Християнство.бг
Представяме ви беседа на доц. д-р Светослав Риболов за почитането на св. мощи в християнството, колко древна е тази традиция и как тя често е обвързвана както с историята и с църковното предание, така и с учението за божествените енергии и древната старозаветна концепция за човешкото тяло. Тя се разгръща в християнството като систематизирана концепция за пренасяне на божествената благодат, която е действена божествена сила (не е божествената същност, но е божествена нетварна енергия) и може чрез материални обекти да се предаде на онзи, който я търси. Мощите са такива материални обекти. За вярващите християни те са свидетелство за присъствието на тази божествена нетварна сила, която по някакъв мистичен начин не е допуснала тялото да се разгради съвсем. Свидетелство за това може да са благоухания на мощите, чудеса, мироточене и др.
За мощите на св. братя Кирил и Методий, доц. Риболов казва, че през 1985 г. те се появяват в Солун в един от най-големите храмове, който носи тяхното име. Те са донесени тогава от митрополита на Халкидон Мелитон и митрополита на Виена Хризостом и малки части от тях са отделени и занесени в по-малки храмове.
Мощите, достигнали до тези двама митрополити на Вселенската патриаршия, идват от Рим като подарък от Ватикана. След 1967 г. и свалянето на анатемите между папа Павел VI и патриарх Атинагор, започва затопляне на отношенията между Константинопол и Рим и опит те да се поставят на по-високо ниво. Тогава Рим връща много мощи на Константинопол като извинение за някои от кръстоносните походи, засегнали много силно Константинополската църква и въобще Църквата на Изтока. Това е един жест на добра воля от папа Павел VI към патриарх Атинагор. След това, през 1985 г. тези мощи попадат в Солун.
През 90-те години на ХХ век, дори може би след 2000-та година, протосингелът на Солунска митрополия Йоан Тасиас (който е от семейство на созополски гърци, изселени след 1944 г. от България, имал е добро отношение към страната ни и винаги е искал празникът на светите братя да свързва, а не да разделя България и Гърция), отделя част от св. мощи и ги подарява на една килия в Карея. Монасите са били от братството на манастира Есфигмен и не са били съгласни с тогавашната политика на част от братята, узурпирали манастира и изпаднали в разкол. Монасите-разколници са водили дела с гръцката държава, които накрая изгубват и са изгонени от полицията от манастира. Тогава тези монаси от Карея, които са наследници на старото законно братство, се връщат в своя манастир и донасят със себе си мощите на св. братя, които покойният вече митрополит Йоан им е подарил (митрополит Йоан почина на 15 ноември 2020 г.).
След годините на разделение, съдебни дела и спорове, манастирът запада и няма много средства, затова едно украинско семейство прави дарение за мощехранителница, която да е достойна за съхранение на св. мощи на солунските братя.
Монасите, донесли мощите за поклонение в България, се обяснили при срещата си с патриарх Неофит в Софийска митрополия как са минали по целия този път, а също и още една интересна подробност, останала скрита за по-голямата част от нас.
Когато се връщат в манастира, монасите от законното братство наследяват доста мощи, някои останали от разколниците, обитавали сградата преди тях. Затова подлагат на антропологична проверка всички, включително и мощите на св. братя. Проверката установява, че те са на хора, които имат генетическа близост и са живели в периода 9-10 век.
Разбира се, проверката не може никога с абсолютна сигурност да установи дали това са точно останки от телата на светите братя, но може да установи поне генетическа близост и историческия период, в който са живели – дотам стига науката според съвременните научни изследвания. Такъв е и нейният отговор.
Възниква големият въпрос: защо в България изведнъж тези мощи предизвикаха голямо брожение? Възможно ли е тази реакция да е свързана с едно бъдещо решение денят на светите братя да стане наш национален празник? Чуйте повече във видео беседата на доц. Светослав Риболов.
Доц. д-р Светослав Риболов преподава Раннохристиянска литература (патристика) и Юдейска елинистическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикува четири книги и множество статии в научната си област. Учи Класическа филология и Теология в Софийския и в Солунския университет. Специализира в Тринити колидж в Дъблин и в Източноцърковния институт в Регенсбург; изучава отношенията църква-държава в САЩ в Университета на Калифорния, Санта Барбара. Главен редактор е на Forum Theologicum Sardicense и член на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology в Бамберг. Участник е в няколко международни академични асоциации, а от 2017 г. е директор на Институт за изследване на религиозната свобода.
