Християнство.бг
Впечатленията на един българин от украинския град Лвив (Лвов) от страницата People of Sofia – все неща, които се отнасят за европейски град, съхранен, въпреки съветизацията на Украйна.
Наскоро се върнах от Украйна. Лвив е по-чист, по-европейски и по-усмихнат 800-хиляден град от всеки един град в България и то по време на война. И нека не реагираме първосигнално, като „патриоти“, а да се замислим къде сбъркахме и продължаваме да бъркаме. Ще опиша някои от впечатленията си. За 10 дни изминахме 3100 км, посетихме 7 града и минахме през десетки села. Военен час от полунощ до 5 сутринта – това означава, че хора и автомобили не могат да се движат свободно никъде. От съображения за сигурност, приложението Waze не работи с тагване на каквото и да било. Лвив е като Виена. Само в крайните квартали са се промъкнали Хрушчовки, Елцинки и Горбачовки (така казват на жилищните блокове, просмукани от комунистическа архитектура).
Чистотата, въпреки липсата на много кошчета за боклук, е изумителна. Няма улични котки и кучета. Няма хвърлени хартии и разпилени кофи. Улиците в Лвив, а и в Киев са широки, с широки тротоари и 4 лентови булеварди в едната посока. При звук на тромпети, животът замира. Изпращат паднал герой. Свалени ракети и унищожени танкове се преобразяват на „паметници“ да напомнят за „братската любов“ на Русия. Хората обаче са усмихнати, танцуващи и пеещи по улиците и напомнят, че имаме шанс да направим нещата по-добри. Говорим с много хора – роднини на наши приятели, непознати по барчета и паркове. Всеки има близък, който е на фронта. Всеки се усмихва, живее в уж нормалния си ритъм, но зад усмивките се усеща болката, че някой се опитва да им отнеме красотата на градовете и свободата да живеят спокойно там. Да им забрани да бъдат украинци. Горди и сигурни в победата, всички повтарят: Москал, ета великая беда.
Някои ни разказват чутото от роднини и приятели на фронта, за безчинствата и погазването на закона за пленници на руснаците… Други ни разказват за изселванията в Сибир, за събитията през 1968-ма в Чехословакия, за Майдана, за случилото се през 2014-та, за Крим и Донбас. Разказват ни го така, както го усещат те, както го виждат и както го живеят.
И тогава разбираш с каква сила работи руската пропаганда в България. Мъж доброволец с прекрасна професия и семейство:
„Не мога да остана. Трябва да отида на фронта и да попълня редиците от паднали герои, защото имам умения, които ще са от полза на момчетата там“. 34-годишен и с малко детенце вкъщи. Изобщо Украйна ни изненада. Навсякъде по заведенията в Лвив и Киев, кипи живот. Навсякъде wifi без пароли за улеснение. Никъде не те питат кеш или с карта („любимият“ ми български въпрос). Барман казва, че за първи път вижда туристи от началото на войната – като цяло никъде не ни вярват, че сме туристи. На много места не може да се снима, особено хора във военни униформи. Укритията са през 100 метра. В Лвив уличните музиканти и хората, танцуващи в паркове са повече, все пак сирените в Киев са по-чести. Млади фотографи те изненадват по улицата с неочаквани твои снимки. Цената е колкото дадеш. В Киев пък един от парковете покрай Днепър е пълен с танцуващи хора и художници. Едните упражняват украински танци, другите рисуват Днепър и околностите. Красота! Вечер тези песни, разговори и усмивки продължават до 23 ч. Последна поръчка в заведение е в 22:30. Около 23:30 до 23:45 всички местни Uber, Bolt и таксита взимат хората от заведенията и ги карат по домовете им. Да, има Убер и Болт – нови, чисти автомобили с млади и усмихнати хора. Останалите се качват в метрото и в 23:55 всичко утихва. Като сет за филм.
Цената на билет в метрото е 0.40 ст, а метрото е идеален бункер. Много хора са изкарали месеци там. Когато засвирят сирените, хората са спокойни, защото има начини, по които проверяват накъде са тръгнали евентуално ракетите и дали да търсят бункер. Сюреалистично. Няма как да свикнеш и когато ги чуя, скачам в 4 сутринта и раницата с най-нужното е в ръката ми. В Киев беше притеснително, но приятел ми казва:
„Вие спите на 500 метра от Зеленски. На най-безопасното място в Европа сте в момента“. Преди да затворят, много от магазините, барчетата и ресторантите си изчистват с метла тротоарите отпред, а сутрин минават плочките на улицата пред бизнеса си с моп, веро и вода. Тъй като са стари градове, не навсякъде има рампи за инвалиди, обаче навсякъде има табели съсзвънец: звъните и от заведението идват и помагат с инвалидната количка. Сватба в парка. Свири улична банда, а булката и младоженецът са прескочили от близкия ресторант, за да потанцуват и да хвърлят букета на непознати танцуващи жени. Жените преобладават. Мъжете са на фронта. И пак чистота и еклектика навсякъде, а дори нямат европейски програми и пари, които да усвоят за да създават и поддържат тази красота. Отивате на гости в украинци, а те ви правят маса като за малка сватба – борш, сало, хайвер, вареники и всичко останало, което руснаците са казвали, че е тяхно. След вечеря стават и ви изпращат до хотела. Хем да се разходят, хем да си поговорите още.
Радват се, че България е с тях, а на мен ми е неудобно да им кажа, че има копейки, всяващи омраза, че имаме червен президент и че тук има много хора, които вярват, че всичко това е Русия. Признавам си, и аз почти нищо не знаех за украинците. Лвив и Киев нямат нищо общо със СССР. Дори София изглежда по-съветска, отколкото те. На изпроводяк, домакините ти връчват една чанта с бонбони и Хорилка (водка) и те прегръщат по братски. Това пътуване и разговорите с толкова много украинци не само затвърди мнението ми за Украйна и Русия, но и ми показа колко сме лъгани с всичко, което сме учили тук. Това пътуване създаде приятелства с довчера непознати украинци, които не спират да сбъдват мечти.
Може би, не всички руснаци искат да има война, но бездействието им не показва друго. Украинците и това, което са направили и продължават да правят – дори по време на война – е достойно за уважение. Без да имат 1300-годишна история и без да претендират за четири морета и азбуката. Паметниците на Иван Франко, княгиня Олга, Кирил и Методий и тези на падналите им герои, ясно показват че знаят кои са и къде искат да бъдат. А мястото им със сигурност е в Европа. Много преди нашето.
P.S. Казах ли, че паветата им са перфектни? А колко е чисто казах ли? И да, украинците имат по-нов авто парк от нас. Завършвам, че чак ми се прииска да си купя апартамент там.
