Меню Затваряне

Доц. Костадин Нушев: „В новия ЗСУ има различни социални дейности, наричани вече и социални услуги“

В Русе започна двудневен семинар на тема „Социална свързаност и подкрепа“, който стартира в София и чиято нова програма има за цел подкрепа на църковни социални инициативи и повишаване на информираността относно социалните услуги и начините на предоставянето им от страна на Българската православна църква. Семинарът се осъществява с подкрепата на Фонд „Социална закрила“ към Министерство на труда и социалната политика (МТСП). Ани Вълева разговаря с доц. д-р Костадин Нушев, един от лекторите на семинара и ръководител на магистърската програма „Църковно социално дело“ към Богословския факултет на СУ, която е между-факултетска и интердисциплинарна по своя характер. 

– Христос воскресе! Доц. Нушев, за втори път се провежда семинарът за социална свързаност и подкрепа – този път сме в град Русе. Какви са Вашите наблюдения, има ли интерес от страна на институциите, на гражданите, на църквата, на митрополиите?

– Воистину воскресе! Да, аз мисля, че има интерес, защото тези семинари са резулрат от работата на междуведомствената работна група, в която наместникът на Св. Синод митрополит Григорий и Главиницкият епископ Макарий са представители съответно на Врачанска и Русенска епархия – и те самите със своето присъствие и активно участие заедно с техните служители, участници и свещеници – показват тази ангажираност от страна на църквата към темите и проблемите на социалната дейност, при това, в подкрепа на църковно-социални институции, търсене на възможности за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството с държавните агенции и социални служби.

Затова според мен тези информационни семинари са много полезни, защото от една страна, представителите на църквата могат да се запознаят с новите възможности на закона за социалните услуги (ЗСУ), който беше приет през 2020 г. по време на пандемията. Поради ограниченията тогава и образно казано поради „замирането“ на повече от дейностите, не сме проследили достатъчно внимателно новите възможности, които той дава. В новия ЗСУ има предвидени различни социални дейности, наричани вече и социални услуги, и когато те са добре огранизирани, могат да получат държавно финансиране.

Самата държава в лицето на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) иска да подкрепи Църквата, за да може тя да продължи, задълбочи и разшири своите социално-милосърдни дейности. Представителите на БПЦ обаче, имат нужда да разберат как това може да стане. Затова този диалог е много полезен и за двете страни. Служителите пък от социалните служби имат нужда да разберат от каква подкрепа и методически насоки имат нужда духовниците – служители и игумени, дейностите с православните детски лагери и т.н. Накратко, това е един вид обмяна на опит.

– Смятате ли, че този тип социална мисия на държавата и църквата с енориите, ще събуди успешно и дяконията на всички нива в Църквата?

– Има такава възможност, но това ще зависи и от самите представители на Църквата. Ако църковните организации бъдат учредени и регистрирани като самостоятелни юридически лица, каквито са прицърковните организации, те ще получават и  финансиране за съответните дейности. И полезното от тези семинари е, че това, което в Софийска митрополия са разработили тези два центъра, свързани с Кремиковския манастир – Център за рехабилитация на деца и Център за иновативни социални проекти – могат да бъдат показани и на другите епархии, за да видят всички, че това не е нещо невъзможно, утопично и то се е случило, но чрез много труден път на организиране и привличане на специалисти, чрез успешния модел на подкрепа от страна на митрополията, местните власти, кметовете и общински служби. Да се види, че в днешно време църквата може да развие своите социални дейности в сътрудничество както с местната власт, така и със специализираните държавни органи. Църквата може да включи добри специалисти и социални работници, ако ги има, и самите свещеници да бъдат активни и да привлекат своите енориаши – юристи, психолози, социални работници. Така Църквата като общност – било на енорийско или епархийско ниво или в някаква област, където се изисква специализирана помощ (работа със затворници, с деца с увреждания, наркозависими), ще участва чрез своите представители, усвоили нормативната уредба и стандартите на социалните услуги. Затова тези семинари са много полезви в тази насока.

– В Румъния има проекти, които помагат на митрополиите и това е отдавна утвърдена практика. Коя е причината според Вас ние да изпитваме все още затруднения и дори да има липса на такава практика?

– В Румъния църквата има специална организация – асоциация „Василиада“, която изработва църковните социални, благотворителни и милосърдни проекти, и тази организация има разклонения във всички епархии и енории, и  работи като единна служба на Православната църква за тези социални дейности. Подобна в Гръцката църква е „Апостолики Дякония“, която има такива специализирани организации, които на общоцърковно социално ниво партнират с държавата – с министерствата и отделни държавни органи. При нас все още тази социална дейност е на едно енорийско, епархийско ниво и всеки митрополит я развива според своите възможности и ресурси, тъй като нямаме такава единна централизирана организация или такъв отдел за подобни дейности.

