Меню Затваряне

Душевната слепота

Прот. Василий Бандаков

Поучение в 31-ва неделя след Петдесетниц/14-та след неделя подир Въздвижение: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам (Лука 18:41).

Както слепецът седял на пътя и чул за Иисус Христос – Великия Чудотворец, Който минавал покрай него и безспирно викал към Господа и молел за проглеждане – така и ние непрестанно трябва да просим и да умоляваме Господ, за да отвори Той нашите душевни очи; защото макар с телесните си очи и да виждаме, но с душевните си нищо не виждаме.

От какво произтича това? От нашия живот и нашите дела. Покажете ми макар и един от нас, който вижда с душевните си очи. Ето че, между нас един е богат, а друг е беден; за един е топло да живее на светлина, а друг се измъчва в сурова и студена землянка. От какво е това? От слепотата на богатите, които не виждат пред себе си Христовите братя, и не искат да знаят това, което е написано в Евангелието: гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте (Мат. 25:42-43).

От какво е това, че едни ходят в църквата, а други в театъра; едни поставят свещ пред иконата, запалват тамян, а други пируват, веселят се, ръкопляскат, лицемерничат, не жалят богатството си за вредните на душата удоволствия? От духовната слепота на последните. Защо едни от нас почитат празниците, постите и четат Божието Писание; а други основават свои празници, четат светски книги и се пресищат по нощите с пиршества, а в домовете с веселия? Всичко това се случва от слепотата на последните.

Но ако отидете в съда, където трябва да царят правдата и милостта, и там се прокрадва неправдата и мъстта: на богатия делото веднага се решава, защото той е богат, но делото на бедния стои; на единия самите съдии оказват защита, а на другия казват: „потърси си адвокат“. Защо е нужен защитник, ако делото е право? А всичко това от какво е? От душевната слепота.

Защо в магазините взимат от купувачите това, което искат, на тържищата мамят, по нощите крадат, обират ближния? Заради душевната слепота. Защо са заети да изравняват паветата и да осветяват улиците, а да изчистят улиците от пиянските и неприлични домове – а пияниците да очистят от пиянството и разврата – за това никой и не си и помисля? Когато Божият гняв се открива върху нас в различни смъртоносни болести, в лошо време, в скоропостижната смърт и в други знамения – не е ли от слепотата всичко това? Не е ли заради това, че ние гледаме на нашите дела, на живота и на всичко с телесните си очи и не виждаме своето душевно греховно положение, че нашите душевни очи са затворени?

Ние не виждаме, че беззаконието в семействата и по улиците ежегодно се умножава, незаконнородените (деца) и развеждащите се (развратните) съпрузи не се съдят и не се обвиняват, тогава как ние се наричаме православни християни – безукорни, непорочни, Божии чеда, царствено свещенство, свят народ (Фил. 2:15), обновени хора чрез благодатта на Светия Дух? А какви християни сме ние, ако нашия живот е подобен на живота на езичниците?

По думите на пророка, „ние пием беззаконието, като вода, връзваме се с греховете, като с въжета“, ядем хляб приготвян от беззаконни ръце, дишаме въздух, заразен от грехове, пием вода, смесесена с нечистотии. От какво е всичко това? От душевната слепота. Любовта към Бога е изсъхнала, а любовта към ближния е основана на ползата. Користолюбието се умножава, беззаконието се разпространява, синът не почита баща си, а дъщерята– своята майка, братът – брата; сестра – сестра си не обича и не почита. Гордостта е прекомерна, злобаата и лукавството са се възцарили навсякъде. От какво? От душевнаата слепота.

Да, християни, всички ние сме заразени, покрити сме с душевна слепота, затова и всички ние трябва да викаме към Бога, по примера на евангелския слепец, който, макар и да не виждал Господа с телесните си очи, като чул за Него, Който минавал наоколо, с вяра викнал. Така и ние трябва да викаме: Иисусе, Сине Давидов, помилвай ни. Господи, направи така, че да прогледнем! Господи! Нима Ти искаш да ни погубиш, че си ни отнел разума и си затворил душевните ни очи?

Господи! Ако душевното ни око е потъмняло, тогава и нашата душа е потъмняла, и нашият живот, и делата ни са потъмнели! Господи направи ни така, че да прогледнем! Открий ни гибелното наше положение, за да разрушим ние дома на разврата, пиянството и срамните дела, и да съзидаме нашия душевен храм, да познаем Тебе, Единия, Истински Бог и наш Господ Иисус Христос, Комуто да бъде слава и власт във вечните векове. Амин.

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 1, Москва, 1900 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още:

error: Content is protected !!