Християнство.бг
От 11 до 15 януари в гр. Волос, Гърция, се проведе Втората международна конференция на Международната православна богословска асоциация на тема „Мисията и Православната църква“. В нея участваха богослови от България и три работни групи бяха оглавени от учени от България: проф. д-р Иван Христов, проф. д-р Владимир Цветкович от Белград, проф. д-р Иван Желев Димитров ръководи заедно с д-р Димитриос Керамидас секцията „Икуменически диалог“, а д-р Смилен Марков от Православния богословски факултет на ВТУ, заедно с проф. Игор Зайцев от Санкт Петербург, ръководиха секцията „Философско богословие“.
В секцията, посветена на християнското изкуство и ръководена от прочутия гръцки иконописец проф. Георгиос Кордис, участваха доц. д-р Ваня Сапунджиева и гл. ас. д-р Тодор Енчев от Православния богословски факултет на ВТУ. Като представители на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в работата на конференцията участие взеха доц. д-р Светослав Риболов, доц. д-р Костадин Нушев, доц. д-р Андриан Александров, гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев, гл. ас. д-р Полина Спирова, гл. ас. д-р Татяна Иванова, докторанти и студенти. Разговаряме с доц. д-р Костадин Нушев, участник в конференцията, който изнесе презентация на тема „Основните принципи на „Руския свят“: православни християнски традиции или политическа идеология?“, в която засегна религиозна сакрализация на неоимперската държавно-политическа идеология на путинизма.
– Доц. Нушев, с колеги от богословските факултети на СУ „Св. Климент Охридски“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ участвахте във Втората международна конференция на IOTA във Волос, Гърция, която се проведе през изминалата седмица. Разкажете повече за нея – каква е тази богословска асоциация и как успява да събере над 300 богослови от цял свят?
– Да, с голяма група колеги от Богословския факултет на Софийския университет участвахме в Конференцията на Международната православна богословска асоциация (IOTA), организирана съвместно с Академията за богословски изследвания в гр. Волос и Митрополията на Димитриада и Алмирос, на която по данни на организаторите в рамките на различните научни сесии и прояви имаше над 350 говорители, докладчици и активни участници. Тази международна православна богословска асоциация е създадена през 2017 година след Критския събор, за да подпомага общуването, сътрудничеството и обмяната на богословски знания и изследвания в рамките на всеправославната общност и да подпомага усилията на епископата за междуцърковно сближаване и укрепване на връзките на всеправославното единство.
В IOTA членуват много духовници и богослови, които професионално се занимават с научни изследвания и тази организация вече се разширява и развива като световна мрежа на академични институции, богословски школи, научни институти и центрове за православни богословски изследвания в целия свят, която представя Православието в съвременния глобализиран свят и предлага форум за дискусии на световно и глобално ниво. Богословският факултет беше институционален член на Конференцията във Волос, заедно с другите академични институции, които са съорганизатори и подкрепящи организации за провеждането на Международната конференция за мисията на Православната църква в съвременния свят. Нашето участие беше координирано и в израз на решение на ръководството на Богословския факултет за активизиране на международната научна дейност в рамките на юбилейната годишнина и програмата за честване на 100-годишнината от създаването на Богословския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
При откриването на конференцията беше представена една интересна и програмна реч на председателя на асоциацията Пол Гаврилюк, в която той разказа за замисъла и досегашната дейност на асоциацията за постоянните работни групи към нея и за инициативите за обединение на духовните сили и интелектуални ресурси на всеправославно равнище за подпомагане на мисията на Православната църква в съвременния динамично развиващ се и глобализиращ се свят. Моята представа за мисията на асоциацията и това, което аз лично възприех от думите на Пол Гаврилюк, е че асоциацията IOTA има съзнание за мисия в духа на Православието и всеправославното единство да обединява интелектуалните и академичните среди, за да се подържа и задълбочава това единство независимо от трудностите и разделенията, които съществуват в рамките на клира или противоборствата и разделенията сред официалните представители на поместните православни църкви.
Богословите и изследователите на Православното богословие и църковна наука имат важната мисия да подпомагат своите поместни православни църкви и да подържат общото свидетелство за Православието независимо от временните и текущи проблеми в областта на споровете за юрисдикции или прекъсването на общение между някои от патриархатите или автокефалните поместни православни църкви.
