Единството на Църквата

ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА Вярвам… В Една, Свята, Вселенска и Апостолска Църква. Εις μίαν, αγίαν, καθολικήν και αποστολικήν Εκκλησίαν. Во едину Святую, Соборную и Апостольскую Церковь. Уважаеми приятели и читатели, днес ще ви дам още един пример за това какво разбираме под единност и единство на Църквата, така както изповядваме в 9-я член на Символа на вярата. Осъзнаването на това единство е изключително важно, за да се ориентираме правилно в събитията от живота на Източно-православната църква днес. И така, в предишния си пост ето тук: https://www.facebook.com/share/p/X3N8yKauXdArrLW9/ ви дадох нагледен пример за Първенството в Църквата – какво означава то в евхаристиен план. Преди да продължа искам да запомните добре, че земната, наречена още войнстваща Църква, на която сме членове всички ние, православно кръстените, е видима, физически присъстваща в нашия материален свят. И така, ако си представим, че съществува толкова голям храм, че в него можем да се поберем всички ние, православните християни от цялата земя, и в него има толкова голям олтар, че цялото православно духовенство на планетата е събрано вътре, то Евхаристийната Жертва – Тайнството на Тялото и Кръвта Господни, ще бъде принесена от един-единствен Архиерей, който ще предстои пред Светия престол за всички нас, стотиците милиони вярващи, събрани в храма. И това ще бъде Вселенският патриарх ВАРТОЛОМЕЙ. Отдясно и отляво нему ще застанат предстоятелите на поместните православни църкви според реда на диптиха – Александрийският патриарх, Антиохийският патриарх и т.н., след това йерарсите на поместните църкви по старшинството им, после Великия протосингел и Великия архимандрит на Великата Христова Църква, игумените на 20-те светогорски манастира по реда им, останалото духовенство и т.н. до последния, най-младши иподякон в Източно-православната църква. Всички те, както и ние, милионите вярващи, ще съслужават и съмолитстват на Вселенския патриарх, който ЕДИН ще принесе Безкръвната Жертва. После всички ние – клир и миряни, стотици милиони православни християни, ще ядем от същия Хляб и ще пием от същата Чаша, т.е. ще се причастим, ще влезем в евхаристийно общение помежду си. И в този момент ще бъдем наистина част от Едното Тяло Христово – Църквата. Този, който остане вън от този мислен храм по каквато и да е причина – дали по собствено желание, или защото не е допуснат до Чашата с Тялото и Кръвта Христови поради догматически разногласия с нас, не е част от Църквата. Ако някой вътре в храма не желае да пристъпи към Светата Чаша, благословена от Вселенския патриарх Вартоломей, се самоотделя и самоотлъчва от Единството на Църквата! Разбирате за какво ви говоря. Това, което ви казвам, в никакъв случай не означава, че Вселенския патриарх и неговия Синод са непогрешими в решенията, които взимат. Напротив, те са грешни човеци като всички нас и могат да бъдат критикувани за своите постъпки. Критикувани, но не и хулени и клеветени! Хулещите и клеветящите църковното началство ще се удостоят с незавидната участ на Датан, Авирон и Кореевите синове. Всеки, който в неразумието си дръзва да нарича Вселенския патриарх Вартоломей "еретик" или "разколник", хули цялата Църква, че приема Светото Причастие от ръцете на такъв! Все едно начело на всички нас, стотиците милиони православни християни, е застанал еретик или разколник: да не бъде! Също така, Вселенският патрирарх, бидейки Първи, не може да се намесва във вътрешните дела на Поместните православни църкви. Всеки един клирик от всяка една поместна църква има правото, ако бъде осъден окончателно от църковния съд на тази поместна църква, да поиска апелация пред Вселенския патриарх. И той ще има последната дума. Това не е намеса във вътрешните дела на съответната поместна църква, тъй като Вселенският патриарх няма правомощието да възстанови съответния клирик в неговото служение отпреди църковния съд. Но Вселенският патрирарх има правото да приеме този клирик под своя омофор, т.е. в своя непосредствен диоцез. Признава ли Българската православна църква това право на Вселенската патриаршия? Категорично да! В българския клир служи духовник от руски произход, който беше низвергнат от Руската православна църква, но подаде апелация пред Вселенския патриарх и бе възстановен в сан, след което премина на служение в една от епархиите на БПЦ. Какво отношение има Вселенският патрирарх към Българската православна църква, ще питат някои. Ами съвсем непосредствено отношение има. На видеото ще чуете българският патриарх Даниил да споменава името на Вселенския патриарх Вартоломей по време на светата литургия. С това той свидетелства пред всички своето единство във вярата и тайнствата с него. По същия начин, епархийските митрополити у нас на всяка св.литургия споменават името на българския патриарх Даниил, по този начин свидетелствайки църковното си единство с него. А в храмовете ние, православните свещеници, на свой ред споменаваме своя епархийски митрополит. Така, посредством връзките на мира се поддържа единството на духа в Църквата. Е, запомнете добре: в момента, в който нашият патриарх би дръзнал да не спомене името на Вселенския патриарх, ще престане да бъде български патриарх и ще се превърне в разколник. Това църковно устройство е установено на Вселенските събори преди много векове. В Църквата, за разлика от държавата, няма нищо задължително. Човек приема вярата и изпълнява религиозните предписания доброволно, по свободната си воля. Затова виждаме, че някои именуващи се "православни християни" отхвърлят църковното устройство и не вярват в единството на Църквата, което показва, че те не познават основни неща в Православието, в което са кръстени и си въобразяват, че се спасяват. Съответно, и Божията благодат също не е "обвързана" и няма да слезе над хора, които се противят на църковните установления и с думи и дела рушат Църквата. Тях ще познаем по това, че на лицата им почти никога няма да видим усмивка, а от словата им лъха ненавист, униние, немирност, напрежение, озлобление, непримиримост, агресия, неверие в благия Божий промисъл, невъздържание. Такива сами себе си осъждат. В Светото Евангелие Господ казва: "… на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;" (Мат.16:18) Тези думи се отнасят за Източно-православната църква в нейната цялост, но е забележително как се изпълняват конкретно и над най-старшата поместна православна църква, а именно Вселенската патриаршия. Откакто е основана, тя стои непоклатимо повече от 17 века и устоява на всички исторически бури и превратности. За сравнение, за малко повече от половината от това време, нашата Българска патриаршия изчезва и се появява три пъти. Днешното й състояние, за съжаление, също е близо до изчезване…

Posted by Archimandrite Nicanor on Thursday, October 17, 2024