Християнство.бг
Решението на украинското правителство да прекрати договора за наем на Украинската православна църква (УПЦ) върху манастирския комплекс на Киево-Печерската лавра беше в центъра на православните новини през последните седмици. Събитията, довели до това решение, предизвикаха буря от емоции, дебати и породиха слухове за намеренията на държавата. Безпристрастният анализ зависи от надеждна информация, а тя е в дефицит. Нека започнем с няколко факта, които могат да ви помогнат да разберете ситуацията.
Първо, лаврата не е „църковна собственост“. Това е национален и историко-културен резерват и принадлежи на украинския народ. Като национално богатство Лаврата е под държавен контрол.
Второ, УПЦ се намираше на територията на Лаврата в съответствие с договора за безвъзмезден и безсрочен наем. Държавата, като наемодател, има право да прекрати този договор, осъзнавайки, че прибързаното преместване причинява стрес и неудобство.
Трето, споровете относно правата на наемателя и наемодателя са в обхвата на украинското законодателство. Очакваме решения по жалби и разяснения от Конституционния съд на Украйна. Налагането на законите на други държави върху украинската ситуация още повече я изкривява.
Има и редица въпроси, които се нуждаят от допълнително изясняване, преди да можем да анализираме задълбочено ситуацията. Първата група въпроси засяга мотивите на държавата да прекрати договора за наем. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) разследва УПЦ с цел идентифициране на сътрудници. Има много дискусии, обвинения и отричания на колаборационизма. Трябва да сме търпеливи, за да разберем истинските факти. Рано е да се обявява митрополит Павел (Лебед) за сътрудник, докато не е преминал през съответната процедура, независимо от възмутителния характер на неговите изказвания и действия.
Представители на УПЦ признаха, че сред тях има сътрудници. Това е сериозно признание, което изисква повече информация. Членовете на тяхната Църква може да искат да знаят дали техните лидери са крили информация за сътрудничество.
Повечето дискусии в социалните мрежи са свързани със споменаването на имена на интересни хора, появили се в лаврата или изглеждащи свързани с ръководството на УПЦ. Необходима е повече информация за тези взаимоотношения, преди да се правят заключения. Кои бяха посредниците, агентите и действащите лица, които образуваха връзките, довели до колаборационизма? Виждал съм много дискусии относно естеството на подобни връзки, които в крайна сметка водят до олигарси и директни заповеди от Москва. Учени и студенти очакват документално потвърждение на тези връзки.
Въпросът, който си задавам във връзка с драмата в Лаврата, е: подозрението за съдействие преминава ли прага, след който е необходимо да се прекрати договорът за наем и да се поиска Църквата да напусне сградите? Водят ли се преговори, които биха позволили на УПЦ да се върне в помещенията с нов договор за наем? Бързите действия на държавата предизвикаха бурни емоционални реакции от всички страни. Каква е крайната цел на държавата? Отново имаме нужда от повече информация, преди да можем да заключим, че държавата се опитва да ликвидира УПЦ поради дългогодишната ѝ зависимост от Московската патриаршия. Признавам разработването на законопроект, който би забранил религиозна организация, базирана в Русия, но този проект все още не е станал закон.
Трябва също така да признаем, че разпространението на теории на конспирацията всъщност е дезинформация. Циркулират редица слаби аргументи, които са или напълно безсмислени, или умишлено подвеждащи. Те включват често цитираното твърдение, че това е резултат от воден от Байдън заговор за унищожаване на Русия и православието. Произходът на това твърдение произтича от обвинението срещу САЩ, че са фалшифицирали декларацията за независимост на Украйна от 1991 г. и са дърпали конците през цялото време. Взето е от късен съветски учебник за обвиняване на външни лица за действията на съседните народи. Конспирацията на Байдън е чиста фантазия.
Емоционалните твърдения, че църковните лидери са или имунизирани срещу престъпна дейност, или имат право на специално отношение, са еднакво слаби. Тенденцията да се изгради крепост около лидер, за да се отклони вината, само наранява основите на всяка организация. В случая с Православната църква дипломатическият имунитет, предоставен на епископите, е съзнателно подвеждащ и вреден за Църквата.
УПЦ твърди, че е станала жертва на дискриминация, особено след началото на войната. От една страна, самата УПЦ провежда публична кампания за виктимизация още от края на съветската епоха. Доскоро смятах тази кампания за силно преувеличена и подвеждаща. Това ни отвежда до другата страна. Комисията по правата на човека на ООН регистрира случаи на сплашване и дискриминация срещу УПЦ, особено след избухването на военните действия. Това е тревожно, каквото и да се мисли за ситуацията в Украинската църква, особено ако са нарушени свободата на съвестта и религиозните права.
Общественото възприемане на драмата в Лаврата ни показва какъв е залогът. Да започнем с общественото мнение в Украйна. Безполезно е да се твърди, че огромното мнозинство от украинците подкрепят една или друга православна група. Благодарение на изследването на Кейти Уанър знаем, че значителна част от православните украинци се самоопределят като „просто православни“, което означава, че те просто не се интересуват от деноминационна политика. Отбранителната позиция на УПЦ – още по-твърда, отколкото преди войната – предполага, че населението не е сигурно, че УПЦ наистина се е отделила от РПЦ. Тези две динамики са важни по няколко причини. Първо, хората, които не се интересуват от конфесионална политика, могат да бъдат загрижени за случващото се в Лаврата. Тя винаги е била и си остава национална светиня, едно наистина свещено място. Събитията, които се случват там, не изглеждат много добре, независимо от мотивите. Сегашните събития са в състояние да внесат нови разногласия между украинците. Трудно е да си представим как тези събития могат да помогнат за излекуване на разделението между УПЦ и Православната църква на Украйна (ПЦУ).
Въпросът за оценката на случващото се важи за тези, които са извън Украйна. Този въпрос привлече вниманието на Световния съвет на църквите. Милиони хора по света обичат Киево-Печерската лавра и молят за застъпничество нейните отци и светци основатели. Светът е разтревожен от случващото се в Украйна. Светът научи, че Лаврата е свято място. Това, което се случва, е разочароващо.
Всички са заинтересовани от спокойно, справедливо разрешаване на този конфликт. Много проблеми трябва да бъдат решени. Украйна трябва да се защити и не трябва да предоставя никаква специална форма на дипломатически имунитет на хора, които може да са сътрудници. Членовете на УПЦ трябва да могат да се събират на литургия и молитва без страх от заплахи и сплашване. Всички, които носят отговорност за случващото се, биха помогнали много, ако кажат истината.
Моля се за мирно и справедливо разрешаване на тази криза. Господ е милостив.
Николай Денисенко е професор и председател на катедрата по теология на Емил и Елфриде Йохум и същевременно асистент по теология в университета във Валпараисо (Индиана, САЩ). Получава бакалавърска степен от Университета на Минесота (1994 г.), магистърска степен от Православната богословска семинария „Св. Владимир“ (2000 г.) и докторска степен от Католическия университет на Америка (2008 г.). Специализира литургическо богословие. Преди да се присъедини към Валпараисо, в продължение на седем години преподава в университета „Лойола Меримаунт“ в Лос Анджелис, където е бил директор на Huffington Ecumenical Institute.
————
Източник: Public Orthodoxy
