Маргарита Генчева
Някои християни все още са объркани от въпроса дали са достойни или недостойни да участват в светите Христови тайни. Това е измислена от дявола дилема.
Отговорът е много прост – ние нито сме, нито сме били, нито някога ще бъдем достойни за Причастието. Ясно отговарям: не сме достойни да се причастяваме. И тъкмо заради това смятам, че повдигането на този въпрос говори или за това, че мислим прекалено високо за себе си, или че сме твърде невежи.
Защо? Защото е несъединяем разривът между създанието само по себе си, и Несъздаденият, и несъвършеното не може да „стане достойно“ да се причасти със Съвършения, както и не е възможно да се сравнява нашият грешен живот с Домостроителството на спасението на нашия Господ – Богочовека Христос!
Тогава какво? Причастието ни се дава само като дар, само защото сме Тяло Христово, т.е. кръстени и облекли се в Христа, оживотворени от Господ Дух Светий чрез миропомазанието и причастени с Тялото и Кръвта Христови.
Значи ние сме Тяло Христово, тоест членове, части на Тялото Христово – Църквата, и само като такива можем да се причастим с Тялото Христово. И затова, когато светите канони постановяват, че ако не се причастявате три седмици подред без оправдание, вие не сте част от тази общност на Тялото Христово – Църквата, вие ставате недостоен за причастие, ако не ги следвате.
Виждаш ли, човече, че ако слушаш някого, който те учи неправилно, вместо да следваш светите канони, ти сам се отделяш от Църквата и заедно с този, който те учи така, ти и други като теб образувате секта – такава, която има вид на благочестие, но се е отрекла от силата му?
Затова светият наш отец Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски, ни увещава: „Кого да оправдаем? Тези, които [се причастяват] веднъж [годишно] или тези, които често, или тези, които рядко? Нито едните, нито другите, нито третите, а онези, които се причастяват с чиста съвест, с чисто сърце, с непорочен живот. Нека такива винаги се приближават; а които не са такива [да не се причастяват] дори веднъж [годишно]“. (Проповед върху Посланието към евреите – 17, 4).
Как някой може да има чиста съвест, чисто сърце и непорочен живот, ако не вложи ума си в процес на изцеление чрез послушанието към светите канони и към своя духовен отец – епископа, който е назначен именно да следи за правилното им изпълнение? Подчинението на св. канони е необходимо условие, за да се причастите, така, както послушанието към вашия епископ или на покорен нему и назначен от него духовник е условие, за да влезете в първата степен на духовно развитие – очистването на сърцето от страстите. Това се потвърждава от цялото Предание на светите отци на Църквата.
И така, отново никак няма да бъдете достоен – не се заблуждавайте с такива високомерни, демонични представи за себе си, но затова пък светите канони на Църквата точно регламентират кога можете да се причастявате и кога не. Например, не можете да се причастявате, ако извършвате тежки грехове, като отказ от вярата Христова, магьосничество и чародейство, убийство, прелюбодейство, кражба, непростителност, омраза, ако не постите точно, както е предписано, ако не уважавате и не се подчинявате на вашия владика – вашият единствен духовен отец; или например достатъчно е – както споменах – да не се причастявате три седмици подред без оправдание и оттам нататък без изповед и обяснение защо се е случило, не можете да се причастите. Всичко това е регламентирано от светите канони на Църквата и ако се окажете извършител на някой от тези грехове, вече не можете да се причастявате без предварително покаяние, т.е. да сложите край на беззаконието, в което се намирате, да изповядате греха си и предварително да получите разрешение от вашия изповедник или от епископа – своевременно, защото Причастието е огън, който изгаря.
Очевидно е, че ако извършим някакви грехове на дело или на думи, няма да можем да се причастим. А разбира се, че трябва да пазим и мислите си чисти от грях, но това не е условие за причастие, особено ако се борим да не ги приемаме в сърцето си и ако редовно се изповядваме пред нашия духовен отец.
В заключение: не можем да измерим достойнството си, защото го нямаме, но можем да проверим дали отговарям на каноничните условия за причастие или не; Ако нещо не ни е ясно, тук е духовникът или епископът, за да ни го изясни.
