Християнство.бг
Виждате сами в какъв Дух постъпва и действа св. Йоан Кръстител през цялото си служение на Господа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам!“ (Йоан 3:30). И затова, когато Богочовекът се явява сред тях, той посочва на своите предварително подготвени ученици Кого точно да следват, като казва: „Ето Агнецът Божий“ (Йоан 1:36). Но и Богочовекът Христос му отговаря със силно и неопровержимо свидетелство: „Измежду родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстител“ (Мат. 11:11). Тук „не се е явил“ означава: не се явява, нито ще се яви.
От отношението на св. Йоан Кръстител към Христос и към собствения му ученик св. ап. Андрей Първозвани е възможно да се извлече и дефинира цялата съвкупност от взаимоотношения между Христос, духовния отец и духовното чедо, т.е. отношението на духовния отец към Христос, към неговите духовни чеда, както и към другите духовни отци.
Днес виждаме да се случват неща, противоположни на това, което е посочено в Евангелието: виждаме „духовници“, които се опитват да задържат хората около себе си, като унижават другите духовни отци в техните очи; които настояват за някакво вечно послушание и идолопоклонническа връзка между духовен отец и духовно чедо, без да обясняват на своите последователи перспективата на духовното развитие. Те държат духовните си чеда в някакъв вид духовна изолация, като не им позволяват никакъв контакт с възможната „конкуренция” на други духовни отци. Те създават около себе си някаква апокалиптична и параноична атмосфера, в която се представят за единствения истински път и спасение, както и други подобни егоцентрични явления, които са чисто отрицание на духа на Евангелието.
Разбира се, такъв нездравословен съюз не може да продължи дълго (за съжаление, практиката показва обатното, бел. прев). По същия начин в една епархия всичко, което епископът прави, трябва да се прави в името на Христос, а свещениците трябва да правят всичко в името на епископа, защото те от негово име изпълняват своите задължения и служби. Свещениците водят духовните си чеда в името на епископа и не трябва да ги привързват към себе си, а към епископа, а епископът на свой ред – към Христос, „за да бъдат всички едно, както си Ти, Отче, в Мен и Аз в Теб; за да бъдат и те едно в Нас, и светът да повярва, че Ти си Ме пратил” (Йоан 17:21).
Какво означават думите „Той трябва да расте, а аз да се смалявам“ на нашето лично духовно ниво? Тези думи означават, че нашият стар човек, пленен от страстите, трябва да се смалява, а новият човек, роден в Христа, да расте, и то до пълнотата на Христос в Църквата – докато всички достигнем до единството на вярата и познанието на Божия Син, до състояние на съвършен човек, до степента на пълното съвършенство на Христос (вж. Ефес. 4:13).
Обаче ние знаем, че това се случва само ако съобразяваме духовния си живот и подвиг под ръководството на нашия духовен отец с нивото на нашето духовно развитие. Духовният отец трябва да води духовното си чедо към неговото просветление, а след това духовното чедо самó тръгва и следва Христос, където и да отиде Той.
Струмишкият митр. Наум защитава докторска дисертация на тема „Исихазмът в Светогорското монашество през XX век“ към Богословския факултет на Софийския университет. През 2015 г. получава магистърска степен по клинична психология на тема „Психологически аспекти на процеса на загуба, тъгуване и преодоляване на загубата на член в семейството“ (Психолошки аспекти на процесот на загуба, тагување и надминување на загубата на член во семејството) към Международния славянски университет „Гаврило Романович Державин“ в Свети Никола. От 2010 г. е доцент в Педагогическия факултет на Битолския университет. С неговата инициатива и усилия се подготвя и излиза православното списание „Премин“. Негова заслуга са и създаването и поддържането на официалната уеб страница на МПЦ МПЦ-ОА, православния портал с духовно съдържание „Премин Портал“ и дневният център за приютяване, обгрижване и продължително лечение на зависимости „Света Елисавета“ в Струмица и Терапевтичният център „Покров Богородичен“ в село Водоча. Митрополит Наум е автор на над 17 книги с пастирски послания, писма, беседи, интервюта и аскетично-исихастки есета, три от които издадени и на български и гръцки език. През 2000 година получава наградата „Архиепископ Гавриил“ на Съюза на литературните преводачи на Република Северна Македония за най-успешен превод на книга с духовна тематика за превода от гръцки език на книгата „Исихастички сведоштва“ (Исихастки свидетелства). Почетен член е на Дружеството на писателите на Македония. Взема участие в много научни конгреси и симпозиуми. На 17 ноември 2017 година в интервю за българската телевизия Би Ти Ви Струмишки Наум подчертава голямото значение на Договора за добросъседство между Република Македония и България, подписан на 1 август 2017 година, за добрите отношения между двете държави и за църковния диалог, като го нарича само начало.
–––––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител
