Християнство.бг
Архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител
В дните около 23 април, когато по църковния календар се чества паметта на св. вмчк Георги Победоносец, румънската църковна общност в белгийския град Тьорнхаут преживя няколко вълнуващи събития.
Тя получи в дар от протопрезв. Добри Чаков частици от мощите на св. кн. Елисавета, св. Пантелеймон, св. Нектарий Егински и св. Ефрем Нови, донесени и предадени на вярващите румънски християни от архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“. Вечерта в петък, на 21 април, повече от 500 енориаши, между които и много деца, се бяха събрали в храма, за да посрещнат светините и търпеливо да се помолят след това на предвидения общ маслосвет.
Радостта на хората беше още по-голяма от присъствието между тях на архимандрит Вартоломей, игумен на манастира „Есфигмен“ на Света гора – Атон, заедно с йеромонах Теофил от манастирското братство и монахиня Екатерина, игумения на манастирския метох „Достойно ест“ на о-в Евия край Атина.
Маслосветът беше отслужен съвместно от духовниците от трите поместни църкви, като първото, второто и седмото евангелие, ектенията и съответните молитви бяха прочетени на гръцки и църковнославянски език. В края на последованието над 500 души, между които и монахините от разположения недалеч румънски православен манастир, бяха помазани от шестимата свещеници, отслужили маслосвета.
Румънската общност ползва срещу символичен наем внушителен римокатолически храм в града с прекрасна архитектура, отлична акустика и ценна вътрешна украса с висока художествена стойност. Прави впечатление, че въпреки различните художествени стилове, католическият и източноправославният храм не се различават съществено и следват едни и същи образци: притвор, основна част (често с три кораба) и св. олтар, с разширение (абсиди) между олтара и основната част на храма. Полиелеите са в същия стил като на Света гора, фенерите и хоругвите за лития са като нашите, а старите католически потири очевидно са послужили за образци на последната продукция на солунските майстори на църковна утвар.
Нищо по улиците на Брюксел, Брюж, Антверпен, или пък по-малките градове като Тьорнхаут не напомня за „гниенето“ на Запада или неговото намерение скоро да „загине“: по улиците се виждат много и приветливи хора; ученици, преминаващи в редици по двама, много кръстове и статуи на пресвета Богородица по старите сгради, нито една занемарена или превърната в нещо друго църква (разликата е забележителна спрямо протестантските страни); да не говорим пък за такива, които (като у нас) са оставени да се рушат и представляват грозна и зловеща гледка. Няма никакви странно облечени хора. На пръв поглед трудно се забелязва „бездуховността“ на тамошния начин на живот, но след като в „Православническо дело“ го пише, сигурно е много бездуховно!
В събота преди вечернята, в присъствието на румънската посланичка в Белгия г-жа Анреа Пъстърнак, архим. Вартоломей отправи пастирско слово към енорията. В него покрай останалото той подчерта важността и първичността на връзката между съпруга и съпругата, от чиято взаимна любов като от извор произтичат семейството и родът – следователно всяко отслабване на обичта между двамата за сметка на по-силна привързаност на съпруга към свекървата, или на съпругата към децата, е разрушително за цялото семейство и се отразява негативно на всички. Многобройни и сериозни бяха въпросите за духовния живот, които вярващите румънци задаваха на светогорския игумен, и на всеки от тях той даваше достъпен и изчерпателен отговор.
В неделя, 23 април, за да възглави празничната св. Литургия, от Париж дойде румънският митрополит за Западна Европа и Средиземноморието Йосиф. Той ръкоположи дякон и пострига четец за енорията. Владиката четеше на глас всички молитви, за да се моли и народа заедно със свещениците. Възгласите „Вземете, яжте…“ и „Пийте от нея всички…“ той каза последователно на румънски, гръцки и църковнославянски език. На трите езици бе възгласено и „Особено за Пречистата и Преблагословена…“, както и „Отче наш“. Песнопенията бяха изпълнявани от детския хор към енорията. Мнозина от вярващите бяха с национални носии по случай празника.
Бяха осветени три чаши за причастяване на миряните и приготвени пет големи съдини за антидор – едва ли в който и да е храм на територията на България в този ден е била раздадена повече нафора, отколкото в този неголям белгийски град. Толкова за бездуховния Запад и духовната ни родина!