Още в началото митрополит Амвросий от Вселенската патриаршия сподели за подобни проблеми в мисионерската работа в контекста на Корейския полуостров, както и почти всички докладчици и говорители се фокусираха върху актуалните проблеми на войната в Украйна и последиците от този конфликт за Православието и църковното единство в Източна Европа, Африка и на други места по света.
– Какви теми бяха поставени и с какви презентации участваха нашите богослови? Кръгът е бил широк, беше обявено, че има и докторанти, а също и иконографско участие заедно с проф. Георгиос Кордис.
– Всички теми бяха свързани с основната и обща тема на Конференцията за Мисията на Православната църква в съвременния свят. Как се разкрива и осъществява тази мисия чрез богословието, религиозното образование, чрез свидетелството на Православието в различните страни, области и континенти, на различните места на свидетелство на Православието в Европа, Африка, Америка и Азия. Широтата и многообразието, панорамността на темите и проблемите на конференцията даде живото усещане за глобално присъствие на Православието в съвременния свят, но и за множество проблеми от най-различно естество, които стоят пред мисията на Църквата в съвременните условия на днешния ден.
Нашето участие беше от една страна чрез членовете на постоянните работни групи към IOTA, които са част от организационните комитети и са председатели на сесии и работни панели и делегатите от българските богословски школи, които участват като докладчици в съответни тематични сесии. Имаше българско участие в областта на патристиката и християнската философия, Православната църква и икуменическия диалог, иконографията и християнското изкуство като свидетелство за Православието, институционално представяне на Богословския факултет в рамките на специалните срещи на висшите богословски школи и православни академични и църковни организации и участието в специалната дискусионна сесия за проблеми на доктрината за „Руския свят“.
Темите на конференцията бяха изключително разнообразни и богати по съдържание, като всеки участник можеше да избере да участва или да слуша академични разисквания в най-различни сесии, които се провеждаха в програмата по едно и също време на различни места, и според своите интереси да посети и да се запознае с водещи експерти или православни духовници, които работят в съответното направление на богословската наука или споделят своя духовен, пастирски и мисионерски опит. Имаше и интересен практически семинар и уъркшоп с иконографско ателие заедно с дискусиите за православната иконография с участието на проф. д-р Георгиос Кордис. Четирима православни зографи през цялото време на конференцията демонстрираха изработването на православни икони с образа на Иисус Христос като всеки показа своето собствено изкуство и художествено умение, но и своето виждане на свещения образ и смисъла и посланието на иконата в съвременното православно християнско изкуство.
– Вие участвахте в работната група, в която богослови разглеждаха темата за войната в Украйна и новата идеология на „Руския свят“. От коментари на участниците пролича, че обсъждането е било интересно и актуално. Какви бяха основните идеи във вашата презентация?
– Да, благодарение на покана от страна на проф. архим. д-р Кирил Говорун имах възможност да участвам с доклад и презентация в специалната сесия за доктрината на „Руския свят“, която той добре познава като духовник и представи един много сериозен и задълбочен критичен анализ на проблема като богослов. Неговите тези са логични и достоверни и се изграждат на базата на личен и непосредствен опит и наблюдение отблизо още от времето на зараждането и формирането на тази доктрина в средите на руските идеолози и църковните кръгове на Московската патриаршия.
Докладите в тази секция бяха много интересни и имаха много общи допирни точки, които проличаха след това и при общата дискусия, която протече при голям интерес с много и оживени въпроси от залата. Четиримата участници в тази сесия представиха своите богословски и критични виждания за характера и естеството на тази доктрина и за това как тя рефлектира върху православния начин на мислене и най-вече върху мисионерската активност на Руската православна църква.
За мен беше изключително интересно да се запозная с различните гледни точки и научни подходи към проблема и да установя, че и моите виждания съвпадат с това, което и други духовници и богослови са установили и констатират при опита да се анализират критично принципите на тази идеология за Руския свят, която особено след началото на войната в Украйна се пропагандира много усилено и се използва като опит за оправдаване на агресията и каузите на Руската държавна политика и геополитика в постсъветското пространство и Източна Европа.
В моята презентация се опитах да дам свой отговор на въпросите за това кои са основните принципи на идеологията „Руский мир“ и как и от кого се формира и прилага тази идеология? Дали тя е продукт на мисионерската активност на Московската патриаршия и на възраждането на християнската традиция на Руското православие или е опит за религиозна сакрализация на властта, на търсене на нова културна идентичност на руския народ след края на комунизма и разпадането на Съветския съюз и опитите за изграждане на новата неоимперската държавно-политическа идеология на Путинизма?
