миналогодишните смели изказвания на препитаващите се с наука у нас?
Разбира се, насаме – двамата игумени. Не мога да ви споделя нищо повече, защото рискувам отец Пол никога повече да не ми проговори, както сам ме предупреди.
Вярваме и се доверяваме за всичко на нашата майка – Църквата!