Ренета Трифонова
Интервю на Ренета Трифонова с доц. д-р Костадин Нушев
Започваме началото на учебната година с интервю с доц. Костадин Нушев, преподавател по Нравствено богословие в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. С него поговорихме за учебниците по Религия, които вече са готови в пълен комплект от 1 до 12 клас, както и за някои все още дискусионни, неясни за читателите и често задавани въпроси около предмет Религия в българските училища.
– Доц. Нушев, започна новата учебна година. Отново става въпрос за предмет Религия в училище, за учебниците… Имате ли информация относно подробости с този СИП, какво е отношението на учителите, директорите, учениците, много ли са децата? Продължават ли да се раздават безплатно и кой ги осигуриява?
– Да, непосредствено преди началото на учебната година обикновено тази тема отново излиза на преден план, защото много хора се вълнуват от това дали ще има нови групи от ученици, които са избрали да изучават предмета Религия в училище, децата ще имат ли учебници, какво се случва с организирането и нормативната уредба на религиозното обучение в училище, за което много духовници апелират да се включи в учебния план и програмата на училищното образование. Към настоящия момент вече имаме готови учебници за учениците от 1-ви до 12-ти клас, които бяха разработени и одобрени от МОН с участието и на Българската патриаршия и това е една заслуга както на блаженопочившия наш Български патриарх Неофит, който положи много усилия през последното десетилетие да се придвижи напред този въпрос, така и на архиереите от Светия Синод, които подкрепяха процеса и разпространяват безплатно новите учебници за учениците от своите епархии, но така също и на много преподаватели по богословие, които участваха в авторските екипи за подготовка на учебниците, учители, педагози и директори на училища, а и на много други експерти и специалисти в много области.
Подробна информация за това колко деца и колко групи за изучаване на Религия има в различните градове и области, в различните училища и класове може би все още няма, защото продължава на много места процеса по сформиране на групи след провеждане на родителски срещи и информационни кампании, а окончателната статистика ще може да бъде дадена от експертите към регионалните управления на образованието в различните области или от специалистите на МОН. От различните митрополии е обявена кампанията по събиране на заявки за учебници, което означава че и за новата учебна година ще има нови бройки от тиража на учебниците, които митрополитите и техните сътрудници ще предоставят на учителите и директорите на съответните училища, където има сформирани групи от ученици, които са избрали по съответния ред да изучават предмета „Религия“.
Отношението на учителите и директорите на тези училища, в които се организира обучение и се сформират групи за Религия е добро. В столицата, например, има училища, които са базови за подготовката по религиозна педагогика за студентите от Богословския факултет и там нашите студенти провеждат своите практически занятия и полагат своите държавни изпити при дипломиране за придобиване на педагогическа правоспособност за учители по религия. На други места, чувам от колеги, че има отлив от тези групи или закриване на специализираните кабинети по Религия и прекъсване на традициите, които е имало в съответните училища след смяна на директори, за които това обучение не е сред приоритетите на тяхното управление. Липсата на устойчива нормативна уредба, на регулярни срещи с директори и регионални управления и на активна политика от страна на църковните представители за подкрепа на това обучение води до липсата на единна административна практика и превръщане на темата в нещо, което е част от политиките и приоритетите на отделните директори, които го разглеждат като извънкласна дейност или клубове по интереси и това не дава възможност все още за назначаване на достатъчно на брой учители по религия, които да имат необходимия хорариум, изискван за учителска дейност или за назначаване към педагогическия персонал на съответните училища. На някои места директори освобождават учители по религия заради нуждата да се предоставят учебни часове за други преподаватели или обучението по религия се предоставя на щатни преподаватели по други учебни предмети.
– Във връзка с учебниците бих искала да отбележим тук един важен въпрос. В учебника за 11 клас по Религия-Християнство-Православие има някои смущаващи неща. Едно от тях е присъствието на философа Иван Илин, смятан за любим философ на руския диктатор Владимир Путин и на идеолога на войната в Украйна Александър Дугин. В учебника има и цитати от политико-икономическо изказване на еп. Николай Велимирович, живял по това време в САЩ (с. 28-29), които нямат нищо общо с учебния материал, а накрая е включено и т.нар. „шествие за семейството“ с участие на политици в него, което е идеологическо и политическо по своя характер. Давам само три примера, и макар да знам, че не сте автор на учебника, как бихте коментирали такъв прецедент? Не може ли да се спестят такива идеологически „маркери“ поне в учебниците по Религия?