Проблемите във връзка с тази нова идеологическа концепция са много и разнопосочни, а вниманието на изследователите е насочено към опитите да се разбере каква е връзката на тази идеология с Руското православие, от една страна, и с идеологическата доктрина и пропагандата на Путинизма. Дали тази доктрина е органична част от Руското православие, от руския месианизъм и идеите за „Москва като Трети Рим“ или е продукт на търсенето на нова национална и държавна идентичност и по-скоро черпи идеологически ресурс от друга възраждаща се идеология – тази на евразийството и по-точно – неоевразийството на Дугин, и има за цел да обслужва агресивната външна политика на ръководния елит на Руската федерация.
Що за идеология е доктрината за „Руския свят“ и има ли връзка със славянофилството и панславизма или традиционното православие и самодържавие в Русия, с традициите на Московското царство и Руската империя или черпи импулси и заряд главно от негативните последици от разпадането на Съветската империя и колапса на комунизма и има цел една нова реинтеграция на страните и народите от постсъветското пространство, но също така е насочена по агресивен и деструктивен начин и към страните от Източна Европа и Черноморския регион, като спекулира с Православието и използва религиозните елементи за политически и неоимперски цели.
Моята теза накратко, която изложих в доклада и презентацията на конференцията, е че доктрината „Руский мир“ е по-скоро държавна неоимперска и неоевразийска идеология, която се лансира от новия политически елит в Русия начело с Путин и се възприема като реторика и пропаганда и от отделни представители на Руската църква, но тя не е и не може да бъде автентична християнска доктрина и църковна позиция, защото противоречи на Православието и на официалните принципи на социалната доктрина на Руската православна църква, които са съборно приети от Юбилейния архиерейски събор на Московската патриаршия през 2000 година.
Но след идването на власт на Путин начело на държавата и избора на патриарх Кирил Гундяев начело на Руската църква, се наблюдава едно засилване на цезаропапистките влияния и тенденции и на идеологизирането на посланията на високопоставени представители на Руската църква, които започват да се отклоняват от собствените си съборни позиции на приетите църковни документи и възприемат постепенно идеология и пропаганда на великоруски националистически идеи или допускат светското влияние на евразийските идеи за „триединството на руския народ“, за да обслужват държавната агресивна идеология спрямо Украйна и Беларус.
Тези тенденции се засилват особено много след 2012 година и след анексията на Крим и началото на конфликта в Донбас. Сега, по време на войната в Украйна вече е трудно да се разбере дали държавата налага на църковните проповедници своята идеология или те доброволно подсилват и привнасят религиозни елементи към тази доктрина, с цел да сакрализират и да митологизират по един нов имперски начин пропагандата на тази светска идеология.
Моята теза беше свързана с това, че извънцърковни държавно-политически фактори налагат тази идеология и тя навлиза в църковната проповед и разделя и противопоставя вярващите, защото е бездуховна и секуларна по своя характер, митологична и евразийска, а не християнска и свързана с духовните истини и ценности на Руското православие.
Концепцията за „Руский мир“ е опит да се постулира една нова свръхнационална идентичност за руския народ, а не модерна национална идентичност за руската държавност. Това е опит да се реставрира имперската свръхетническа, свръхнационална държавна идея на руското самодържавие и идеологията на руския царизъм в опит да се конструира нова посткомунистическа и поссъветска идентичност чрез реставриране на Руската империя. Руското самодържавие – руският царизъм и руската империя, е една предмодерна форма на държавност и затова се вижда тази антимодерна и ретроградна насоченост на тази идеология.
Тази идея е атрактивна със своята свръхетничност и изглежда да е многоетническа по своя състав като държавна и политическа система, но тя се противопоставя на модерната национална идентичност на украинския народ и на самия руски народ и води до агресивно отричане на правото за национално самоопределение и национален суверенитет. Като опит да се търси изграждането на подобна свръхнационална политическа конструкция по модела на руската империя, може да се разглежда и усилието да се търси назад в миналото модел за свръхнационално единство и антимодерна политическа идентичност на новата Руска държава, което показва и съвременната криза на руската национална идентичност и невъзможност за трансформиране на руската държава след края на комунизма и разпадането на съветския имперски модел по посока на съвременната европейска национална държава. Затова търсенето на единодържавна форма на политическо единство на руския народ, води към възраждане на моделите на Московското велико царство или Руската империя от миналото. Това от своя страна носи негативно отношение към украинската национална идентичност и право на самоопределение и държавна независимост.
