Ренета Трифонова
Новият сборник „Духовният аристократ“, посветен на Ловчанския митрополит Филарет, беше представен на 29 април 2026 г. в артистичното пространство Umberto & Co. в София, представя изключително богат документален материал и свидетелства, разкриващи живота и служението на една от значимите, но все още недостатъчно познати личности в историята на Българската православна църква. Поводът за разговора ни с г-н Борис Цацов – богослов, историк и изследовател на живота и делото на българските архиереи – е както представянето на книгата, така и неговият последователен и задълбочен научно-изследователски път, за предизвикателствата, съпътстващи този мащабен и особено ценен труд.
– Г-н Цацов, как се роди идеята за този сборник и какво Ви привлече именно към личността на митрополит Филарет като обект на историческо изследване?
– Работата по този сборник не е плод на спонтанно хрумване, а естествено продължение на дългогодишните ми занимания с издирването, проучването и съхраняването на паметта за българските архиереи. Сред тях особено място заема Ловчанският митрополит Филарет – личност, която от години привлича изследователския ми интерес. В неговата житейска и духовна биография има нещо особено показателно. Тя ясно разкрива колко важна роля играят хората, които насърчават, подкрепят и насочват човека по неговия път. Именно тези срещи и влияния оставят траен отпечатък върху изграждането на бъдещия архиерей и върху начина, по който той разбира своето служение.
Митрополит Филарет оглавява Ловчанската епархия в две коренно различни исторически епохи – през годините на Царство България, когато Църквата заема своето традиционно и авторитетно място в обществения живот, и след 1944 г., в условията на насилствено налагания атеистичен режим. Именно това прави неговия жизнен път и архипастирско служение толкова интересни за изследователя. Парадоксално е, че въпреки своята интелигентност, висока духовна култура и безспорен авторитет, въпреки че е сред най-обичаните и ревностни архиереи на Българската православна църква, името му остава донякъде в сянката на други негови съвременници. Той си отива твърде рано – едва на 57 години, а постепенното отдалечаване на поколенията от събитията и хората на онази епоха допринася за неговото незаслужено забвение.
Затова смятам, че имахме дълг да поправим тази историческа несправедливост и да върнем в обществената памет образа на този достоен архипастир. Показателно е, че дори повече от шест десетилетия след кончината му той продължава да бъде споменаван с признателност от хората, до които се е докоснал със своето служение и човечност. Освен това Филарет е сред малкото български митрополити, които успяват да съхранят духовния авторитет на Църквата в условията на драматични обществени и политически промени – без да влизат в открит конфликт, но и без да правят компромис със своята съвест, убеждения и пастирски дълг.
– В представянето на книгата митрополит Филарет е описан като „духовен аристократ“, човек на смирението, но и на жизнерадостната творческа отдаденост. След продължителната Ви работа с архиви, свидетелства и спомени, кое негово качество Ви направи най-силно впечатление и остана най-трайно в представата Ви за него?
– Силно впечатление прави хармоничното съчетание между неговата дълбока вяра, висока образованост и неподправено християнско смирение. Той действително олицетворява представата за „аристократ на духа“ – богослов с широка култура и европейски хоризонт, специализирал канонично право във Франция, който същевременно запазва искрената простота и бащинска грижа на духовния пастир.
Най-силно ме впечатли именно способността му да съчетава високата си образованост с изключителна достъпност. За него учеността никога не се превръща в повод за надменност, а в средство за по-дълбоко и отговорно служение. В спомените на неговите съвременници Филарет не присъства като строг и дистанциран администратор, а като жив Христов последовател, който умее да намери път към душата на всеки човек – от обикновения селянин до представителите на интелигенцията у нас и в чужбина. Неговата всеотдайност към богослужението, проповедничеството и благоустрояването на Ловчанската епархия показва, че за него служението не е било бреме, а духовна радост и утеха в Бога.
Може би именно в това се крие и най-ценното свидетелство за неговата личност – че съумява да съчетае достойнството на архиерейския сан с искрена човечност, която оставя трайна следа в паметта на хората.
– Сборникът не е първи опит в подобен тип изследвания – Вие сте автор и съставител на редица томове (виж биографичната бележка), посветени на български архиереи. Как се роди този устойчив интерес към биографиите на висшите духовници и смятате ли, че тази област все още е сравнително слабо разработена в българската историография?
– Този интерес е продиктуван от убеждението, че историята на Българската православна църква твърде често се разглежда предимно в институционален план, докато нейната истинска история се създава от живи личности. Нашите митрополити през вековете не са били просто църковни администратори, а духовни стълбове, просветители и крепители на народа в едни от най-трудните периоди от неговото историческо развитие.
Да, смятам, че тази област все още е сравнително слабо разработена и имаме дълг да променим това. В продължение на десетилетия, по известни идеологически причини, за много от тези бележити архипастири или се мълчеше, или паметта за тях беше съзнателно пренебрегвана и дори очерняна. Днес вече имаме свободата да изследваме и преосмисляме това наследство, но времето не работи в наша полза. Последните живи свидетели на тази епоха постепенно си отиват, а ценни документи и свидетелства нерядко се губят безвъзвратно.
Именно затова събирането, проучването и публикуването на подобни материали е не само научна задача, но и своеобразна мисия по съхраняването на историческата памет. В църковната ни история все още има немалко „бели петна“, които очакват своето задълбочено изследване и обективна оценка.
– По отношение на самия митрополит Филарет – неговото име остава сравнително непознато за широката публика, въпреки значимата му роля. На какво според Вас се дължи това и как бихте обобщили неговото място в историята на Българската православна църква?
– Забравата се дължи най-вече на факта, че по-голямата и по-трудна част от неговото светителско служение преминава в годините на тоталитарния режим. Към това трябва да прибавим и обстоятелството, че той си отива твърде рано – през 1960 г., едва на 57-годишна възраст.
И все пак, както като Ловчански митрополит, така и по-рано в служението си като протосингел и викарен епископ, Филарет полага неуморни усилия за укрепването на църковния живот и за духовното обгрижване на повереното му паство. В едни от най-трудните години за Българската православна църква той остава верен на своето архипастирско призвание и успява да съхрани авторитета на Църквата сред вярващите.
Бих казал, че неговото място в историята на Българската православна църква е особено, защото той принадлежи към поколението архиереи, които свързват две коренно различни епохи – времето на свободното развитие на Църквата преди съветската окупация и периода на държавния атеизъм след това. Именно затова неговата биография ни дава ценна възможност да проследим предизвикателствата, пред които е била изправена Църквата през XX век, както и начините, по които тя е успяла да съхрани своята духовна мисия въпреки неблагоприятните исторически обстоятелства.
– И като допълнение към предишния въпрос – може ли да се каже, че времето, което изследвате чрез биографиите на нашите архиереи, е вече тотално отдалечено от църковното предание и съвременния живот на Църквата? Къде се къса нишката на паметта, при положение че много от тези духовни авторитети остават слабо познати или дори неизвестни за днешните вярващи?
– Не бих казал, че това време е „тотално отдалечено“, защото Църквата Христова живее чрез Свещ. Предание, а то е непрекъсваема златна нишка, свързваща поколенията вярващи през вековете. В този смисъл миналото никога не е напълно откъснато от настоящето. Същевременно е безспорен факт, че днес съществува сериозна криза на историческата памет. През десетилетията на атеистичния режим тази приемственост между поколенията беше целенасочено нарушавана, а връзката с много значими личности и събития от църковната ни история – отслабена или прекъсната.
Днес не са малко хората, които прекрачват прага на храма, без да познават близката и мъченическа история на своята Църква, без да знаят на чии молитви, трудове и страдания дължим възможността свободно да изповядваме вярата си. Затова смятам, че една от задачите на църковния историк е именно да възстановява тази памет и да прави достояние на обществото свидетелствата за живота и делото на тези личности.
Този сборник е опит да бъде изграден още един малък мост между миналото и настоящето, за да не се превърнем в духовни наследници без памет и без съзнание за своите корени, а да съхраним жив спомена за онези, които са ни предшествали във вярата.
– Има ли риск при подобни биографични проучвания образът на дадена личност да се идеализира, и как Вие лично поддържате баланса между уважението към духовния авторитет и критичния исторически анализ? По-трудно ли е да се възстанови живота на един архиерей в сравнение с други исторически личности?
– Опасност от идеализиране винаги съществува, особено когато изследователят изпитва естествена симпатия към личността и делото на човека, когото проучва. Християнското съзнание и научната съвест обаче изискват обективност и безпристрастност, защото в миналото вече са се появявали достатъчно примери на „захаросани“ и не съвсем критични биографии.
Дори светците в своя земен път имат човешки слабости, а това в още по-голяма степен важи за архиереите, които носят тежкото бреме на духовното ръководство, изправени са пред множество изкушения и нравствени изпитания, и носят отговорността на своите исторически решения. Затова балансът трябва да се търси чрез строга извороведска методология, при която се дава възможност на самите документи да свидетелстват за събитията и личностите.
Когато се обнародват автентични писма, доклади, дневникови бележки и синодални протоколи, те постепенно разкриват личността в нейната пълнота – с нейните вълнения, скърби и дилеми. Именно това позволява да се избегне както идеализацията, така и несправедливото снижаване на историческата истина.
– В сборника са включени множество непубликувани досега фотографии и документи, събирани от различни източници. Колко време и усилия отне издирването на този материал и кои хора или институции се оказаха най-важни за финализирането на сборника?
– Този труд отне много работа и значителни усилия през изминалите години. Издирването на архивни материали е процес, който много напомня на събиране на парчета от разпилян пъзел – бавно, търпеливо и с много неизвестни. Изключително важни за това изследване бяха архивите, съхранявани в Светия Синод, в Ловчанската митрополия, както и в Държавна агенция „Архиви“. Наред с тях обаче особено ценни се оказаха личните контакти и срещи.
