Център за деца на украински бежанци работи от началото на май във Велико Търново. Занималнята се издържа изцяло от дарения и е приютена в сградата и двора на Евангелската методистка епископална църква в стария град. Българки доброволки и украинки се грижат за близо 20 невръстни малчугани, за да може майките им да работят, тъй като нямат подпомагане. Идеята да подкрепят бягащите от войната майки, хрумнала на две великотърновски художнички – Катерина Милушева и Елена Стоева.
„Научихме, че се правят такива детски центрове в Пловдив и София от фондация „За доброто“, свързахме се с доброволците, които развиват тези средища. Помогнаха ни с техни програми и логистика. Подтикът да го направим, беше отказът на институциите да ни подкрепят, което ни подейства силно мотивиращо. Искахме центърът да бъде открит на 9 май и в Деня на Европа той да започне да работи. Вече два месеца майките бежанци с децата си са у нас и беше крайно наложително да се създаде това място“, споделя Катерина Милушева, която е художник, учител и доброволец.
Майсторката на четката Елена Стоева също е сред основателите на центъра и всяка свободна минута отделя, за да бъде с децата.
„Центърът е замислен като занималня. Целта е майките да работят. Специално във Велико Търново всичките над 100 семейства се издържат изцяло от доброволни помощи и зависят от подаяния”, коментира Елена Стоева.
Иван Морунов, пастор на Евангелска методистка епископална църква, разказва, че откликнал на молбата на двете художнички за подходящо помещение и двор.
„Естествено е точно църквата в такива моменти да се отзове на подобни инициативи. Решихме да отдадем първия етаж за нуждите на центъра. Има кухня, хранилище, столова. Условията са добри – има топла вода, баня”, обяснява пастор Иван Морунов.
Работещите майки оставят сутринта децата си на екипа в центъра и ги прибират следобед, като се върнат от работа.
„Имаме доброволци студенти, които помагат. Децата са на различна възраст. Тези, които са ученици, продължават обучението си в Украйна, като посещават училище онлайн. Големите момчета и момичета идват да помагат, когато свършат училище”, разказва Стоева.
Катерина Милушева разкрива, че психолозите съветват, че е по-добре за преодоляването на този огромен стрес, на който са подложени децата, в началото, поне за три месеца те да останат в еднородна среда, каквато атмосфера предлага този център. Той се издържа изцяло от дарения на съпричастни българи. Елена Стоева допълва, че най-трудно осигуряват храна за децата.
„В момента се опитваме да регистрираме НПО. За да може всичко да върви регламентирано и да се обърнем към големите фондове за помощ”, споделя Стоева.
Пастор Иван Морунов е категоричен, че църквата ще помага при плащането на електричеството, водата, интернет.
„Осигурили сме заетост на четири украинки, които се грижат за децата в нашия детски център. От събраните дарения се плащат възнаграждения на работещите, част от които са бесарабски българи. София Димова пристигна в началото на март във Велико Търново от Одеса с бременната си дъщеря. От няколко дни е баба на внучка, която е родена в старата столица“, казва Милушева.
„Преподавам украински и немски език на децата в центъра“, сподели Искра Димова, която е бежанка.
21-годишната Нина Вдовиченко е от Одеса, но учи във Великотърновския университет приложна лингвистика. С голямо желание се включва като доброволка в центъра.
Източник: Борба