– Волоската академия излезе с позиция за идеологията на „руския свят“ още в началото на войната в Украйна. По време на конференцията, архим. Кирил Говорун определи идеологията като еклисиологична ерес, дуалистична политическа религия и нравствен филетизъм. Може ли е да се очаква някаква обща позиция на богословите, която Църквата да приеме и осъди като ерес идеологията на „руския свят“?
– Да, още през месец март и след това Академията за богословски изследвания във Волос и самата Международна асоциация на православните богослови посочиха в свои критични декларации, че в доктрината за Руския свят има множество спорни и проблемни от богословска и църковна гледна точка елементи. Там се говори за „етнофилетизъм“ и „етнонационализъм“, за лъжеучението на тази доктрина и за причините за разделения и цезаропапистки и имперски идеологически деформации в църковния живот, великоруски национализъм и шовинизъм и оправдаване на агресията спрямо Украйна с идеите за „светата Русь“, руския месианизъм и други подобни теории, които се използват по идеологически начин за митологизиране и фалшифициране на историята и са претенции за принудително единство на народите на Русия, Украйна и Беларус като триединство на „единен руски народ“, който обхваща културното и езиково пространство на „Руския свят“.
Архим. Кирил Говорун определя тази доктрина като еклезиологична ерес и като дуалистична нео-манихейска религия, защото тя изкривява православната еклезиология и привнася елементи от вече осъдени от Църквата ереси като гностицизма, хилиазма и манихейството, но актуализирани в един нов националистичен и етнофилетистки съвременен контекст. Както и сам проф. Кирил Говорун посочи, може би трудно ще се намери единство и съгласие за някакво съборно и църковно осъждане на тази идеология, но богословите са длъжни да свидетелстват за опасностите и лъжите, които се крият в нея и за рисковете от въвличане на църковници в нейната пропаганда. Моята теза беше също в подобна насока. Идеологията „Руский мир“ не е чисто църковна доктрина, а хибридна държавно-религиозна неоимперска идеология, основана върху традицията на разширяване на великодържавните интереси на Москва, по аналогия на въздигането на Московското царство и обединението на руските княжества и руските земи – Руския свят, под скиптъра на Руския царизъм.
В идеологията „Руский мир“ е налице злоупотреба с религиозни елементи на Руското православие за целите на политическа сакрализация на държавната власт и за пропагандните нужди на държавната геополитика, насочена към възстановяване на държавното единство на постсъветското пространство. Доктрината „Руский мир“ е повлияна от евразийството и носи етнонационален и имперски характер чрез налагане на властта на руския суперетнос (Лев Гумильов) като великодържавен народ (пасионарен народ) над другите славянски народи в постсъветското пространство, а не е насочена към културното единство на славянските православни народи. Тази идеология не е славянофилство или панславизъм, а неоимперско неоевразийство (Тимъти Снайдер).
– Прави впечатление, че конференцията се организира с благословението на митрополита на Димитриада Игнатий, чието приветствено слово беше публикувано. Имате ли впечатления от някои презентации на духовници, и въобще от участието на духовенството?
– Да, митрополит Димитрий е много активен и авторитетен духовник и той успява чрез Академията за богословски изследвания в гр. Волос и чрез църковната активност на своята митрополия да се превърне в един от съвременните центрове на този междуправославен дебат и отворен форум за дискусии на всеправославно равнище. Книгите и научните програми на митрополията и академията във Волос, мисионерската активност, подкрепата за научни изследвания и богословски търсения създават един благоприятен климат и църковна подкрепа и гостоприемство за духовни търсения и беседи по актуалните въпроси на Православието в съвременния свят.
И другите духовници, които присъстваха там, също допринасяха за този общ академичен и църковен дух – епископи и митрополити, архимандрити и монаси, богослови и мисионери. Имаше духовници от европейски страни и православната диаспора в Америка, духовници от Азия и Африка, мисионери и катехизатори, монаси и монахини от много манастири към различни поместни православни църкви, които споделяха своя духовен опит и единство в Православието и духовното наследство на светоотеческото богословие и богомислие.
