Християнство.бг
В предложената бележка ще разгледам две думи и един израз, свързани с християнското богослужение, които не са известни извън средите на служителите на култа.
1. Маран-ата. В I Кор. 16: 22 св. ап. Павел пише: „Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата”. Словосъчетанието маран-ата (грц. μαρὰν ἀθᾶ, лат. Maran Atha), употребено в този стих, не се среща другаде в Новия Завет. То е арамейска формула, съставена от две думи (маран и ата), които означават „Господ иде“. В I Кор. 16: 22 св. ап. Павел има предвид, че Господ непременно ще дойде.
Смисълът на разглеждания стих е следният. Всеки човек, който изповядва богооткровената религия, е длъжен преди всичко да обича Бога: „обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили“ (Второзак. 6: 5). Сам Господ Иисус Христос казва, че това е „първа и най-голяма заповед“ (Мат. 22: 38; срв. Марк. 12: 29 – 30 и Лук. 10: 27 – 28). Затова с пълно право св. ап. Павел предава на проклятие оня, който не обича Господ Исус Христос (1 Кор. 16: 22), а Господ ще дойде и ще изпълни това проклятие.
Същите идеи се съдържат и в други новозаветни пасажи, вж. напр. Иуд. 1: 14 – 15; Гал. 1: 8 – 9; Откр. 21: 27; 22: 15. За онези пък, които обичат Господа, св. ап. Павел пише: „благодатта да бъде с всички, неизменно любещи Господа нашето Иисуса Христа“ (Еф. 6: 24).
2. Сугуб. Прилагателното име сугуб означава двоен, повторен, уголемен, усилен. То е засвидетелствано в класическите старобългарски паметници (напр. в Мариинското евангелие, в Клоцовия сборник, в Супрасълския сборник и др.) в облика сѹгѹбъ (грц. διττός, διπλοῦς; лат. duplex). То води началото си от представката *sǫ- (същата представка се открива в думите съпруг и съсед) и корена *gub-. Ето и думи, които са сродни със сѹгѹбъ: сѹгѹбина „двойно количество“, сѹгѹбити „удвоявам“, сѹгѹбо „двамата; заедно“, сѹгѹбьнъ „двоен, удвоен“. От същия корен е и същ. име губа „тестява кора за баница“, употребявано в Охридско.
Сега прилагателното име се употребява в богослужебния език, напр. в съчетанията сугуба ектения „удвоена ектения, т.е. ектения с удвоено молитвено усърдие“ и сугуба благодат „удвоена, уголемена благодат“.
3. Тайна сiя велика есть. Изразът тайна сiя велика есть се използва като образно определение на нещо тайно, скрито. Той води произхода си от Посланието на св. ап. Павел към ефесяните (5: 32): „Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.“ (според църковнославянския превод – „Тайна сiя велика есть; аз же глаголю во Хрiста и во церковь”).
Този израз е свързан с разсъждението на св. ап. Павел за светостта на брака. Ето в какво се състои тя според тълкуванието на св. Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски: „Наистина това (бракът – в с.м. – И. Б.) е тайнство, че човек, като остави оня, който го произвел, родил, възпитал, и оная, която го заченала, боледувала от него с болки го родила, като остави ония, които толкова благодеяния му направили, към които той привикнал – се съединява с оная, което по-рано не виждал, която нищо общо няма с него и я предпочита пред всичко. Наистина – това е тайнство. И родителите не скърбят, но напротив, скърбят, когато това не става, и в знак на радост не жалят да харчат пари. Наистина – това е тайнство велико, заключаващо в себе си някаква скрита мъдрост.“
Този цитат от Еф. 5: 32 се чете в православните храмове по време на извършване на св. тайнство Брак.
Св. ап. Павел обаче не характеризира християнския брак самоцелно. Чрез казаното за отношението между мъжа и жената в брака великият Апостол на езичниците дава нагледно описание и на отношенията между Господ Иисус Христос и Църквата. Каквото е жената за мъжа си, това е Църквата за Христос.
Църковнославянският превод на израза се употребява и в други езици, например в руски.