– Съдържанието на учебниците се определя от приетата от МОН предварително програма с ясно разписано учебно съдържание и изисквания към отделните уроци – за нови знания или за преговор, със съответните дидактични и методически единици и художествено оформление, употреба на нови думи или задачи за затвърждаване на знанията. А след като бъде разработен един учебник в рамките на зададеното учебно съдържание той минава през редакторска проверка, рецензиране и проверка от експертите на МОН във връзка с оценка за изпълнението на критериите, зададени в конкурсите, обявени за изготвяне на учебници. След това съдържанието на уроците се тества от учители за пригодност в педагогическата работа и едва тогава се одобрява като успешно завършен и пригоден за използване учебник в образователната система и подходящ за учебната и педагогическа работа с учениците в съответния клас и степен на обучение. Всеки учебник има авторски екип и редактори и затова такива интересни и важни въпроси по конкретни теми или уроци от съдържанието на даден учебник е добре да се отправят към авторите и редакторите на съответния учебник. Аз, от моя личен опит като автор на уроци знам как сме работили с колегите при подготовката на учебниците по Религия на 6-ти, 7-ми и 10-ти клас, как сме изграждали съдържанието на отделните уроци с колегите редактори, методисти и педагози и не мога да коментирам в детайли как и защо са се появили тези теми или точно по този начин е структурирано определено съдържание на даден урок в учебника за 11-ти клас, защото не съм бил част от авторския екип. Но това, за което става дума мога да го коментирам в най-общ смисъл в контекста на многогодишните усилия вече повече от 30 години да се възстанови религиозното обучение в българското училище и то чрез нови, съвременни и европейски по дух и стандарти учебници по Религия, които да са полезни и интересни за учениците и да им предоставят по адекватен и интересен начин полезно знание за християнските нравствени ценности, за християнското културно наследство като ги запознават с най-важното от областта на вярата и културата, религията и етиката в контекста както на нашата българска национална традиция, така и в светлината на общата европейска култура и цивилизация, свързани с универсалните християнски ценности.
В този смисъл в учебниците по Религия не може да има нито някаква индоктринация, нито някаква идеология, нито опити за пропаганда или внушения на спорни теми, които разделят и противопоставят отделните хора или отделни групи и общности в обществото. Обучението по религия не може да се свързва с политически и партийни възгледи, идеологически убеждения или други културни политики, които се отклоняват от образователните цели и приоритети на общото училищно образование, възпитателните цели и задачи на обучението или влизат в противоречие с утвърдените нормативни изисквания и образователни стандарти в тази педагогическа работа и специфична духовно-просветна дейност.
– Не мога да не ви попитам за новоприетото допълнение на закона на партия „Възраждане“, което беше определено като популистко и резултатите от него не закъсняха – десетки учители бяха стигматизирани и заплашвани заради това, че са се подписали против неговото приемане. Ние институционално веднага се съгласихме и дори благодарихме за този закон, без да кажем и дума в защита на българските учители, макар прокуратурата да се самосезира и да започна проверка. Не е ли прибързано това решение и може ли то да има негативен ефект върху взаимодействието на БПЦ с българското училище?
– Точно тава са рисковете от грубо политическо и партийно вмешателство в работата на образователната система когато прибързано, и без необходимия обществен дебат с оглед на предизборната кампания или заради въздействие върху определен електорат, се правят такива спорни поправки и допълнения към новия Закон за предучилищното и училищното образование, който има за цел да създаде една съвременна нормативна уредба и трайна основа за стабилно изграждане на училищното образование в нашата страна.
Първо, в училището всяка пропаганда е забранена, защото това е образователна институция и система, която се ръководи от строги правила и нормативни актове и в нейната работа с децата и учениците не се допуска по дефиниция, и според съществуващите досега изрични текстове в закона, подобна пропаганда. Педагогическата работа на учителите се съгласува със строги образователни изисквания и стандарти, които са определени с наредби и други подзаконови нормативни актове, подлежи на строг надзор от специализирани институции както в системата на МОН, така и от други държавни институции.
Новите поправки в закона бяха гласувани прибързано, без необходимите обсъждания и приети в нарушение на добрите практики за две четения на законодателни предложение в Народното събрание, без анализ и оценка на въздействието и със спорни текстове за дефиниране на „нетрадиционна сексуална ориентация“, които дори не носят белезите на юридически текст и легални дефиниции. Всичко това показва че има други цели на тези поправки и те си проличаха много скоро – да се оказва натиск върху учители, директори и родители и да се разстройва работата в българското училище с цел да се прокарва политическо влияние като не се позволява училищната система да работи като автономна и деполитизирана институция.