От друга страна, светите канони също регламентират кога трябва да се причастявате; и ако не ги изпълнявате, пак ще останете без причастие или, ако се причастите, тайнствата ще ви изгорят. Например: „Всички верни, които влизат в църквата и слушат писанията, но не остават в молитва и св. Причастие докрай, като онези, които причиняват безпорядък, да бъдат отлъчени от църковно общение“ (Канон на св. апостоли – 9). Или например: „Ако презвитер, дякон или друг клир без сериозна причина и без разрешение от епископа отсъства от църковните събрания (литургии) три седмици подред, той се лишава от сан“. Ако е мирянин, нека бъде отстранен (временно) от общността“ (Събор на Антиохия, 341 г. сл. Хр., Канон 2 – понякога цитиран като 11, в зависимост от колекциите).
Виждате ли сега, че е възвишено и дълбоко разбирането, че светите канони на Църквата всъщност ни призовават към интензивен православен духовен живот и ни насърчават към по-голям аскетизъм; Който знае, че скоро ще трябва да се причасти, ще се грижи за себе си и ще се подготвя – особено във време на изтънчено гонение на Църквата, като нашето.
Не се ли сещате на кого не се харесва това? През цялото това време аз ви говоря за духа на светите канони – който възражда, а не за буквата на закона – който убива; Говоря ви за рамката, в която трябва да действаме. Понеже светите канони не ни оставят да бъдем топлохладни; Затова Господ каза: „Знам делата ти, че не си нито студен, нито горещ; Ех, само да беше студен или горещ! И тъй, понеже си хладък, нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си“ (Откр. 3:15-16).
И още една заблуда на ума мъчи хората днес, която е следствие от начина, модела на живот, който са възприели. Много християни днес отиват на причастие само с идеята, че ще получат нещо, че ще вземат нещо. Това е много грешно отношение! Идеята, че трябва да получим нещо, да го вземем, е свързана с идеята за достойнството; защото започваме да пресмятаме колко сме достойни и какво следва да получим заради това; и падаме от една заблуда в друга, в самоизмама.
Няма сметки в даването. Зная, че съм грешен и че не съм достоен да искам нищо, и давам себе си само за спасението на другите и се надявам, че и аз ще бъда приет и помилван – по великата Божия милост. А молитвата е просто даване и целият ни живот е просто даване.
Да, ние пристъпваме към причастяването само с копнеж да се отдадем на Бога, а Бог ни среща с любов и ни дава Своя Единороден Син – нашия Господ Иисус Христос, в Светия Дух. Ние Му отдаваме себе си и Той ни отдава Себе Си; ние Му даваме живота си и Той ни дава живота Си. Всичко, което Той ни е дал и всичко, което сме ние, предлагаме на Него; Затова общонародното дело (Св. Литургия) се нарича Света Евхаристия, или Свето Благодарение.
Възниква логичният въпрос: как тогава ти се предаваш Нему, а и как Му се предаваме един с друг, и целият ни живот, т.е. как можем да благодарим на Бога и как Той може да ни предложи живота Си, ако ние не се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, събрани заедно с останалите християни, присъстващи на св. Литургия, около своя Епископ – и телом, и духом; ако не го направим на единственото „място и време“, в което може да се случи?
Да, скъпи мои, не се отделяйте от вашия епископ – нито по тяло, нито по душа, нито по каквото и да е от вярата; Той е икона на Христос – по мястото и подобието на Христос, и на литургичното събрание около него, т.е. в Христос се съдържа вашето земно благополучие и вашето вечно благополучие, т.е. спасението, чрез благодатта на Светаго Духа Господа.
Както казва св. Игнатий Богоносец: „Където е епископът, там да бъде и цялото множество народ; както където е Иисус Христос, там е и католичната църква и в нея е всичко, от което се нуждаем за нашето спасение; извън Нея – няма нищо. „Затова трябва да знаете, че епископът е в Църквата и Църквата в епископа; а ако някой не е с епископа, той не е в Църквата…“ (Св. Киприан Картагенски, Послания, 68).
Наистина не знам и се чудя какво е това ваше „благочестие“, което не е в съгласие със св. Евангелие, св. канони и св. отци, т.е. със свещеното Предание на Църквата и с нейното единство?
—————
Превод: архим. Никанор
