Евхаристия и Изкупление

Прот. Георги Флоровски

В древната Църква обредът на християнското посвещение не се разделя. Три тайнства са свързани помежду си: Кръщение, Миропомазване и Евхаристия. Посвещаването, описано от св. Кирил Йерусалимски, а по-късно и от св. Николай Кавасила, включва всичките три.

Тези тайнства са установени, за да дадат възможност на човека да участва в Христовата изкупителна смърт и по такъв начин да придобие благодатта на Неговото Възкресение. Това е и главната мисъл на св. Николай Кавасила:

Ние се кръщаваме, за да умрем чрез Неговата смърт и да възкръснем чрез Неговото възкресение. Ние се помазваме с мирото, за да можем да участваме в Неговото царствено помазание на обожението. И когато се храним с пресветия хляб и пием пребожествената чаша, ние наистина участваме в същата плът и същата кръв, които е възприел нашият Господ, и така се съединяваме с Този, Който за нас се е въплътил, умрял е и е възкръснал отново… Кръщението е раждане, Миропомазването е основанието за действията и подвизите, а хлябът на живота и чашата на благодарението са истинската храна и истинското питие.¹

В целия тайнствен и благочестив живот на Църквата Кръстът и Възкресението „се изобразяват“ и отразяват в многобройни символи и обреди. Цялата символика е реалистична. Тези символи не просто ни напомнят за нещо в миналото. Чрез тези свещени символи напълно правдиво се разкрива и изразява окончателната Реалност. Цялата тази свещена символика достига най-високата си точка във величественото тайнство на св. Престол. Евхаристията е сърцето на Църквата, тайнството на Изкуплението в най-висш смисъл. Това е нещо повече от „подражание“ (imitatio). Това е самата Реалност, съкровена и разкриваща се в Тайнството.

Това е „съвършено и последно тайнство“, както казва св. Николай Кавасила, „и няма къде да се отиде по-нататък, и няма нищо, което да се добави“. Това е „пределът на живота“ (ζωης το περας). „След Евхаристията няма нищо повече да се желае, но ние трябва да спрем тук и да се научим как можем да съхраним това съкровище до края“.²

Евхаристията е самата Тайна вечеря, постоянно извършваща се, но не повтаряща се, защото всяко ново честване не само изобразява, но и наистина е същата „Тайна вечеря“, която е извършена за първи път от Самия Божествен Първосвещеник „през нощта, когато бе предаден или по-скоро предаде Себе Си за живота на света“.

Истинският Извършител на всяка литургия е Самият наш Господ. Това многократно и с особена сила подчертава св. Йоан Златоуст:

Затова вярвам, че дори сега това е тази Вечеря, на която Самият Той е седял. Защото тази по нищо не се отличава от другата. Защото не човек извършва тази, а Господ онази, а и двете са Негово дело. Затова, когато видиш как свещеникът я предава на тебе, смятай, че не свещеникът прави това, а че Христовата ръка се протяга.³

И отново, в Беседа 82, 5:

Този, Който тогава е извършил тези неща на онази Вечеря, Той ги извършва и сега. Този, Който ги е осветил и ги е изменил е Същият. Тази трапеза с нищо не е по-малко от онази. Защото не Христос е извършил онази, а човек тази, а и тази извършва Той. И тази е същата горница, където те са били тогава.⁴

Христос и сега присъства – Този, Който е окичил онази трапеза, е Същият, Който сега окичва тази … Свещеникът стои, изпълнявайки образ, но силата и благодатта са Божии.⁵

Всичко това има първостепенно значение. Тайната вечеря е Кръстно жертвоприношение, което все още продължава. Христос все още действа като Първосвещеник в Свята Църква. Тайнството е едно и също. Жертвата е една. Трапезата е една. Свещеникът е същият. И не един Агнец се заколва или принася днес, а друг някога в миналото; не един тук, а друг – някъде другаде. Но един и същ, винаги и навсякъде. Единият истински Агнец Божи, „Който взима греховете на света“, е сам Господ Иисус.

