Ренета Трифонова
Всички обичаме нашите домашни питомци, затова често възниква логичният въпрос: какво се случва с тях, когато ги изгубим? На тази тема има множество, понякога крайно притоворечащи си едни на други възгледи и мнения. Нашите питомци ни радват, забавляват, огорчават, тоест проявяват целият спектър от емоции, които са характерни и за човешките отношения. Понякога при някои наши близки остават само любимите животни, а някои намират смисъла на своя живот в тяхното спасение и помощ. Когато животното стане част от нашия живот, действително е трудно да кажем, че у него няма чувства и емоции, а това е и признак на душата. А имат ли животните душа или при тях тя има някакъв друг характер на съществуване?
Този въпрос разглежда много подробно св. Лука (Войно-Ясенецки) в своята книга „Дух, душа и тяло“:
„Не само хората, но и животните имат душа. Душата на животното е в неговата кръв. И животните, както и човекът, имат дух, душа и тяло“, като подчертава, че „…духът на животното е само дихание на живот (у низшите). Вървейки нагоре по лествицата на живите същества, расте и тяхната духовност, и към диханието за живот се присъединява начатък на ум, воля и чувства“. Той отбелязва също, че за някои животни е свойствена и любовта, но тази любов разбира се, не е висша, не е божествена, а само „любов към семейството“.
Колко вярно за душите на животните казва също и наместникът на Свето-Георгиевския мъжки манастир игумен Даниил (Ирбитс), според когото животните, разбира се, имат душа, но тя не е сходна с човешката и има друга природа. Затова да очовечаваме животното и да скърбим твърде много за него е изкривяване на християнското вероучение, един от аспектите на което е милостивото отношение към всичко живо, но не и прекомерната привързаност и безумната любов към всички живи същества.
Ще възкръснат ли душите на животните?
Апостол Павел казва по този повод:
„Пък и тварите с нетърпение очакват прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло“ (Рим. 8:19-23).
Другите апостоли и светите отци също са разделени в това мнение. Св. Лука например, пише: „И духът на животните трябва да бъде безсмъртен, защото той също има начало в Духа Божи, Който е Дух безсмъртен“.
Има много случаи, когато животните живеят в близост до святи хора, което съвсем не е свойствено за тяхната природа. А колко примери има, когато по молитвите към Бога, животните, които е трябвало да разкъсат нещастен мъченик, просто са ставали кротки и смирени пред Божията сила? Или когато светците са се сприятелявали с мечки, диви животни, които са се боели и са избягвали човека? Животните, както и хората, чувстват Божия Дух, обитаващ светците и в праведниците. Те, както и ние, очакват денят на откровението, денят на великия Съд над всички създадени от Бога същества, където отново ще можем да споделим радостта да сме в рая, разбира се, ако заслужим това.
Както е известно, човекът е извършил грехопадението по своя воля. Животните, за разлика от човека, не са склонни към грях и както и цялата природа, само по вина на човека са станали също са станали проклети. Може да се предположи, че тялото и душата на животните ще станат нетленни и ще се преобразят тогава, когато Бог ще ни съди за нашите дела на земята. Макар да съществуват мнения, че животните преживяват само земния живот и няма да попаднат в Царството Божие, това може да се оспори заради това, че в рая, до грехопадението, те са живели в мир и съгласие с човека и също са се наслаждавали на Божията любов и доброта, както и хората.
Няма обаче единно мнение за живота на животните след смъртта и за това ще възкръснат ли те или техният живот ще завърши на този свят. Едно може да се каже: животните са твари Божии, към тях трябва да се отнасяме с любов, милост и доброта. Те са били създадени заради нас и поемайки отговорност за техния живот, не бива да бъдем жестоки, да ги хвърляме и предаваме, защото със сигурност е известно, че как по-малките братя са привързани към нас и как тежко преживяват предателството. Така че ще се отнасяме с любов и трепет към всичко живо на този свят, а ще възкръснат или не нашите любимци, ще узнаем само след Страшния Съд.
Източник: Вера. ру