Добрият пример на Софийска митрополия се дължи на това, че в  нея има отдел за църковно-милосърдни дейности, който подкрепя всички тези центрове, както и православните лагери – в Кремиковския и други манастири. Така че различните поместни църкви вече имат много стройна организация и работят със специалисти. Дори в богословските им факултети имат такива специалности за църковно-социални дейности, например, в университета в Сибиу, в Православния богословски факултет в Прешов, Словакия. Тази дейност изисква подготовка, специализирано обучение, и неслучайно ние в нашия Богословски факултет на СУ от 10 години, след като беше подписано споразумението между Българската патриаршия и Министерство на труда и социалната политика, заедно с колегите от факултета по педагогика и социални дейности, създадохме една такава магистърска програма, която да съчетава и ингегрира православното богословие и църковното учение заедно със съвременните социални дейности.

– Мислите ли, че у нас можем да имаме социален приют за възрастни хора, самотни майки или хора в неравностойно положение? Досега имаше домове за сираци – знаем примера с дейността на отец Иван от Нови хан – но някак тази негова дейност не стана тенденция в БПЦ за извършване на милосърдна дейност на всички нива.

– Не е тенденция, защото не във всяка енория и епархия на централно ниво има изградени такива отдели, екипи, центрове за социално-милосърдна дейност. А новите закони и възможности, които дават различните порграми на социалното министерство (МТСП) за подпомагане на такива дейности, предполагат, че различни църковни институции както социалния център за рехабилитация на деца в Горна Малина или центъра в гр. Елин Пелин на Софийска митрополия, както и лагерите в Кремиковския манастир, могат да се превърнат в центрове, които интегрират различни услуги. Такива са дневната грижа, резидентната грижа (това, което познаваме като приюти, сиропиталища, старопиталища), центрове за грижа за възрастни и самотни хора, за болни хора… Тези грижи може да се бъдат все още резидентни, ако Църквата няма капацитет, но може да са дневни центрове, различни специализирани институции за работа с жертви на насилие, жертви на трафик, и постепенно Църквата като придобие опит и развие своя организационен капацитет, защо да не премине към създаването в някои манастири и свои сгради на по-големи комплекси от типа на известните в историята центрове „Василиада“?

Румънската църква в днешно време развива своята социална дейност именно по примера на св. Василий Велики. Такива са работилници, трапезарии, приюти, сиропиталища, но в тях хората се трудят, работят, използват своя капацитет. И виждаме, че философията на Закона за социалните услуги (ЗСУ) е именно такава. Не да се предоставят наговото материални блага на хора, които са нуждаещи се, а да бъдат те привличани, интегрирани, ресоциализирани и мотивирани да се трудят и да използват своя потенциал, така че да бъдат полезни за себе си, за местната църковна общност и за обществото като цяло.

– Имаме ли подготвени кадри и доброволци и възможно ли е Църквата да работи само с обучени доброволци?

– Църквата трябва да се погрижи да развива християнското доброволчество, защото това е един неин много голям човешки ресурс. Всеки християнин според духа на Христовата любов, човеколюбието и милосърдието, много лесно може да бъде доброволец и да посвети част от своето време и усилия, ако има добре организирана църковно-дяконична социална дейност.

Ето например, християнските доброволци към параклиса в Александровска болница в София по времето на пандемията показаха, че те могат да бъдат добре организирани и три пъти в седмицата през деня сами приготвят храна за бедни и бездомни възрастни хора (през пандемията тези доброволци я носеха храната на хората вкъщи, бел. ред.). Всичко това е доброволческа дейност, но ние имаме нужда и от обучение, защото доброволческата работа изисква освен мотивация и добро намерение, запазване на тази мотивация чрез включване в добре организирани християнски социални и църковни дейности.

Една много силна страна, естествено присъща за Църквата като възможност, е тя да се мобилизира, да се организира и да може да бъде в подкрепа на нуждаещите се хора, а и да бъде партньор на съществуващите общински служби за социално подпомагане, на агенциите за закрила на детето, специализираните институции за подкрепа на хора с увреждания и др. Виждаме, че отец Серафим от Кремиковския манастир и неговите сътрудници вече няколко години са изградили две много качествени и работещи институции, които отговарят на всички стандарти на Министерството на труда и социалната политика, за предоставяне на такива интергирани социални услуги.

– Благодаря, доц. Нушев, че споделихте тези подробности. За мен този семинар беше много полезен, особено с темата за дяконията и доброволчеството. Изглежда, че другите поместни църкви отдавна са обединили милосърдната дейност на Църквата и социалната дейност на държавата, при това в успешен модел. Остава ни само да го следваме, при добро желание от всички страни. Да си пожелаем и ние това за БПЦ и до нови срещи!

Posted in Интервюта

Вижте още: