Християнство.бг
Често ме питат: „Защо стана така? Защо преди комунистите в Съветския съюз се опитваха да подражават на християнските обреди, а сега самата Църква подражава на съветското?“
СССР – това бяха златните години на Владимир Михайлович Гундяев. Той не позна никакви гонения. Кариерата му неотклонно вървеше нагоре, имаше изгодни пътувания в чужбина, носеше пагони… Една наистина прекрасна епоха. А днес – още по-прекрасна.
Както бе казал пророчески Черномирдин:
– От всичко при нас излиза КПСС.
Дори от Църквата може да се направи КПСС: с комитети, комисии, отчети, заседания на Политбюро… и, разбира се, празнични демонстрации.
„Църквата – нашият кормчия!“
В онези съветски времена някой отиваше на демонстрация доброволно – да се повесели, да покрещи, да пийне. Друг получаваше почивен ден, ако носи транспарант или портрет на вожда. Но в основата си присъствието се определяше с разнарядки – кое предприятие колко души трябва да изкара.
Днес в Църквата механизмът е същият. Благочинните разпращат указания до храмовете колко души да се явят на такива „доброволни“ шествия. Настоятелят определя кои са длъжни да присъстват – духовници, служители – и отправя молба към миряните да се включат. Никой, разбира се, не признава, че е дошъл по нареждане – защото би изложил любимия отец. А и истината е, че мнозина отиват охотно: да се повеселят, да викат, а вероятно и традицията с пиенето не е забравена.
За едни – носталгия по младостта и юношеството в „славното“ минало, за други – надежда да намерят бъдеще в отминалите години…
Помня, когато за първи път прекрачих прага на църквата, нашите благочестиви лелки обичайно се събираха около свещника, а в живота си търсеха духовна опора при старците. Край Петербург най-силни бяха Николай Гурянов и Любушка Сусанинска. И една от тях, която тогава ме наставляваше, ме дръпна настрани и с жар прошепна:
– Вчера ходих при стареца, а той каза: „Трябва да се ходи на Кръстни ходове. Всички да ходите на Кръстни ходове.“
Е, и ходят.
Също както в съветско време: в Афганистан война, кръв се лее, „двухсотите“ пристигат от край до край, а из страната – демонстрации, сякаш война няма.
Ясно е, че сегашната война е несравнима с афганистанската: там бяха ручеи, а тук – морета от кръв.
Но това не пречи да се провеждат празнични многолюдни демонстрации в столицата. И след броени дни ще има и в Петербург. Знам със сигурност – ще докарат ученици от горните класове, студенти, учители, преподаватели, всякакви бюджетни служители.
Защото имаме „единство“ на Църквата и народа. Всичко – по старите съветски методички.
P.S. Военният отдел на Руската православна църква обясни, че множеството знамена с изображението на Спасителя Нерукотворния на кръстния ход в Москва са вдъхновени от бойните знамена, под които участниците в СВО отиват на бой.
Текстът и снимките са от страницата на автора във фейсбук като коментар на това събитие:
В Москва се проведе православна манифестация с участието на силите за сигурност • Християнство.бг
