Християнство.бг
Разговаряме с доц. д-р Костадин Нушев, преподавател по Християнска етика в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който се съгласи да отговори на няколко кратки въпроса по повод зачестилите случаи с политици, които използват християнството и Църквата за предизборна и партийна агитация. В разговора стана въпрос и за разпространяваната анонимна петиция „в защита на УПЦ-МП“.
– Доц. Нушев, защо се получава така, че Църквата, която е отделена от държавата, е постоянно във фокуса на различни политически събития? Например, последните два случая бяха със свещеници, единият – с „освещаването“ на стаята на ПП „Възраждане“ в Народното събрание, а другият – с участието на свещеник в „похода за мир“ преди няколко дни.
– Това са много сериозни теми и тези събития поставят много въпроси за опитите за политизиране на Православието и за използването на вярата и религията за партийна пропаганда. Като резултат от подобно партизанско заиграване с религиозни символи – ритуали, хоругви, водосвети и други свещенодействия, се дават тревожни знаци в стила на една популистка или националистическа политика, и се извършват действия в нарушение на каноничните норми и конституционни разпоредби за отношенията между държавни и религиозни институции и между политически партии и клирици.
При изпълнение на подобни ритуали и молитвени практики в публичната сфера, и опити за ангажиране с откровено партийна политика, се достига до неприемливо политизиране и профанизиране на вероизповеданието в критичен момент за Народното събрание, когато след парламенрарните избори все още се конституират органите на законодателната власт. Има неслучайно в тази връзка и специална конституционна разпоредба в член 13 от действащия Основен закон, която предписва императивно, че религиозните общности и институции на вероизповеданията, които са отделени от държавата, не би следвало да се използват за партийни и пропагандни цели. В тези два случая се дезавуира и подлага на неглижиране, неуважение и неизпълнение това конституционно установено положение, и то от самите народни представители и парламентарно представени партии, които използват религията и вярата за своята партийна пропаганда, а в това се въвличат и клирици. Вярата не може да се използва за предизборна агитация, за партийна употреба или за пропаганда и изграждане на собствената популистка идентичност.
– Какво мислите за тази петиция-призив, която се разпространява от „чеда на БПЦ“ в интернет в защита на УПЦ – такъв тип отворени писма не са ли опит за намеса в политиката на друга държава?
– Прави впечатление анонимния характер на подписката, което говори за политически и пропаганден характер на това действие, зад което се крият неясни чужди интереси и затова неслучайно никой не се подписва под подобни искания със своето име. Подобна липса на публичност за инициаторите и прозрачност на реалните интереси вече показва нехристиянския и нецърковен характер на подобна подписка, а именно – политическите и извънцърковни интереси, които се крият зад благовидните искания на подписката.
В петицията-призив се изказва недоволство от работата на комисията на Светия Синод по въпросите на „украинския църковен въпрос“ и се настоява за това Българският патриарх да спре да поменава Вселенския патриарх в диптиха, което е неприемливо искане и грубо вмешателство. Това е кампания за натиск и опит за политическо вмешателство в независимостта и автокефалното достойнство на Българската патриаршия.
– Има ли опасност от радикализиране на християните у нас заради разпространяваните в публичното пространство идеологии, национализъм, лъжлив патриотизъм (чуждопоклонничество)?
– Политици с популистки уклон се изкушават да използват православни символи за партийна пропаганда и затова Църквата е определила как може да става това взаимодействие между клирици и политици, за да не се достига до профанизиране на вярата и неприемливо политизиране на вероизповеданието.
Политици в лично качество могат да идват за молитва в храма, но клирици от името на Църквата е неприемливо да присъстват на партийни и политически мероприятия. Всичко това създава опасност от радикализиране и поляризиране на обществото. Ако, например, православните християни и депутати бяха отишли в храма за Великденските празнични пасхални богослужения и се бяха приобщили към Божията благодат по указания от Църквата каноничен ред, и ако бяха получили Божието благословение за своята дейност в парламента „Церкви и Отечеству на пользу“ по указания молитвен и богослужебен ред в църковното напътствие и предписание на Светия Синод, дали биха имали нужда от подобна демонстрация в сградата на Народното събрание за „гонене на тъмна и негативна енергия от стаята“, която в предишен мандат е била използвана от друга парламентарна група!?
– Едва ли. Но с какво Църквата става „удобно“ място за такива политико-идеологически експерименти, след като всеки християнин знае какво казва Христос: „Моето царство не е от този свят“?
– В днешно време има силно разделение в обществото, което се подклажда чрез опити да се въвлича Църквата и религията в идеологически противоборства между либералното и консервативно крило в демократичната политика. Има системни опити за изграждане на консервативно-изолационистки и антилиберали идеологии, които се опитват да създават фалшива християнска фасада и идентичност, като посягат на Църквата и подменят нейната евангелска мисия!
Христос е изпратил Църквата при хората, за да ги учи, кръщава и служи, като изпълнява Христовата заповед за любовта към ближните чрез дела на милосърдие и служение на обществото и общото благо. Фалшивите идеологеми показват светски нецърковен прочит на християнството и опит да се постулира някакъв социо-културен дуализъм между Църквата и обществото, между религия и демокрация, между консервативно и либерално направление в политиката, което е отглас от сталинистките забрани за служение на Църквата в обществото и продължение на комунистическите клишета за Църквата и атеистичното общество.
Църквата има мисия, служение и свидетелство за Христовата истина и евангелска любов в обществото и присъствие сред хората, но не срещу обществото и обществените интереси и независимо от демократичните и правни норми в интерес на гражданите и подкрепа на мира, съгласието и разбирателството между хората от различни общности в гражданското общество!
– Благодарим ви за отговорите и участието.
