Ренета Трифонова
Комунизмът е толкова пагубен и уврежда до такава степен, че засяга не само съвременниците си, но и гените на поколения след тях. Ето, в България, макар и след толкова години, съвсем ясно се виждат белезите и мутациите, които е предизвикал у хората.
На първо място – основното зло, което произтече от него е, че замени у мнозина вярата в Бога с вярата в една партия и нейните лидери.
На второ място – една от най-големите неистини е, че комунистите са патриоти. Напротив, не са такива и това е абсолютно доказуемо. Те не милеят за нацията си, макар че афишират винаги много убедително обратното в своята идеология. Основна тяхна характеристика са интернационалистическите им убеждения и нагласи.
Интернационалистът-комунист поставя преди всичко фанатичното си преклонение пред Вожда и Партията, и ги идеализира до степен на обожествяване. Родината и нацията остават на второ и трето място. Спомнете си как Георги Димитров, без угризения, за малко да присъедини България към СССР. На това идолослужение на Димитров към Москва дължим и причината за назрелия в наши дни македонски казус.
На трето място – поради своя фанатизъм и крайната си преданост към идолите „вожд“ и „партия“, комунистите са пословични със своята агресия, жестокост и безпардонност. За хората с нормална ценностна система действията им са потресаващи и безпрецедентни. Спомнете си най-кървавият атентат в българската история, извършен от БКП в храм „Св. Неделя“, София, през 1925 г., когато на Велики Четвъртък убиват 213 души.
На четвърто място – актът на изхвърляне на Бога от ума и сърцето, поругаването Му и заместването Му с фигурите на Вожда и Партията, преобръща напълно ценностната система на комуниста, като я прави нелогична, изкривена и болна в очите на другите. Но за него и партийните му другари, тя не е такава. Убийствата и репресиите в името на „Делото“ за тях са подвиг, заслужаващ преклонение. Също както и клеветничеството и доносничеството в името на каузата.
Въобще, няма нещо, което да е „лошо“, ако е в услуга на „Партията“ и „Вожда“. Спомнете си историята за Павлик Морозов, която Сталин и пропагандната му машина налага – Павлик, като съвестен пионер, предава баща си на ГПУ, защото бил „враг“ и „кулак“. Павлик е типичен архетип на комунистическото минало. Пионерът, предал баща си в името на „светлото бъдеще“, което така и никога не дойде…
Както е видно, на първо място, на най-първото място в комунистическата идеология стои дългът към безпогрешния, всевиждащ и всенаказващ Държавен партиен апарат ( да не се бърка с понятия като Родина, Отечество, Народ и други ).
Минаха много години от падането на режима на БКП в България. Само че, за съжаление белезите, останали върху обществото ни от онези времена, си стоят и до днес. Дори смятам, че сега, в някои отношения, изпъкват още по-ярко. Коленопреклонността пред „Идола“ отново, макар и привидно незабележимо, загърбва всичко свято (Бог, Род, Народ, Родина) и изважда на повърхността най-низки страсти и придобити национални черти.
Смятам, че на това се дължат и откровените девиации от снимките по-долу1Виж снимките в профила на автора (бел. ред.). В основата на случващото се в последните дни стоят, макар силно гримирани, изконни устои на комунистическата идеология и в частност – на тоталитаризма. Доколко хора, които не са живели в техните условия могат да направят тези паралели днес, е твърде спорно. Учуден съм обаче, че и някои съвременници на онези времена, станаха жертва на днешната информационна хибридна война. Навярно, защото макар информационна, е все пак война. Невъзможно е да няма паднали герои в нея…
В тези смутни и лукави времена мнозина са все по-объркани. Въпреки това, сред морето от разнопосочна информация, до което всеки от нас има достъп, нека не забравяме думите на Спасителя : „Бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби“ (Матей 10:16). А също: „По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?“ (Матей 7:16).
–––
Текстът е от профила на автора във фейсбук.
- 1Виж снимките в профила на автора (бел. ред.).
