„Работѝ – каза той, – занимавай се с дребни неща, работѝ ден за ден! Бъди старателен! Спомни си ученика, наведен над тетрадката, изплезил език си в ъгъла на устата си от прилежност. Този език желае да вижда Бог, когато ни оставя на собствените ни сили. Дребните неща са като че ли нищо, но вселяват мир на душата. Също като полските цвета, нали? Човек мисли, че нямат аромат, но събрани в букет – ухаят. Молитвата за дребните неща е чиста. Във всяко дребно нещо има по един ангел.“
Из „Дневникът на един селски свещеник“, Жорж Бернанос