Християнство.бг
На 17 януари според църковната традиция православните християни почитат паметта на големия духовен подвижник и основател на отшелническото (анахоретско) монашество св. Антоний Велики. Основен източник за живота и духовните подвизи на този голям египетски аскет е „Житието на св. Антоний”, написано от църковния учител и александрийски архиепископ св. Атанасий Велики. Като борец срещу арианството за чистотата на Православието, утвърдено от Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., той бил подложен на гонения и заточения от страна на арианстващите императори на Римската империя и няколко пъти намирал убежище сред монасите в Египетската пустиня.
Към средата на ІV в. подвигът на св. Антоний станал известен за християните на Изток и на Запад и привлякъл към пустинните местности в Египет множество аскети, които желаели да подражават на духовния подвиг на първия отшелник. При едно от своите пребивавания в изгнание през 356 година, след като намерил убежище в монашеските обители в египетската пустиня, св. Атанасий се заел да опише живота и духовните подвизи на св. Антоний и така създал неговото прочуто „Житие”, което се превърнало в образец за християнската житиеписна традиция и основополагащ модел за агиографската литература през следващите векове. Според свидетелствата на църковната история св. Атанасий Велики написал житието на първия пустиножител като близък свидетел на събитията от живота и духовните подвизи на св. Антоний, за да отговори на множеството въпроси на християните относно чудесата, извършени от Божия угодник в пустинята и да представи правилата на новия начин на молитвен и подвижнически живот в монашеско уединение. Така делото на св. Антоний и неговите последователи в Египетската пустиня станали известни на Божия народ и довели до появата на монашеското движение в Източната църква. След пустинижителството на първите анахорети се появили цели общности от монаси и общежителните манастири в Египет, Палестина, Сирия и Малоазийските области. (7:63-104)
Кратки житиеписни бележки
Според „Житието на св. Антоний” той произхождал от благочестиво християнско семейство и се отличавал с послушание към своите родители, духовна вглъбеност и любов към Бога. Младият Антоний обичал молитвите и богослужението на Църквата и често пребивавал в храма, където с внимание и готовност за изпълнение на Божията воля слушал Евангелието и възприемал с чисто сърце Христовите слова. След като останал сирак, когато бил на около осемнадесет години, Антоний поел грижата за дома и за своята по-малка сестра, но постоянно размишлявал за това как може да угоди на Бога и по какъв път да тръгне, за да следва Христовия пример и да изпълни Евангелския идеал. След известно време на усилна молитва и дълбок размисъл за вярата в Бога и следването на Спасителя той решил да подражава на апостолите и първите християни, които заради Иисус Христос и спасението напускали своите домове, продавали своето имущество и се посвещавали на постоянно служение на Бога. Така един ден младият Антоний влязъл в храма и чул Евангелските слова за отричането от себе си, за взимането на кръста и следването по стъпките на Иисус Христос (Мат.19:21). Тези евангелски слова направили силно впечатление на младия християнин и довели до дълбок духовен прелом в неговата душа. Така постепенно той взел твърдо решение да разпродаде семейното имущество и да го раздаде на бедните, а себе си да посвети на съвършения начин на следване на Иисус Христос чрез доброволна бедност и пълно нестяжание, постоянна молитва, пост и духовно бдение. Той поверил своята сестра на грижите на института на девиците, който съществувал в древната църковна организация на Александрийската църква, като я оставил да бъде възпитавана в тяхната обител, а сам започнал да пребивава в постоянна молитва и пост първоначално в градския храм, а след това и извън града. (1:9-48)
Св. Антоний и пътят на пустиножителното монашество
Отдалечаването в пустинята, както показва житието на светеца, не е било израз на търсене на спокойствие и съзерцание, а преминаване към следващото стъпало в монашеския живот и стремеж за по-пълно следване на Христовия пример. Както е известно от Евангелието Самият Иисус Христос се отдалечил в пустинята, за да се подготви и победи изкушенията на лукавия преди началото на Неговата проповед и обществено служение. Пустинята в Свещеното Писание и християнската духовност на Древната църква била разглеждана като място, където властват тъмнината, злото и демоничните сили, а християнският подвижник изпитвал себе си в духовната битка срещу поднебесните сили на злобата, като за целта се отдалечавал от града и пребивавал в отшелничество и пустиножителство.
Затова св. Антоний се заселил първоначално в една изоставена египетска гробница – символ и място на царството на смъртта, тъмнината и дявола, и пребивавал там в строг пост и постоянна молитва, като приемал хляб само по веднъж седмично. Така чрез този строг начин на постнически и молитвен живот в пустинята се заражда монашеското отшелничество, а св. Антоний става родоначалник на този вид строг подвижнически и уединен монашески живот. Според житието на св. Антоний в трудния подвиг на духовната битка със себе си монахът пребивавал в постоянна молитва, покаяние и неотклонно усърдие за напредване в добродетелния живот. Той бил напълно отдаден на вярата и своя начин на духовен живот и всеки ден подновявал своите усилия така, сякаш започвал своя подвиг отначало.