Искам да изразя своята искрена благодарност към родствениците на митрополит Филарет, както и към множеството духовници и миряни от страната, които предоставиха снимки и документи от личните си архиви. Без тяхното съдействие този мащабен документален и визуален летопис не би могъл да придобие своя завършен вид.
– След този реализиран труд от над 800 страници, ако трябва да се върнете към целия процес на работа по сборника, кой е моментът или документът, който най-силно Ви е накарал да видите митрополит Филарет по нов начин? И какво бихте искали читателят да запомни най-вече за митрополит Филарет след като прочете на тази книга?
– Имаше един изключително вълнуващ момент – когато се докоснах до негови лични писма и бележки от последните месеци на земния му живот. Болестта вече неумолимо го надвива, а натискът от страна на светските власти не отслабва. В тези редове обаче няма нито ропот, нито отчаяние. В тях струи тиха молитва, дълбоко упование в Божия промисъл и отеческа грижа за паството. Това ме накара да видя в него не просто блестящия архиерей, а истински добрия пастир, готов да положи душата си за своите овци, без да измени на личните си приятелства, убеждения и дълбоко християнско родолюбие.
Бих искал читателят да съхрани в сърцето си образа на митрополит Филарет като свидетелство за това, че и в най-безбожните времена човек може да запази достойнството си, духовния си аристократизъм и верността си към Бога до последния си дъх. Той е живо доказателство, че скромността и кроткото християнско смирение не са слабост, а велика духовна сила.
– Благодаря Ви за разговора! Позволете един последен въпрос: до каква степен може да се каже, че историята на Българската православна църква се пише именно чрез живота и дейността на нейните архиереи?
– Според православната еклисиология митрополитът е образ на Христос в своята епархия – по думите на свещеномъченик Игнатий Богоносец: „Където е епископът, там трябва да бъде и народът“. Затова в административен и каноничен смисъл историята на една Поместна църква неизменно се олицетворява от нейното свещеноначалие. Именно те са призвани да вземат съдбоносните решения за църковния кораб и да носят отговорността за неговия път през различните исторически бури.
Но тази история никога не би била пълна без редовото, всеотдайно духовенство и без паството, което живее и въплъщава църковния живот. Красотата на жизнения път на архиереи от ранга на Филарет Ловчански се крие тъкмо в това, че техният живот отразява как синодалните решения се превръщат в жива църковна действителност сред хората, в конкретни съдби, общности и духовен опит.
Изследвайки живота на архипастирите, ние всъщност пресъздаваме не само историята на живата среща между пастира и неговото стадо, но и на самата Църква като богочовешки организъм, който живее едновременно в историята и в Преданието.
Чрез биографиите на архиереите виждаме не само историята на Църквата, но и историята на българското общество, отразена през погледа на хора, които са били едновременно духовни водачи, просветители и обществени личности. В този смисъл църковната история не е периферна спрямо националната история – тя е една от нейните най-дълбоки и устойчиви основи.
Снимките в публикацията са от страницата във Facebook: Ловчански Митрополит Филарет.
Борис Цацов е български църковен историк, изследовател, публицист, редактор и съставител на документални издания, посветени на историята на Българската православна църква и на българския епископат. През последните десетилетия той се утвърждава като един от най-последователните изследователи на живота и дейността на българските архиереи, като работата му е свързана с издирването, систематизирането и публикуването на архивни документи, снимков материал, спомени и биографични свидетелства.
Автор е на биографичния сборник „Архиереите на Българската православна църква“ (2003), определяно като първото по рода си цялостно издание за предстоятелите и архиереите на БПЦ, както и съавтор/ съставител на „Летопис на Българската православна църква“ (2010). В своите изследвания и публикации той проследява историята на Българската православна църква, нейното институционално развитие и приноса на видни архиереи и водачи за църковния и обществения живот на България.
Съставител е на юбилейните сборници „Послушник на Божията воля“ (2007) и „Дометиан, митрополит Видински“ (2012), посветени на Видинския митрополит Дометиан, на възпоменателен сборник, посветен на 20-годишнината от блажената кончина на Доростолския и Червенски митрополит Софроний (2015), на „Царският довереник. Възпоменателен сборник, посветен на 170-годишнината от рождението и 90-годишнината от блажената кончина на Доростоло-Червенския митрополит Василий“ (2017), на приложението към публикуваните „Дневници“ на Старозагорския митрополит Павел (2017), на документалния сборник „Търсен от хората, следен от властта: Проватски епископ Антоний (2018), на сборника „Достоен архипастир на своето време: 50 години от рождението на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум“ (2018), на изданието, посветено на Великотърновския митрополит д-р Стефан (2019), съавтор/съставител на биографичния сборник „Духовният аристократ. Ловчански митрополит Филарет“ (2026), както и на множество публикации в „Църковен вестник“, сп. „Християнство и култура“ и др. периодични научни издания.
Публикации на авторския етикет в Християнство.бг: Борис Цацов Архиви • Християнство.бг
