Християнство.бг
Иво Братанов
В Свещ. Писание на няколко места е употребен интересният израз мерзост на запустението. Какво е неговото значение и кога се употребява той?
В старозаветната книга Даниил (9:22–27) архангел Гавриил говори на св. пророк Даниил, като употребява израза „мерзост на запустението“ във връзка с предстоящото унищожаване на Иерусалимския храм: „И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя“ (Дан. 9:27). Този израз използва и Господ Иисус Христос, Който цитира книга Даниил 9:27, вж. „И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира)“ (Мат. 24:15) и „А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините“ (Марк. 13: 14).
Мерзостта на запустението в евангелския контекст визира опита на Антихриста да оскверни всичко свято. Евангелистите свидетелстват, че тези събития ще се случат преди Второто пришествие на Божия Син.
Предобраз на посоченото събитие е оскверняването на Иерусалимския храм през 167 г. пр. Хр. от селевкидския цар Антиох IV. Този владетел е издигнал жертвеник на Зевс Олимпийски в свещения за юдеите храм (вж. 1 Мак. 1:54). Навярно това е първото изпълнение на събитието, предсказано в книга Даниил 9:27. През 164 г. пр. Хр. Храмът отново е осветен след успешното въстание на Иуда Макавей (вж. 1 Мак. 4:41–59).
За втори път Храмът в Иерусалим е осквернен през 70 г. сл. Хр. от армията на римския пълководец Тит (син на император Веспасиан и римски император след смъртта на баща си през 79 г. сл. Хр.). Тит е заповядал Храмът да бъде запазен, но войниците не са се подчинили на своя вожд. Така се е изпълнило пророчеството, изречено от Архангел Гавриил, че Храмът ще бъде унищожен не от пълководеца, а от неговата армия: „И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има; а градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, и свършекът му ще бъде като от наводнение, и до края на войната ще има опустошение.“ (Дан. 9: 26).
Изразът мерзост на запустението, употребен в Матей 24:15 и в Марк. 13:14, вероятно се отнася за римските военни знамена с образа на императора. За това превземане на Иерусалим говори и св. евангелист Лука: „А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му“ (Лук. 21: 20). Тези думи обаче са и пророчество за действията на Антихриста в последните времена срещу истинското богопочитание.
Днес мерзост на запустението се употребява със значение на пълно опустошение, цялостно разорение. С това значение се използва и в съвременния руски книжовен език.
Изразът не е регистриран във фразеологичните и в тълковните речници на съвременния български книжовен език и се използва предимно в богословската книжнина.
