Меню Затваряне

Дяволът ли е виновен?

Архим. Вартоломей (Газетас)

Архим. Вартоломей (Газетас)

Колко пъти сме се оказвали в позицията да се извиняваме за грешка, голяма или малка, търсейки някого, когото да обвиним?

Често срещано извинение е: „дяволско изкушение“.
Дяволът ли обаче е виновен? Когато греши човек, виновен ли е за това дяволът?
Разбира се, че не; дяволът не е виновен.

Дяволът е виновен само за своята нечестност и неразкаяност. Той е виновен за своето лукавство и нечестивите съмнения, които посява в съзнанието на човека.

Но човек е надарен от Бога със свободна воля, свободен избор, с възможност сам да определя постъпките си.

Това означава, че свободата, дадена на човека, „пречи“ на дявола да влезе в живота му, ако човекът не го приеме по свой избор.

Ако дяволът наистина беше виновен за греха, а не самият човек, какъв би бил смисълът от покаянието и прошката? Защото човек се разкайва за нещо, което е по негова вина, а не по вина на някой друг.

Ако наистина дяволът е виновен за греха, а не самият човек, това би означавало, че човекът е несвободно същество, без воля и желания, слабо, уязвимо от властта на дявола.

Прародителите съгрешиха и загубиха рая на своя отговорност. Дяволът не е виновен, че те съгрешиха. Той е виновен затова, че се опита и успя да ги заблуди, като обвини Бога. Но те самите имаха опита и познанието за Бога. Те общуваха и познаваха любовта Му към тях. И когато дяволът обвини Този, Когото добре познаваха, те не реагираха, а напротив, забравиха всичко и повярваха на клеветата. Падението им е единствено тяхна отговорност. Ако дяволът беше виновен, Божията прошка щеше да ги остави на небето. Така че, дяволът просто „си свърши работата“.

Като хвърляме отговорността за нашите действия върху дявола, братя мои, ние му даваме повече сила и способности, отколкото той в действителност има. Така защитаваме егото си, свиквайки да обвиняваме другите и да вярваме, че никога не грешим.

Това е най-голямата грешка, в която изпада християнинът, защото спира своята духовна борба, която е покаяние, прошка, любов, промяна на лошия характер, подобряване на начина на мислене. Всичко това са елементите на борбата на християнина, в която той се стреми да победи греха. Нищо не ни се дава без борба и без усилия. Нашата вяра не е магия, нито има рецепта за чудеса. Всичко е въпрос на личен избор, усилия и вяра в Бога. Предпоставка за чудо е вярата.

Нека да погледнем истински навътре в себе си. Нека помним, че ние сме християни и като такива трябва да „излъчваме“ светлина на лицето и в живота си, защото имаме в себе си Самата Светлина, Христос. Мрачното лице на християнина разкрива липсата на светлина вътре в него.

Когато дава простор на егоизма, християнинът се изолира от останалите, заключва сърцето си, така че никой да не може да намери място в него, и всички му стават виновни. То обаче остава необработено и тъмно, пълно с тръни, които му причиняват само болка в живота.

Да поемем нашата отговорност! Нека не обвиняваме другите хора и дявола! Много пъти му „даваме“ идеи и той, разбира се, няма нищо против. Нека не даваме над себе си власт на дявола, каквато той няма.

Напротив, нека да се уповаваме на Божията сила, като постоянстваме в духовната си борба, признаваме грешките си, искрено се покайваме за тях, молим за прошка, очистваме сърцата си, така че самият Христос да дойде и да почива в нас, изпълвайки ни с живот, мир, радост, любов и светлина. Изобилна светлина, която ще озари не само нас, но и целия свят около нас.

архим. Вартоломей
Игумен на светата обител Есфимен – Света гора, Атон

———–

Преод: архим. Никанор (Мишков)

Ιερά Μονή Εσφιγμένου

Posted in Беседи

Вижте още:

error: Content is protected !!