Евхаристията е жертва, не в смисъл че Иисус Христос отново бива умъртвяван, а защото същото тяло и същата жертвена кръв понастоящем тук на престола се принасят и се представят. И престолът действително е светият гроб, в който небесният Господар заспива. Св. Николай Кавасила изразява това със следните думи:

Принасяйки Себе Си в жертва веднъж за всички, Той не е престанал да бъде свещеник, но непрестанно изпълнява това служение за нас, бидейки наш застъпник пред Бога вовеки, поради която причина е казано за Него: Ти си свещеник вовеки.⁶

Възкресяващата сила и значение на Христовата смърт се явяват в пълнота в св. Евхаристия. Агнецът е заклан, тялото е преломено, кръвта е пролята и все пак това е небесната храна и „лекарство за безсмъртие и противоотрова, за да не умираме, а да живеем вечно в Иисус Христос“, за да си послужим със знаменития израз на св. Игнатий Богоносец.⁷ Това е „небесният хляб и чашата на живота“. Това страшно тайнство е за верните истинско „обручение с вечния Живот“. Тъй като самата Христова смърт е победа и Възкресение, тази победа и това тържество ние отбелязваме и честваме в тайнството на св. Престол. Евхаристия означава благодарение. Това е по-скоро химн, отколкото молитва, служение на тържествуващата радост, неспирна Пасха, царствено празненство на Господа на живота и славата. „И така цялото празнуване на тайнството е един образ на цялото домостроителство на нашия Господ“, казва св. Николай Кавасила.⁸

Св. Евхаристия е връхната точка на нашите упования. Тук началото и краят са свързани в едно: възпоменанията на евангелията и пророчествата на Откровението, т.е. пълнотата на Новия Завет. Евхаристията е тайнствено предчувстване, предвкусване на Възкресението, „образ на Възкресението“. ⁹Тайнственият живот на вярващите с изграждане на Църквата. Чрез тайнствата и в тях новият живот в Христос се разпространява и дарява върху членовете на Неговото тяло. Чрез тайнствата се удвоява и разкрива Изкуплението. Можем да добавим: в тайнствата се довежда до завършек Въплъщението, истинската среща на човека с Бога в Христос.

„О, Христе, Пасха велика и всесвета! О Мъдрост, Слово, сила Божия! Удостой ни с това да можем по-съвършено да участваме в Тебе в дните на Твоето вечно Царство“.¹⁰

Превод: Емил Трайчев, Павел Павлов

Източник: Протойерей Георги Флоровски “Творение и изкупление”, издава храм “Св. София”, 2008.

1
Св. Николай Кавасила. De Vita in Christo, II, 3,4,6. В сръбското издание – с. 53 сл. (Бел.ред.).
2
Св. Николай Кавасила. De Vita in Christo, IV, 1,4,15. В сръбското издание – с. 117, 119 сл., 132. (Бел. ред.).
3
Св. Йоан Златоуст. In Matheum homiliae, 50,3 – PG 58, 50 ff.
4
Ibid, 82, 5 – col. 744.
5
De proditione Judae, 1, 6 – PG, 49, 380.
6
Св. Николай Кавасила. Expldndtio divinae liturgiae, 23 – PG, 150.
7
Св. Игнатий Богоносец. Ad Ephesios, XX, 2 – ed. Lightfood, 8F.
8
Св. Николай Кавасила. Explanatio divinae liturgiae, 16 – PG, 150, 404. Виж статията на еп. Олен в „Тhe Ministry and Sacraments“ (ed. Headlam and Dunkerley, 1937): „Сега, в извършването на тайнството ние гледаме назад към историческите събития и Жертвата, която виждаме в светлина, в светлината на Възкресението. Следователно в честването на Господнята смърт ние извършваме погребална служба, нито същинско възпоменание на мъченичество; Тайнството не е само Тайнство на състрадателната Любов, но и на победоносната любов. Ние славим и възхваляваме живия Господ, Който идва при нас в Неговата свещена Вечеря“.
9
Изразът е от осветителната молитва на св. Василий Велики.
10
Пасхален химн, четен от свещеника на всяка Евхаристия.

Related

Приятели и съработници

Полезни връзки

За нас

Мета