В пустинята свети Антоний започнал да се труди с ръцете си за своята прехрана, да се занимава със земеделие, за да приготвя сам своя насъщен хляб и така се оформили правилата за монашеското духовно подвижничество, които включват молитва, труд и псалмопение в продължение на целия денонощен кръг с разпределение на времето за тези три основни дейности.
След превъзмогване на първоначалните трудности аскетът се сблъскал и с нападенията на демоничните сили, които се опитали да го отклонят от избрания път. Според житието на светия Божий угодник той водил усилена борба с невидимите врагове на човешкото спасение, която придобивала все по-ожесточени форми. Тъмните сили и поднебесни духове на злобата нападали светеца и се опитвали да го изплашат, за да прекрати своя духовен подвиг и да го изгонят от пустинното място, в което пребивавал. След едно от тези нападения Антоний бил открит в скалната гробница в безпомощно състояние, в резултат от демоничните въздействия, християните помислили светеца за мъртъв и пренесли тялото му в храма, за да извършат чинопоследованието на неговото погребение. По време на всенощното бдение, обаче, светецът дошъл на себе си и отново безшумно се оттеглил в пустинята където останал и придобил чрез молитва и пост дълбоко духовно проникновение и благодатни сили, които привличали множество християни и езичници, които искали да беседват с него.
Св. Антоний Велики и организираното монашеско движение
Пътят и подвигът на св. Антоний били последвани от много негови ученици и ревностни християни, които копнеели за подобен начин на следване на Христа. След този първи подвижник пустинните местности на Египет постепенно започнали да привличат нови отшелници и така се изпълнили с нов живот. Монасите обработвали безплодната земя и живеели в постоянна молитва и пост, бдение и трезвост. Те живеели или в строго отшелничество и уединение, или на малки групи в пещери и малки килии. Така в египетската пустиня се заселили множество монаси и отшелници, които образували колонии, наречени манастири, а сам св. Антоний постепенно придобил огромен авторитет като духовен отец и наставник на монасите. Славата му се разраствала все повече и към него се обръщали за съвет и утешително слово както епископи и вярващи, така и управници. Свети Антоний подкрепял всеки и заставал на страната на истината и Христовата правда. Той подкрепил категорично православните епископи, начело със св. Атанасий, в тяхната борба срещу еретиците ариани и изобличавал лъжеученията на тези, които смущавали единството и мира в Църквата. Според житието и църковните свидетелства св. Антоний не можел да чете Свещеното Писание на гръцки език, но чрез слушането му го разбирал в дълбочина и го тълкувал правилно. Чрез своя духовен опит и чистота на сърцето Божият угодник познавал в пълнота смисъла на Христовите истини и живеел добродетелно и благочестиво според техния евангелски дух. Той навлизал все по-дълбоко в пустинята и се заселвал в пусти места с оскъдна растителност, обработвал сам земята, за да се изхранва и напредвал в своя подвиг на молитвата и съзерцателния живот. След като достигнал изумителни висоти в духовния живот и се удостоил с благодатни сили от Бога, св. Антоний завършил своя земен път в отдалечено място в пустинята през 356 г. в дълбока старост на 105 години.
Според някои свидетелства за историята на египетските монаси, св. Антоний посочил Макарий Египетски за свой духовен ученик и приемник на неговия монашески начин на живот. Монасите в Египет пребивавали в отдалечени пустинни места, като се заселвали на такова разстояние един от друг, на което да не могат да се виждат физически. Чрез молитва и чудодейни откровения от Бога, обаче, те по тайнствен начин научавали един за друг и се срещали в неделния ден за обща молитва и участие в Божествената литургия и приемане на свето причастие. Така, например, св. Антоний пожелал да узнае от Бога дали освен него има и други пустиножители или той е първи в този труден отшелнически подвиг. В отговор на желанието на свети Антоний Бог го удостоил да се срещне с друг аскет, живеещ дълбоко в пустинята. Така се състояла знаменателната среща между Антоний Велики и Павел Тивейски – двамата първи отшелници в Египетската пустиня. Така св. Антоний бил окуражаван и насърчаван от Бога чрез Своето милосърдие и благодатна подкрепа да продължава своя труден монашески подвиг и да общува с други монаси, които идвали при него, за да получат духовен съвет и напътствия. (2:72-102)
