Маргарита Генчева
Кликнете върху „традиционни ценности“ — и ще получите отвличане, изтезания, убийство
През септември участвах в серия от срещи във Вашингтон, окръг Колумбия, организирани от Free Russia Foundation — брифинги с американски официални лица, политически анализатори, учени и правозащитни организации, както и публичен панел в Атлантическия съвет, модериран от Владимир Кара-Мурза — известен бивш руски политик и политически затворник, оцелял след два опита за отравяне.
Една от основните теми беше религиозната свобода и начинът, по който Москва използва руската православна вяра, за да оправдава и укрепва репресиите си вътре в Русия и в окупираните украински територии, както и агресията си срещу Украйна.
По време на полета ми обратно сенатор Чък Грасли, републиканец от Айова, цитира нашия доклад от трибуната на Сената, заявявайки, че Московската патриаршия на Руската православна църква се е превърнала в инструмент на репресия.
Империята отвърна незабавно. Кирил Дмитриев, руският президентски пратеник за чуждестранни инвестиции, публикува в X (бивш Twitter), че е провел „позитивни разговори с Руската православна църква за признаването на духовния принос на Чарли Кърк към християнството“ — визирайки консервативния американски политически организатор и поддръжник на Доналд Тръмп, застрелян в щата Юта през септември. Дмитриев предрече, че скоро ще се появи църковна статия, възхваляваща Кърк за „приноса му към християнските каузи“.
В същия ден наистина се появи текст, подписан от известния архиерей митрополит Тихон Шевкунов:
„В сърцата на милиони негови единомишленици и приятели мъченическата смърт на Чарли вдъхна нов, многократно усилен живот в служение на техните цели, мисли и убеждения“, пише Тихон за човек, когото сам признава, че е „практически неизвестен“ в Русия.
Тихон е широко смятан за изповедник на Путин. Но като човек, ръкоположен за православен свещеник преди повече от 23 години, аз лично не мисля, че Путин има изповедник. За испанския генерал и държавник Рамон Мария Нарваес (1800–1868) се разказва, че когато умирал, свещеник го попитал дали прощава на враговете си.
„Нямам врагове — отвърнал той. — Всички съм ги разстрелял.“ Путин е от този тип.
Тихон принадлежи към консервативното крило на Московската патриаршия. В такива среди похвали към евангелски протестант от САЩ са необичайни — но бързото подчинение на Кремъл е напълно обичайно.
Самият Тихон признава, че участието на Църквата в икуменически инициативи през съветската епоха е било прагматично и често дирижирано от държавата.
Днес този модел се повтаря, но в друга тоналност: религиозният език се използва като маска за политически цели.
„Традиционните ценности“ са централен елемент в този проект. Терминът навлезе в руския политически речник след масовите протести от 2011–2012 г. срещу завръщането на Путин в Кремъл за трети президентски мандат. Той функционира по два начина:
- вътре в страната — помага на режима да претендира за морален авторитет;
- навън — предназначен е да привлече разочаровани консервативни християни и да направи путинизма привлекателен.
Но тази привлекателност е предимно театрална. В Русия високите нива на разводи и аборти опровергават официалната реторика. Както отбелязва българският изследовател Божидар Колов, „традиционните ценности“ в този контекст са празен, фантомен означител, който поддържа хегемоничния политически разказ.
Лицемерието понякога придобива абсурдни размери. Миналата пролет Мария Лвова-Белова — президентският комисар по правата на децата, срещу която Международният наказателен съд издаде заповед за арест заради предполагаемото депортиране на украински деца — се разведе със своя съпруг, православен свещеник, с когото имаше девет деца, и се омъжи за Константин Малофеев, известен православен медиен магнат, санкциониран от САЩ и ЕС за ролята си в подкрепа на сепаратизма в Източна Украйна и руската агресия срещу Киев. Малко след това тя поздрави руснаците по случай Деня на семейството, любовта и верността.
Що се отнася до Путин, за личния му живот почти нищо не се знае, освен публичното съобщение от 2013 г. за развода му с майката на двете му деца. Всички видяхме контраста между образа на твърдия опозиционер Алексей Навални, починал в затвора през 2024 г., заобиколен от любящото си семейство, и прословутите снимки на Путин, празнуващ рождения си ден през 2021 г. в тайгата с министъра на отбраната. Каин не уби ли Авел от завист?
Религиозната свобода — една от основните американски ценности — е под прицел навсякъде, където Русия упражнява власт. В окупираните украински територии членове на евангелски и други неортодоксални общности са били заплашвани, обявявани за „американски шпиони“, дори им е било казано, че трябва да бъдат „погребани живи“. Отвличанията, изтезанията и убийствата на онези, които се противопоставят на „Руския свят“ на Кремъл, вървят ръка за ръка с проповеди за духовност и „традиционни ценности“.
Православната реторика не ограничава репресията — тя я оправдава и прикрива.
В много части на днешното руско православие тези „ценности“ са се превърнали в заместител на Христос. Самият патриарх Кирил е казвал, че моралните афинитети на Русия я поставят „по-близо до исляма“, отколкото до някои западни християнски общности. Идеята за „Руския свят“ днес действа като върховен етичен критерий — действията се оценяват според това доколко съответстват на този конструкт.
Отец Николай Платонов, антивоенен свещеник, който избяга с помощта на организацията Мир всем („Мир на всички“), в която участвам, каза направо:
„Бягай, бягай! На власт е луд, който ще се задържи на всяка цена… Бягай, Бог вече не е тук.“
Да обявиш Чарли Кърк за мъченик означава да приравниш несъгласието със светотатство — да заявиш, че опозицията е равна на богохулство. Малофеев и Александър Дугин, прокремълски фашистки идеолог, влиятелен в десни движения по целия свят, вече са нарекли Демократическата партия на САЩ „терористична организация“. Такива твърдения не са абстрактни — те отразяват реални тактики за дехуманизация и сплашване.
Да се представя Русия като пазител на семейството и духовната свобода е форма на духовен фишинг. Това приканва американските консерватори да свалят защитата си и да станат несъзнателни проводници на руската „мека сила“. Моят съвет е да се отнасяте към това предложение така, както към съмнителен имейл: използвайте филтъра за спам — и не натискайте върху линковете.
Андрей Кордочкин е клирик на Белгийската архиепископия и екзархия на Нидерландия и Люксембург (Вселенска патриаршия). Ръкоположен е в Руската православна църква през 2002 г. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема „Свети Йоан Лествичник и духовната традиция на IV-VII век“ в университета в Дърам (под ръководството на свещеник Андрю Лаут). От 2019 до 2023 г. е председател на катедралата „Света Мария Магдалена“ в Мадрид и секретар на Испано-португалската епархия на Руската православна църква. Докато живее в Испания, пише за историята на православието на Иберийския полуостров, говори в испански медии относно руската инвазия в Украйна, а през 2022 г. е съавтор на Отворено писмо, подписано от 293 руски православни свещеници, призоваващи за прекратяване на войната. През 2023 г. е принуден да напусне представителството на Московската патриаршия в Мадрид и в момента живее в Германия, където работи върху постдокторска дисертация за религиозните аспекти на съвременната руска идеология.
––––––––––––––––––––
Източник: compass.icwa.org