Видяхме как се използват новите поправки в закона от партийните активисти на вносителите на спорните поправки за натиск върху учители, за цензура и ограничаване на тяхната свобода в професионалната им работа и в нарушение на конституционните принципи и правни норми за свобода на съвестта, на мисълта и убежденията. Всичко това като благовидна цел за борба с несъществуваща в училище „джендър пропаганда“ и някакво митологично присъствие на някакви НПО-та в училище, което е абсурдно, е популистко по своя характер и привнася чужди политически практики от други правни системи на държави извън Европейския съюз, които водят до идеологически разделения и пропаганда срещу демократичните и европейски ценности и стандарти.
БПЦ разбира се, няма как да подкрепя някаква пропаганда в училище, но сега е много важно да се изрази по адекватен начин и подкрепа за правата на учителите, да се гарантира спокойствието и тяхната защита от политическа намеса и цензура, което е важно за изграждане на добри отношения между Църквата и учителското съсловие, които се основават на взаимно уважение и зачитане на свободата и автономията на професионалната работа на педагозите.
– В този закон има и друг параграф – за религиозната пропаганда – забранено е проповядването на религиозни доктрини в училище. Не можем ли и ние като учители по религия да попаднем под ударите на точно тази точка от закона, който подкрепихме? Ще може ли с този параграф в него да се изучава например „Нашата вяра“, както предложи Ловчанският митрополит Гавриил или това ще бъде зачетено като религиозна доктрина?
– Ако се спазва установената програма от МОН, няма „налагане на религиозни доктрини“, а обучение и предоставяне на знания и общо образование! Няма налагане, защото всеки ученик избира свободно да изучава този предмет с решение на родителите и никой не му налага и не може да му налага нещо, в което да вярва или да изповядва! В закона има забрана за налагане на религиозни идеологии, което вече е нещо друго, а не забрана за обучение по утвърдени от МОН програми и учебно съдържание! Но, ако някои постоянно апелират за някакво „вероучение“, което няма как да стане, защото го няма нито в програмите на МОН, нито в концепцията на Синода, тогава вече това може да се окаже „пропагандиране на религиозна идеология“.
Книгата „Нашата вяра“ е добра, класическа за нашата духовно-просветна традиция на Църквата и е подходяща за младите хора, но не знам дали в учебната програма по литература за съответните класове, когато се изучава в задължителната програма Библията, може да бъде прилагана. Тя е подходяща за катехизични курсове, за програмите по вероучение към неделните прицърковни училища или за православните детски лагери. С учителите по литература трябва да се работи и ние организирахме с подкрепата на Русенска митрополия и на митрополит Наум един специален курс за учители по религия и за преподаватели по литература, посветен на християнските добродетели в творчеството на Йордан Йовков, които се изучават в задължителната програма и са включени в изпитните програми за матурите на средношколците. Това е много интересен курс, разработен от Русенската митрополия съвместно с Русенския университет, който се прилага на много места и има добри отзиви от учителите.
– Вие работите с учители, администратор сте и на група за учители по религия, в която те пубилкуват материалите си и общуват. Какво мислят по-голямата част от колегите – предмет Религия трябва ли да е със задължително изучаване, или да има надконфесионален предмет, който да изучават всички в училище? Биха ли искали децата на католици, протестанти или мюсюлмани да учат по православните учебници или пък формата на заниманията трябва да бъде друга? Кажете как виждате най-добрия вариант, защото спекулациите и по тази тема са много.
– Това са много важни въпроси и по тях се работи повече от 30 години след началото на политическите промени в страната. Няколко поколения преподаватели и студенти, учители и педагози са положили огромни усилия през тези години, за да се придвижи тази трудна тема няколко крачки напред и да се постигне заветната цел да бъде възстановено религиозното обучение и нравствено възпитание на българските деца в общообразователната система. Има извървян труден път и са налице извести постижения и затова е важно да се надгражда и да продължава внимателно работата в тази трудна и деликатна област от образованието и взаимодействието между училището и Църквата и между институциите на МОН, университетите и БПЦ.
През годините имаше остри дебати и разгорещени дискусии и постепенно се достигна до едно разбиране в обществото, което се приема с консенсус и това доведе до изграждане на учебни програми и подготовката на учебници в сътрудничество между МОН и Светия Синод на Българската патриаршия, което е много добър пример за ползотворно сътрудничество в интерес на духовното възпитание и просвета на децата и подрастващите в нашата страна.
Но въпреки всичко отново се чуват гласове като от далечното минало, когато дискусиите бяха в своето начало – много хора отново започнаха да говорят за „вероучение в училище“, което или е непреднамерено, като имат предвид обучението по религия и духовно-нравственото възпитание, или пък е преднамерено и е в разрез с вече възприетите учебни програми и концепции както на БПЦ, така и на МОН. Сега тъкмо програмата за обучение и учебниците на МОН са изготвени заедно със Светия Синод и отново се появи и се усилва сред някои среди агитация за „Вероучение в училище“!