Разказите за монасите в Египет били събрани от западния писател Руфин Аквилейски и предизвикали силен интерес и в латинския християнски запад. Там за първи път сам св. Атанасий Велики и неговите спътници пренесли монашеския начин на живот, когато посетили Рим по време на арианските спорове и тяхното заточение, и така разпространили монашеството и на Запад. Постепенно в пустинните области на Египет, около река Нил и по крайбрежието на Червено море, се образували групи от отшелници и ученици на големите подвижници и така образували цели монашески колонии. От тях на свой ред възникнали общежителните манастири, чиито устав бил създаден от св. Пахомий Велики. В тях животът на монасите се организирал според правилата за молитва и труд, а към тези монашески обители възникнали и храмове, в които се извършвало богослужение. Така епископите, които първоначално изпращали свещеници от градските храмове да отслужват светата евхаристия при монасите, започнали да посвещават избрани от средите на самите тях за ръкополагане в свещенически сан. Тези монаси били наричани „освещени”, защото първоначалното разбиране за монашеството включвало смирен отказ дори от приемане на свещения сан и приобщаване към църковната йерархия. В първоначалния замисъл монашеството не било част от свещения клир, а особен чин на подвижничество и спасение в Църквата. Монасите давали специални обети за доброволна бедност и отказ от имущество – нестяжание, послушание към духовния отец и въздържание от плътски удоволствия – целомъдрие. (3:103-125)
Разказите за живота на св. Антоний били любими за християните и особено за монасите през следващите векове. Всички разкази за духовните отци и учители на Църквата започват с поученията на св. Антоний. В много свои послания и поучения той разяснява по един достъпен и въздействен начин християнското учение за монашеския живот, разкрива правилата за борба с греха и очистване на сърцето, за молитвата и постоянната трезвост на ума. Тези поучения били изучавани и преписвани през вековете и затова присъстват във всички аскетически сборници – „Патерикони“. В православната исихастка традиция тези патерични сборници довели до създаването в по-ново време на сборника „Добротолюбие“, който започва именно с духовните наставления и поучения на св. Антоний Велики към неговите духовни чеда, а след това и аскетическите слова на неговите ученици от египетската пустиня. (7:17-27)
Учението на св. Антоний за духовния живот е свързано с подвижничеството на християните в молитвата, постояното духовно бдение и исихастка трезвост и неуморни трудове за изпълнение на Христовата заповед за любовта към Бога и ближните. По този път християнските подвижници се упражняват в смиреномъдрие, покаяние, дълготърпение и постоянна молитва с цел да достигнат до духовното съвършенство на Христовата любов. Защото само „любовта, според духовния отец, прогонва страха“ и изпълва сърцето с Бога и благодатните дарове на Светия Дух. Примерът на св. Антоний станал образец за всички духовни подвижници и за християнското монашество през вековете и имал множество последователи както в Православния изток, така и в латинския запад. В своите знаменити „Изповеди” блажени Августин посочва голямото влияние, което „Житието на св. Антоний”, преведено на латински език, оказало върху християните и развитието на духовния живот на запад. У нас по стъпките на св. Антоний Велики и неговия пример върви и свети Йоан Рилски Чудотворец, който е основател на отшелническото монашество в България и духовен покровител на всички монаси и на целия български народ.
Използвана литература
А. Извори
1. Св. Атанасий Александрийски. Животът на преп. Антоний Велики. – в: Преп. Антоний Велики. Любовта прогонва страха. С., 2004, с.с. 9-48.
2. Св. Антоний Велики. Наставления за добра нравственост и свят живот в 170 глави. – в: Добротолюбие, Т.І, с.72-102.
3. Св. Антоний Велики. Устав на отшелническия живот. – в: Добротолюбие, Т.І, 103-125.
4. История Египетских монахов. (Прев. Н. Кулькова). М., 2001.
5. Древен Патерик (прев. Архим. Павел Стефанов), Гл.13. Велико Търново, 1994.
6.Преп. Павел Фивейский. – в: Сб. Столпники и отшелники. Рязань, 2009, с.84-85.
7.Св. Антоний Велики. – в: Добротолюбие, Т.І, Св. Гора, Атон, 2000, с.17-27.
Б. Изследвания
1. Головнина, Н.Г. Ранние коптские источники по истории монашества. – в: История египетских монахов. М., 2001, с.95-106
2. Желтов, М.С. Богослужение египетского монашества IV-V веков. – в: История египетских монахов. М., 2001, с.107-116.
3. Иванов, Е. Бележки относно ариантството. – В: Фрагменти от миналото, С., 2008, с.11-17.
4. Кулькова, Н.А. Об авторе „Истории египетских монахов“ – в: История египетских монахов. М., 2001, с.85-94.
5. Ларше, Ж-К. Терапия на менталните болести. Опитът на Християнския изток от първите векове. С.,2013.
6. Майендорф, Йн. Монашеско богословие. –във: Византийско богословие.С., 1995, с.88-104.
7. Поснов, М. Монашеството през IV-XI век. – Годишник на Богословския факултет, Т.IV, 1926/27, С., 1927, с. 63-104.
8. Поснов, М. История на Християнската църква. Т.І. С.,1993, с.с.111-181.
9. Сержантов, П. Исихасткая антропология о временном и вечном. Москва, 2009.
10.Скурат, К. Блаженний Августин Ипоннский. – в: Золотой век святоотечской писменности (IV-Vвв.). Москва, 2003, с.223.
11. Флоровски, Г. Отците аскети. – в: Източните отци V-VIII век. С., 1992, с.194-250.