Сред авторитетните лица можем да посочим отец проф. Николаос Лудовикос, който представи отворен достъп до своето богословско списание в интернет за всички участници на конференцията, о. Василиос Термос, който участва в дискусиите за християнската сексуална етика и православната духовност, психотерапия и проблемите на джендърната теория, проф. д-р Георгиос Кордис, който показа съвременния прочит на иконата като средство за свидетелство на духовността на Православието. Но независимо от многообразието на темите – въпросите за войната и мира, за помирението и единството, за съборността и конфликтите, за съгласието и враждата в съвременния свят, за диалога на Православието с другите християнски вероизповедания и свидетелството в съвременния глобален вече свят, за климатичните проблеми и биомедицинската етика – над всичко се усещаше тревогата от войната в Украйна и усета за нещо травматично и нередно, за смут и срам, за скандал и съблазън от тази братоубийствена война, която поставя темите за национализма и единството на християните, за съборното единство и свободата в Светия Дух и за принудителното единство чрез насилие и агресия от страна на светските власти и държавата.
Всички си задават въпросите за това как войната в Украйна се отразява на Православната църква в Русия и Украйна, на разделенията сред православните християни там, как рефлектира тази война върху идеологията за „Руския свят“ или как тази идеология потиска православната съвет и гласа на истината в съзнанието на вярващите и в речите на някои архиереи, и става причина за съблазън и неправда? Как войната се отразява върху църковните събития в Русия и Европа, на отношенията в Украйна и на междуправославните и междухристиянските отношения на Балканите и в съвременния свят!?
– Първата конференция на IOTA беше в Румъния, втората е в Гърция. Разбирам, че следващата ще бъде в Грузия. Според вас, възможно ли е организирането на подобна конференция в рамките на българската богословска колегия?
– Да, първата конференция на тази Международна православна богословска асоциация е била в Румъния и на нея водещо място и роля е имало участието на покойния вече митрополит Калистос Уеър, който беше споменат с почит и уважение от всички. При своята покана към мен отец проф. Кирил Говорун посочи, че за междуправославната дискусия по темата за Православието и славянския свят и в частност на „Руския свят“, е важно присъствието и приноса и на българското църковно съзнание и българското богословие.
В нашата страна след Болшевишката революция са дошли много руски емигранти – духовници и богослови, и са пренесли много от духовните традиции, богословски и църковни достижения на закритите духовни академии и проблеми на тогавашния интелектуален дебат и в нашата собствена академична и богословска традиция.
Нашата столица София е една от столиците на руската емиграция заедно с Прага, Берлин и Париж и тук също отекват преди сто години сходни въпроси в църковната дискусия и богословските търсения, както и днес. Така че в светлината на нашата юбилейна 100-годишнина от създаването на Богословския факултет и резултатите от нашата собствена богословска рефлексия и църковна памет мисля, че ще можем и в бъдеще да допринасяме за общото свидетелство на Православието и за критичната дискусия и осмисляне на съвременните богословски проблеми в църковния живот. Както на сегашната втора конференция имаше специални сесии и работни срещи в програмата, посветени на Православното славянство и на Грузинската църква, на Киев като християнски културен център в славянския свят, на мисионерството в Африка и Азия, на православната диаспора в Америка и нейните духовни и академични центрове.
Преди две десетилетия у нас беше домакинството на поредния международен конгрес на висшите богословски школи, а за следващата конференция на IOTA в Грузия нашите колеги в работните групи ще предложат да има специален панел или сесия в програмата за Българската православна църква или Православието в България.
– Как виждате бъдещето на IOTA?
– Богословието е живо предание на Църквата и слово на Христовата истина, свидетелство за даровете на Светия Дух и обновление на светоотеческото наследство, а хората, които са се посветили на него, ще търсят и в бъдеще пътища и начини да се организират и да общуват, да споделят и да се сдружават, за да обменят своите научни постижения и резултати от църковни изследвания и мисионерски опит, да свидетелстват заедно за единството и съборността на Православието и да подкрепят Вселенската църква в нейното свидетелство за Христа и Неговата истина и любов в съвременния свят.
Докато има трудности и разделения сред клира и невъзможност да се свикват всеправославни срещи, консултации и форуми на световно ниво и на общоправославно равнище този тип срещи, конференциите и консултациите на православните богослови ще имат важно място за поддържане на съборното и всеправославно единство и за общото свидетелство за вярата и човеколюбието в съвременния свят.