Тези, които се представят за много загрижени за тази кауза, дали всъщност пропагандно не работят срещу въвеждането на Религия в училище!? Защото в концепцията на Синода от 2008 година е залегнало обучение по религия в училище, а не вероучение! И сега тъкмо има програма и учебници по Религия на МОН, и някои хора с радикални възгласи и искания пак връщат архаичните си идеи и спорни аргументи за „вероучение“ от времето на 90-те години, като връщат и дебатите постоянно в изходна точка, за да се размива темата и никога да не се стигне до реално решение!?
Стремежът за превръщане на обучението по Религия в редовен предмет няма как да се осъществи при подобни крайни възгледи, които създават отново напрежение и неразбиране по темата. За да стане това, е необходимо добро сътрудничество и спокойствие, както по времето на първосветителството на Българския патриарх Неофит, който успя да надгражда работата с МОН въз основа на Концепцията на Светия Синод от 2008 година и да доведе процеса до приемането на програма и подготовката на новите учебници по Религия.
– Мислите ли, че след като има вече нови учебници и те са пълен комплект, БПЦ трябва да изработи своя нова концепция за вътрешна мисия и да създаде към всяка митрополия свои катехизационни центрове и училища? И точно там да бъде дадена работа на завършилите богослови-катехизатори, а в училище заниманията да бъдат във форма, в зависимост от изискванията на Министерство на образованието? Така децата биха могли в училище да получат представа за християнството, а в неделните училища да изучават своята вяра, ако пожелаят. Какво мислите за този вариант?
– Това е една тема, която се обсъжда от десетилетия и вече е намерила едно приемливо решение в различните нормативни документи на Светия Синод и на МОН. Това беше дискусията от 90-те години, а след 2008 година вече има друга основа за решаване на въпроса – концепция на Светия Синод, Закон за училищното образование, учебна програма по Религия, експертен съвет по Религия към министъра на МОН, учебници по Религия, одобрени от МОН. Да се смесва вероучение в неделните училища и обучение по религия в общообразователното училище или катехизичните прицърковни школи с това, което е одобрено от МОН, ни връща в дискусията много назад и би било, според мен, ретроградно, неразумно и безсмислено.
Подобни идеи и предложения може да се окажат и злонамерени, ако се лансират с цел да се блокира процеса и да се унищожи и разруши постигнатото досега с толкова много усилия още от времето на патриарх Максим и собено при патриарх Неофит. Такива идеи често пъти са израз на неразбиране и нежелание да се вникне професионално в темата или на едно смесване на вероучението от църковните неделни и катехизически училища с обучението по Религия в общообразователното училище. Тези две различни форми не бива да се противопоставят една на друга, а да се допълват. Нищо не пречи в енориите да има неделни училища или катехизични школи, които могат да използват същите учебници, които са одобрени и от МОН и от Светия Синод.
В този смисъл най-добрата концепция и най-лесно приложима би била тази – да се разширява приложението на новите учебници, които се издават от Синодално издателство и се разпространяват от митрополитите, и така да се съчетават и двете форми за християнска религиозна просвета и православно духовно възпитание на децата и младежите в училищна възраст. Добри и изпитани практики в това отношение вече има и това са православните детски лагери в нашите манастири през лятото, където се провежда и катехизично обучение и духовна възпитателна работа, а има възможност за сътрудничество между митрополиите и манастирите с ръководствата на тези училища, в които се провежда обучение по религия и децата от тези групи да посещават през лятната ваканция предлаганите от Църквата детски лагери.
– Един последен въпрос, отново свързан с учебния процес. Богословският факултет откри свой филиал в Бургас, има ли интерес към него?
– Да, вече има един випуск от студенти в магистърска степен на обучение, които завършиха първата учебна година и те са много добри и мотивирани. Подготвяме нова магистърска програма по Православно богословие за филиала на Софийския университет в Бургас, ръководството на Университета и на Богословския факултет проявяват специален интерес и полагат доста усилия и грижи да се представи най-доброто и качествено обучение на студентите от филиала в Бургас и да има успешно развитие този важен проект както за града и региона, така и за специалностите, които се предлагат там. Богословието може да подпомогне и духовно-просветната дейност на Българската православна църква и конкретно на Сливенска епархия и да подпомогне образователните и църковно-социални дейности в този космополитен вече град и в голямата крайморска епархия с древно християнско културно наследство и богати духовни традиции.
– Благодаря за изчерпателните отговори. Екипът на Християнство.бг Ви пожелава успешна нова църковна и учебна година!
