Християнство.бг
1. Слабият пол. Често употребяваният фразеологизъм „слабият пол” означава жените. Той води началото си от Свещ. Писание. Смисълът на фразеологизма е мотивиран от разказа за сътворяването на Ева: „И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена и я заведе при човека” (Бт 2: 21–22).
В оригинала на Бт 2: 21 дълбокият сън на Адам е назован с еврейската дума тардема, която произлиза от глагола радам (затулям, затварям, преграждам; във Вулгатата е преведена с лат. същ. име sopor). Съществителното име ребро се използва в израза „Той е мое ребро“, т.е. „Той е мой задушевен, най-близък приятел“, употребяван в Древния Изток.
B староеврейския език мъжът се назовава със същ. име иш, а жената – със същ. име ишша. Двете думи не са етимологически сродни. Иш означава повече силен, мощен, а ишша – нежна, слаба.
Подобието в двете названия идва от споменатата в Бт 2: 21–22 телесна и душевна родственост. Идеята за слабостта на жената присъсва и в други библейски текстове, напр. „Също и вие, мъжете, [ … ] отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд” (1 Петр. 3: 7).
От същия библейски разказ води началото си и преносното използване на същ. собствено име Ева със значение „жена“.
2. Фразеологизмът „препълвам (препълня) чашата (на търпението)“ употребяван в нашия език по отношение на някаква случка или постъпка, означава ставам причина повече да не може да се понася, да се търпи нещо лошо. Той има и лексикален вариант „преливам (прелея) чашата (на търпението)“. Фразеологизмът води началото си от Свещ. Писание, където същ. име чаша се използва както в пряко, така и в преносно значение. Прякото значение е съд за пиене на вода, на вино или на друга напитка и е засвидетелствано напр. в Бт 40: 13; 44: 2, 4, 9. В библейската епоха чашите са по-широки и по-плитки от днешните чаени чаши и обикновено са керамични, а по-рядко – метални. Чашата се използва също така и за събиране на кръвта на пасхалната жертва. В новозаветно време богатите хора пият от стъклени или от метални чаши.
Думата чаша има и преносни значения (тук ще посоча само онези от тях, които имат отношение към разглеждания фразеологизъм). То може да се използва като метафора за Божия съд, например „ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост“ (Ис. 51:22); „вземи из ръката Ми тая чаша с вино от ярост и напои от нея всички народи“ (Иерем. 25: 15; вж. и Иерем. 25:17,28; 49:12; 51:7; Иезек. 23:31: Авак. 2:16; 3ax. 12:2; Откр. 14:10; 16:19; 18:6). Съществителното име „чаша” може да се употребява и като метафора, изразяваща страдания в името на правдата, и с това значение се свързва преди всичко със страданията на Господ Иисус Христос, например „Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия“ (Мат. 20:22; вж. и Мат. 20:23; 26:39, 42; Марк. 10:38–39; 14:36; Лук. 22:42; Иоан. 18:11).
Описаните преносни значения на съществителното име „чаша“ може би водят началото си от обичая на източните царе понякога да изпращат чаша с отрова на осъдените на смърт.
3. Горчивата чаша. Свързан по смисъл с предходния фразеологизъм е и изразът „горчива/та чаша“, който означава тежко изпитание, страдание, нещастие, мъка. Ето кратки сведения за произхода на този фразеологизъм.
Едно от метафоричните значения на думата чаша в Свещ. Писание е свързано със страданията. С това преносно значение същ. име чаша е метафора за Божия съд и за участта, която Бог е определил на съответния човек, например „Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата“ (Пс. 10: 8); „Бог е съдия; едного унижава, а другиго въздига; защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея“ (Пс. 74: 8 – 9); „Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша“ (Ис. 51: 17); „Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цялата земя“ (Иерем. 51:7).
Вероятно и второто преносно значение е свързано с обичая на източните царе понякога да изпращат чаша с отрова на осъдените на смърт.
