Християнство.бг
Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) отхвърли сръбската пропаганда относно т.нар. „шопска нация в България“ и т.нар. „Сурдулишки мъченици“, съобщава БГНЕС.
Комисията прие двете поправки в доклада за Сърбия на докладчика Тонино Пицула, внесени от български евродепутати. Всички представители на България в Комисията са подкрепили предложенията.
БГНЕС припомня, че властите в Белград непрестанно стимулират езика на омразата срещу българите с измислени твърдения за „българските престъпления и окупация“ в периода на Първата световна война. Режимът на Вучич организира серия от мероприятия, включващи тържествени научни сесии, създаване на Паметната костница, Паметна къща, отпечатване на юбилейна пощенска марка, концерт на духовна музика, прожекция на „документален“ филм за „Сурдулишките мъченици“.
БГНЕС съобщи през 2024 г., че е правен и ученическия конкурс за деца от 7-8 клас и гимназиите, които е трябвало да пишат за „българските престъпления и окупация“, с което омразата към българите започва да се възпитава в нашата западна съседка още от ученическата скамейка.
Същата година през м. май Сръбският патриарх Порфирий се включи лично в антибългарската кампания на Белград, като отслужи Литургия за така наречените „Сурдулишки мъченици“. Сръбският президент Александър Вучич също участва в честванията, които бяха обширно отразени на официалния сайт на Сръбската патриаршия.
Припомняме, че Св. Синод на БПЦ през 2017 г. протестира писмено пред Сръбската православна църква относно тази тяхна „канонизация“ и взе решение български и сръбски архиереи да не служат заедно.
Освен решението си да отхвърли сръбската пропаганда, засягаща България, Европейският парламент изразява съболезнованията си на семействата на загиналите при трагедията в Нови Сад и призовава за „откриване на пълно и прозрачно съдебно производство след разследването, извършено от компетентните органи“. Парламентът изразява и дълбока загриженост относно ограниченията на гражданските ствободи, липсата на институционална и финансова прозрачност, както и политически натиск върху академичната общност.
Европейският парламент очаква Сърбия да предприеме по-бързи и по-решителни стъпки към реформи, ако наистина иска да постигне самопровъзгласилата си цел да бъде готова да се присъедини към ЕС до края на 2026 г. Членовете на комисията приеха и 33 поправки, които се отнасят главно до критиките към Сърбия за тясното ѝ сътрудничество с Руската федерация и избягването на санкции срещу Москва.
Докладът за Сърбия ще бъде представен като проекторезолюция на Европейския парламент на сесията 5-8 май в Страсбург.
